Българската здравна система е изградена върху лъжа. Държавата е записала в конституцията и в законите си, че гражданите имат право на здравеопазване срещу здравни вноски. На пръв поглед тя гарантира това им право – всеки, който е платил процент от дохода си, може да отиде в болницата и да поиска да се лекува. Истината е, че извън системата на спешната помощ човек ще получи най-основна услуга и за всяко нещо, което е свързано със здравето му, ще се наложи да доплаща.

Причината е, че не достигат пари. От една страна, държавата не внася достатъчно за огромния брой хора, които осигурява – 4.5 млн. души, броейки пенсионери, деца, военни, държавни служители и т.н. От друга, за да излизат сметките на хартия и да не стане ясно, че лъже гражданите си, тя обезценява изкуствено здравните услуги.
Тази схема експлодира всеки път, когато се срещне с истинския свят.

Хората плащат допълнителни разходи като избор на екип, изследвания и др., възлизащи на почти 50% от всичко, което се харчи в страната за здраве на година. Болниците пък постоянно са на минус, опитвайки се да се справят с пътеки, които не са променяли цената си от 10 години. А както тази седмица си припомнихме, европейските фондове искат да ни съдят заради стотици милиони задължения, понеже са покривали разходите на български граждани, които ние сега отказваме да възстановим.

Скандалът между здравния министър и шефа на здравната каса, който си позволи да каже на парламента, че сметките трябва да се плащат и да играеш бедния роднина в ЕС не върви вечно, ескалира бързо, защото стига до сърцето на управлението. България поддържа стабилни публични финанси, с които се надява да влезе в еврозоната, но всеки по-задълбочен поглед показва, че зад тях прозират дълго стаявани проблеми. Но някой ден те ще трябва да бъдат решени, защото няма да могат да бъдат замитани под килима.