През 2017 година брутният премиен приход, реализиран у нас от всички застрахователи със седалище в България, възлиза на почти 2.160 милиарда лева. Отчита се ръст от 8% на годишна база.
Въпреки предоставеното право за прехвърляне към Държавното обществено осигуряване на осигурените лица, нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване продължават да нарастват през 2017 година.
Към края на годината те достигат 12.7 милиарда лева.
Това се посочва в Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2017 година, част от който е и завереният от Сметната палата финансов отчет. Докладът беше представен в Народното събрание.
КФН предоставя съвети за финансови отношения
За пенсионните фондове, за боновете от приватизацията, за капиталовия пазар
Според доклада на КФН през 2017 г. е приключил успешно прегледът на активите на пенсионните фондове в България и прегледът на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и стрес тестовете на последните. „Това беше изключителен опит за регулаторите в Европа, тъй като преди България тази задача не беше решавана никъде в Европейския съюз, освен в Румъния„, пише в доклада.
Резултатите показват, че застрахователният сектор и допълнителното пенсионно осигуряване в България са устойчиви.
Относно това КФН са назначили и втора проверка, така че да се проследи как компаниите прилагат предписаните мерки. Установено е, че за пет застрахователни компании размерът на допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност към 31 декември 2016 г., е бил недостатъчен.
След представяне на окончателните отчети на квесторите, от КФН са пристъпили към крайната надзорна мярка по отношение на две дружества – отнемане на лиценз с цел осигуряване на стабилност на пазара и защита на потребителите.
Публикуваха концепция за плащането на пенсиите по втория стълб
Предлагат различни видове пенсионни продукти, подходящи за капиталовите пенсионни фондове
Основен акцент в регулаторната дейност на Комисията през миналата година е бил инициирането на промени в Закона за Комисията за финансов надзор. „Промените бяха необходими, предвид все по-големите затруднения, пред които беше изправена Комисията във връзка с изпълнение на надзорните и регулаторните ѝ правомощия, надзиравайки целия небанков сектор. С промените КФН постигна по-голяма независимост, преминавайки на самостоятелен бюджет, сформиран от такси на поднадзорните лица, а не от държавна субсидия„, отчитат още от КФН.
В рамките на отчетния период е приет и Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Със закона е въведено разширяване на дефиницията на понятието „свързани лица“ и ограничаването на възможността за инвестиции в свързани лица.
През 2017 г. са приети и предложените от КФН промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
През миналата година КФН подготви и внесе в НС за разглеждане проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ).
КФН отчита и приемането на редица наредби, подобрявайки нормативната рамка за извършване на дейност в небанковия финансов сектор у нас.
Световната банка препоръча редица мерки на КФН
Най-критичен проблем е гарантирането на независимостта на комисията от правителството
Според годишния доклад на КФН през 2017 г. активите на небанковия финансов сектор нарастват с 47.2% и в края на годината достигат 38 млрд. лв., като активите на всички видове небанкови финансови дружества/сегменти отчитат положително изменение на годишна база.
Всички сегменти на небанковия финансов сектор се характеризират със силна конкуренция – управляващи дружества, колективни инвестиционни схеми, дружества със специална инвестиционна цел и общозастрахователни дружества, или умерена конкурентна среда – животозастрахователи и пенсионноосигурителни дружества.
Комисията отбелязва и че на капиталовия пазар се наблюдава сериозен ръст на всички пазарни индекси на фондовата ни борса, които нарастваха с двуцифрен темп на изменение на годишна база със забавяне през втората половина на годината.
Според доклада също така надзорната дейност на КФН е станала значително по-интензивна, за което свидетелстват както нарасналият брой проверки, които КФН е осъществила, така и нарасналият брой административни процедури.
Българите имат 34% по-малко дългове от началото на 2017 година
Новото поколение длъжници действа “смело и безотговорно“
Положителни тенденции се отбелязват и при защитата правата на потребителите на небанкови финансови услуги, като се подчертава откриването на Информационен център, който обслужва както гражданите, така и бизнеса.
През годината КФН е събрала приходи за повече от 6.7 млн. лв., а е извършила разходи за 11 млн. лв.
Заплатите в КНФ тръгват от 1472 лв и стигат до 13 146 лв. за шефа
Средното възнаграждение е 2900 лева
