„Кучи син! Копеле, предател“, „Ще си платиш за това“ – това са само част от обидите, които са се изсипали във Фейсбук по адрес на известния турски журналист Бюлент Мумай, след като е бил арестуван.

Мумай има 19-годишна кариера, работил е за местния вестник „БирГюн“ и за германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, преподава дигитална журналистика и е носител на наградата за човешки права на Организацията на медиите в Югоизточна Европа.

Той е бил арестуван по измислено обвинение, че бил подкрепил неуспешния опит за преврат срещу режима на турския президент Реджеп Ердоган на 15 юли тази година. Десетина дни след него вълната арести достигна и до журналистите.

Бюлент Мумай разказва, че всички, които са работили във вестниците, свързани с проповедника Фетхуллах Гюлен, постепенно са били задържани, а всички медии – телевизии, вестници и сайтове, които са го подкрепяли, са били затворени.

Поддръжниците на Гюлен са били обявени за терористи.

След опита за преврат напрежението, което е започнало след разрива на коалицията между Ердоган и Гюлен преди три години, се превърна в лов на вещици. По думите Бюлент Мумай този лов на вещици, като всеки подобен, е стигнал и до хора, които не са имали нищо общо както с Гюлен, така и с преврата. Били са арестувани много от критиците на управляващите, които са били набелязани още преди неуспешния опит за преврат, но не е имало как да бъдат наказани.

С помощта на въведеното извънредно положение са били добавени в „черния списък“ критици както на властта, така и на Гюлен. Така вечерта на 26 юли на първата страница на един от проправителствените вестници се появява снимка на Бюлент Мумай, с надпис „Търси се“.

Малко по-късно е бил арестуван по обвинение в „оказването на подкрепа и помощ на терористичната група на Гюлен и опита за преврат“.

„Това беше най-сюрреалистичният момент в живота ми“, разказва журналистът.

Той споделя, че в Турция журналистите трябва да се справят с различни обвинения. Така например критиците по кюрдския въпрос може да бъдат обвинени в „сепаратизъм“, а тези на политическите лидери – в „обида срещу представители на държавата“.

„От друга страна обаче, като журналист, който е поставил в основата на по-голямата част от професионалния си живот опозицията срещу превратите и братствата (включително на Гюлен), просто не мога да повярвам, че съм в една група с журналисти, подкрепяли преврата“, казва той.

Журналистът е прекарал три ужасяващи нощи в килия от пет квадратни метра преди да бъде изпратен на съд. През цялото време се чудел как въобще може да бъде свързан с Гюлен и опита за преврат, какви връзки могат да бъдат намерени.

Той разказва, че е посрещнал отговорите на тези въпроси с голяма изненада. Когато стигнал до разговора с прокурора, първото нещо, което видял било негово досие, започващо с профила му в Linkedin.

„За момент заприлича на интервю за работа с мениджър по човешки ресурси“, споделя журналистът.

Другите доказателства по случая му били няколко негови публикации и туитове, които обаче нямали нищо общо с опита за преврат или с Гюлен.

„Очевидно искаха да ме изкарат „терорист“ с първите резултати, които излизат при търсене в Google“, посочва той.

В крайна сметка бил освободен.

„Очевидно искаха да ми дадат урок, да ме сплашат, защото в миналото съм дразнил правителството“, коментира журналистът, но отбелязва, че не всички задържани са имали неговия късмет.

Почти всички, които са работили във вестниците, свързвани с Гюлен, са били арестувани.

„Това, което ми се случи, няма нищо общо с това, което се е случвало с други, и преди преврата, и след него“, продължава той.

Журналистът припомня, че в Турция свободата на словото винаги е била под заплаха. Журналистите са били мишена както на превратаджии, така и на режима. След неуспешния преврат през юли последиците не са били по-различни – десетки медии са били затворени, а стотици журналисти – арестувани.
–––––

This publication has been republish within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union. The project’s page