Д-р Георги Чалдъков
Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: “Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права”. Правото на достойнство е наравно с човешките права за живот, здраве, свобода и собственост. Едно от големите достойнства на човека е да уважава достойнството на другите. Ето какво става обаче с Негово Величество Достойнството в нашата Родина.
Преди няколко години в едно телевизионно предаване водещият и другите край него слушаха безмълвно цинизмите на социолога Андрей Райчев, който нарече Левски “конекрадец”, а Левски и Ботев – ”хлапета с отклоняващо се поведение”. Подобно на Христо Стоянов, който изрече: „Левски е безплътен идол и детеубиец”. И на проф. Милена Кирова, която с пренебрежение пише за творчеството на Ботев, Вазов и Йовков.
За Левски тя написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна”. Изродско е и написаното от „американската“ професорка Мария Тодорова в книгата й „Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой“. И на Анна Тошкова-Гайар – художник на корицата, на която Апостола е представен като кръгла нула с ореол на светец. Уродлив е и проектът на Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет за баташкото клане, изпълнен от Мартина Балева.
В нейна подкрепа група историци написаха “В защита на академичната свобода”. Един от тях дори предложи „да се игнорират в учебниците думи като “клане” и “робство”, защото българите са живели добре и щастливо в Османската империя.“ И продължи: „Мисля, че е редно и да се възроди идеята за паметник на Сюлейман Паша на връх Шипка.” Изроди са и Златко Енев от „Либерален преглед”, издаван в Берлин, и един друг Златко – автор на книгите „Комунизмът и угризенията на един невинен виновник” и „Моята Америка”.
Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек. „Всеобщата декларация за правата на човека“ изисква от държавите юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно, Андрей Райчев, Христо Стоянов, Милена Кирова, Мария Тодорова, Анна Тошкова-Гайар, Мартина Балева, „защитниците на академичната свобода”, Златко Енев и Другия Златко трябва да бъдат съдени за нарушаване на достойнството на Левски, Ботев, Вазов и други български светини. И наказанията трябва да са френски* – за профилактика на Българския Дух.
“Докога, дами и господа, ще злоупотребявате с нашето търпение?” – ехото от гласа на Цицерон към Катилина пак не отекна в България.
Нашето търпение, нашият грях, Народе!!!!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Според приетият на 23 януари 2012 г. закон от френския Сенат, наказанието за отричане на арменския геноцид е една година затвор и глоба от 45 хиляди евро. До 1954 г. във Франция съществува правна фигура, наречена „гражданска смърт” (mort civile) – отнемане на граждански права, но не и задълженията, на човек. Французите вероятно са я научили от древните римляни с техните сapitis deminutio minima, media и maxima – според направени нарушения, ти отнемат в малка, средна или голяма степен гражданските права.
Освен това: Противоположно на „Зъб за зъб, око за око“, „Санкции за санкции“, „Оръжие за оръжие“ и „Дипломати за дипломати“, tit-for-tat е много ефективна стратегия в теория на играта – и на войната. Това е взаимно печеливша стратегия (win-win strategy) – двете страни получават приблизително еднакво от исканията си. Защото се съгласяват да действат както в свой интерес, така и в интерес на другата страна. Tit-for-tat е противоположна на стратегията „печалба-загуба“ (win-lose strategy). При избора на която едната страна не приема компромиса и сътрудничеството на другата. Заради ЧОВЕШКИТЕ ЖИВОТИ, спрете геополитическата надпревара! Тогава ще настъпи Мирът.
