И така.Резултатите за национален референдум на 6 ноември 2016 при избирателна активност бе 45,6%.
Подкрепяте ли на народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? Отговорили „ДА“ – 72,7%, отговорили „НЕ“ – 16,5%, не отговорили на конкретния въпрос – 10,9%.
Подкрепяте ли въвеждането на задължителното гласуване на изборите и референдумите? Отговорили „ДА“ – 63,3%, отговорили „НЕ“ – 26,2%, не отговорили на конкретния въпрос – 10,5%.
Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за получен един действителен глас на последните парламентарни избори? Отговорили „ДА“ – 72,5%, отговорили „НЕ“ – 16,1%., не отговорили на конкретния въпрос – 11,4%. Аналогични бяха резултатите по СИК в община Несебър.
И така… третият национален референдум от новата история на България бе проведен.
Какво се случи?
Въпреки, че референдумът беше проведен изцяло по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление (какво име само!), на всички стана ясно, че има много пропуски и несъвършенства…
Провеждането на референдума заедно с президентските избори беше сериозна пречка. Политиците, които и без друго не проявяваха особена готовност да чуят мнението на гражданите, по никакъв начин не се включиха в дебата по въпросите. Изборите бяха единственото, което ги вълнуваше, и затова постоянно насочваха общественото внимание именно към тях. Защото е по-лесно да управляваш електорат, а не – граждани с мнение.
Изборната администрация, която би следвало да поощрява и улеснява гражданите в процеса на формиране на позиция и гласуване, чрез поведението си демонстрираше точно обратното.
Максим МОМЧИЛОВ
