Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България предизвиква в Македония всевъзможни реакции – от остри критики до настойчиви похвали.

Докато политическите опоненти на правителството на Зоран Заев яростно критикуват споразумението, повечето експерти смятат, че то внася нов момент в двустранните взаимоотношения и сътрудничеството и създава спокойна атмосфера, в която ще се мисли главно за бъдещето, а не за миналото.

Подписахме с Турция преди 25 г., защо с Македония едва сега

Народното събрание единно за Македония

Борисов и Заев се разбраха за договора за добросъседство

„Добре дошли в бъдещето!“

„Това е голяма стъпка, с която се отгръща нова страница в отношенията с нашата източна съседка“, смята например дипломатът Люпчо Арсовски. „Договорът не е идеален, има нужда от някои подобрения, но като основа е отличен за надграждане“, смята Арсовски.

Той остро критикува реакцията на „псевдопатриотите и престъпниците, които искаха преди публикуването на договора да нажежат атмосферата и да внесат разкол в обществото.“ Арсовски ги обвинява, че използват дискусията около договора, опитвайки се единствено да си върнат изгубената репутация и да вдигнат рейтинга си.

„Но такива неща се случват и в съседна България с тамошните псевдоисторици, псевдополитици и псевдолидери, които се прехласват по някаква си тяхна Македония.

Ние сме ориентирани към евроатлантическата интеграция, а България безусловно ни подкрепя. При това положение младите поколения нямат основание за тревога. Граждани на Македония и България, добре дошли в бъдещето!“, казва Арсовски.

В Договора се казва, че ще бъде подписан „в два оригинални екземпляра, всеки един на официалните езици на договарящите страни – български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония, като и двата текста имат еднаква сила“.

Според представители на опозицията в Македония, това обаче все още не означава, че България признава македонския език. Към критиката се присъединиха и 26 историци, които в открито писмо призоваха македонската общественост „да подкрепи защитата на конституционното име, на македонския език и македонската история“.

Заев за скандала с кирилицата: Историята не е за политиците

Експерт: На Балканите са нужни 25 години да стигнат ЕС

„Твърденията, че договорът не признава македонския език са неуместни, защото тук е използвана политическа формулировка„,

посочва дипломатът Георги Филипов. Той припомня, че македонският език е кодифициран според Международната организация по стандартизация и заведен под номера ISO 639-1, ISO 639-2T, ISO 639-2/B и ISO 639-3, което означава, че въпросът е приключен.

„Ако някоя от страните-членки на Организацията е имала някакви възражения, трябвало е да ги обяви преди приемането на Македония. Веднъж одобрен, стандартът не може да се променя. Същото се отнася и за маркировките на страната MK и MKD, които са уредени от ISO 3166 – там също не е възможно повторно гласуване.

Южната ни съседка (Гърция – б.р.) направи опит за промени пред Световната организация за интелектуална собственост, стигна се дори и до гласуване, но то не доведе до резултат, така че и тези обозначения не могат да се променят“, обяснява Филипов.

Според него, българо-македонският договор е доста балансиран документ, който предлага основа за по-нататъшното развитие на междусъседските отношения.

„Предполагам,че определени сили и в двете страни са настоявали в договора по-широко да бъдат застъпени техните възгледи, които биха донесли „предимство“ на собствената им страна. Предполагам още, че

и двете правителства не са напълно доволни, но трябва изрично да ги поздравим, че са се обединили около общ текст,

който отразява реалността, в която живеят народите на Македония и България, а и съседите наоколо им. Важното е, че Договорът задължава договарящите се страни да си сътрудничат във всички области на основата на взаимно уважение и доверие, както и че с него се дава импулс за задвижване на онези процеси, които трябва бързо да ни поведат към НАТО и ЕС“, казва Филипов.

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски се срещна миналата седмица с българския посланик в Македония Иван Великов Петков, който е посочил, че с Договора се приключва един изключително важен въпрос, а Македония получава още един партньор и поддръжник в усилията ѝ за членство в ЕС и НАТО. Груевски е оценил положително волята на България да помогне за постигането на тези цели, подчертавайки, че те са приоритет и за ВМРО-ДПМНЕ.

Ще смени ли Македония името си? Изглежда Германия решава

Германия с план „Маршал“ за Балканите

Стоят ли Сърбия, Русия и Турция зад кошмара в Македония

Бившият премиер съобщи, че ВМРО-ДПМНЕ ще вземе становище по Договора, след като получи окончателния му текст. Но депутатите на ВМРО-ДПМНЕ и коалицията „За по-добра Македония“ вече обявиха своята позиция. Депутатът Илия Димовски каза, че националистическата партия ще подкрепи само договор, който ще позволи на Македония бързо влизане в ЕС и НАТО, а не договор, който ще бъде използван като инструмент за протакане.

„Не ни трябва второ Временно споразумение, което създава, а не решава проблеми.

Според нас, в средносрочен и дългосрочен план

този договор може дори да влоши отношенията между двете страни.

Защото дава на съседна България правно основание да спира Македония по пътя ѝ към ЕС на всяка следваща стъпка, при отварянето или затварянето на глави. Това България ще може да го направи във всеки един момент, когато не ѝ хареса някой наш учебник по история, наш документален или исторически филм, наш паметник“, каза Димовски.

Според депутатите от опозицията, Договорът може да отвори и стари исторически рани, да причини страдание на много семейства, чиито предци са се жертвали за независимостта на Македония и за културната и историческа самостоятелност на македонския народ. Същевременно бившият лидер на ВМРО-ДПМНЕ и бивш премиер Любчо Георгиевски обяви, че подкрепя Договора.