/Поглед.инфо/
Живеем трудно… Време на измама…
На нищета… На бедност и несгоди…
Едничка светлинка ли днеска няма
в тунела, който никъде не води?
А болките… С какво ли се лекуват…
Къде ли днес да търсиме опора?
Повярвайте, все още съществуват
във този злобен свят добрите хора.
Съдбата с тях безмилостно играй си
но те издържат всичко… Несломени…
Добрите хора – редки еделвайси
поникнали посред скали студени.
Растат прекрасни – стръкчета задружни
на пук на присмех, клевети и завист.
Добрите хора… Ах, до смърт са нужни
във този век на дивата ненавист.
Душата ми от скръб се разтоварва…
Усмивка… И изчезва самотата.
Щастлив съм, че ги срещнах и повярвах,
че все пак съществуват на земята.
Недялко Йорданов
