Източник: iStock
Понякога, в мигове на интелектуална пустота, се питам: какво е общото между джендъризма (джендър идеологията), модата и фетиша към прогреса. И си отговарям, че общо няма, защото са едно и също.
Най-сетне джендъризмът победи и у нас. Скоро ще стане излишно да се ратифицира Истанбулската конвенция, защото нейните принципи ще се окажат прокарани през конвенционалното законодателство. Не знам само как ще става финансирането на НПО-тата, но съм сигурен, че ще му намерят колая.
Джендъризмът победи. Видях добре и кои партии подкрепиха джендъризма. Видях и запомних. Да не са тръгнали после да ми се правят на набожни и да претендират за електоралната ми подкрепа. Вежди Рашидов падна за назидание и за прослава на тази победа. Не съм и очаквал друго – в този свят злото винаги ще побеждава. Или поне до Осмия ден, когато ще видим ново небе и нова земя.
Но какво все пак наричаме „джендъризъм“, само привързаността към джендър идеологията ли? Хайде да разширим понятието, защото днес може да е шик сам да си избираш биологичния пол, утре може да е шик нещо друго, но принципът винаги е един и същ – изпъченящината на посредствения, как да демонстрираме стойност, която не притежаваме.
Джендъризмът е мода като всяка друга. В този смисъл той е част от повсеместния фетиш към прогреса. Култът към модата идва от вярата в прогреса. Когато веднъж приемеш, че светът непрекъснато се усъвършенства и всеки следващ ден е по-добър, по-умен и по-богат от предишния, тогава и всяка нова мода е по-добра от старата, защото е дръзновена крачка към бъдещето, което няма как да е друго, освен по-добро от настоящето.
В областта на технологиите фетишът към прогрес може и да е приемлив, но не и в областта на обществените отношения, хуманитаристиката, включително и изкуствата. Фетишът към прогреса е в основата на конфликта между поколенията. Тургенев има цяла книга по този проблем. Посветена е на процесите в Руската империя през първата половина на 19 век, увенчани с реформите от 1861. Тогава в Европа тръгва всичко, чиито плодове повсеместно берем и днес, къде по-болезнено, къде не чак толкова. Някои от тези плодове са омайно сладки, но други са горчиви от гнилоч.
Джендъризмът е мода, а модата е израз на фетиша към прогрес. Парадоксално е, но модата е най-гениалният инструмент за уеднаквяване. „Да си модерен значи да си различен“, както и „да си различен значи да си модерен“. И всички се хвърлят да бъдат модерни и различни. Модерни са късите поли – всички носят къси поли. Модерни са тесните вратовръзки – всички носят тесни вратовръзки. Модерно е да си хомосексуалист – всички стават и не знам само как се чувстват истинските хомосексуалисти. Вероятно като мен, който цял живот съм носил брада, когато стана модерно да се носят бради. Тоест почти никак.
Но превръщането на джендъризма в мода не е самоцелно. Една от причините да се прави това е да се поощрява извратеното с цел подмяната на едни ценности с други, с цел подмяна на истината с някаква твърде правдоподобна и удобна за преглъщане лъжа. А когато властите, официалното човечество, сионските старци, рептилите или както там се разберем да ги наричаме, започнат да поощряват нещо, то мнозина се насочват към него, ако не за друго, поне да бъдат „в крак с времето“ и да е усещат „от правилната страна на историята“. Така било и с Църквата, когато са престанали да я гонят и даже е получила привилегии – потоци от желаещи да бъдат християни (да не ходят войници и да не плащат данъци) потичат от всички страни. Затова Църквата изглежда по-чиста, когато е под гонение и е опасно да си християнин. Казвам „изглежда“, защото Църквата, като Богочовешки организъм, винаги е съвършено чиста.
Сега е модерно да си ЛГБТ и се поощрява. И всички тръгват да стават „различни“ без да осъзнават колко еднакви са всъщност. Вижте което и да е сборище на „неформали“ – та те са толкова еднакви, че сякаш носят униформа. Говорят на един и същи сленг със стотина „тарикатски“ думи, дето уж ги правят различни от останалите. Така действа този свят – дава ти униформа, ти я обличаш уж по своя воля и свой избор, и се вливаш в монотонните му белезникави потоци със самочувствието на смел поборник срещу еснафщината и революционер при това!
Накрая всички се оказват манипулирани, но живеят със заблудата, че всичко е станало по техен избор и по тяхна воля или може би ще е по-точно да кажем – своеволие.
Какво ще стане, когато всички станат „различни“? Ще установят, че са се превърнали в еднакви. Тогава ще се хвърлят да търсят други форми на различие. Извратените ще бъдат два вида: традиционно извратени и иновативно, революционно, модерно извратени. Обикновените гейове и лесбийки, които сега гордо и предизвикателно развяват пред лицето ни цветовете на дъгата, тогава ще бъдат нещо като простолюдие, като плебс. На върха на обществената пирамида вероятно ще са някакви още по-напредничави и оригинални извратеняци, може би някакви хермафродити, които се съешават с чистите идеи и чието знаме е черна дупка с розова светлина в края на тунела. Накрая ще дойде ден, когато малцината останали хетеросексуални ще вдигнат глава в защита на своите права и достойнство, а либералното общество ще ги подкрепи с традиционните си вопли на съпричастност. Тогава за известно време ще бъде модерно и прогресивно да си хетеросексуален. Масовите хомосексуалисти ще се възмущават от разкрепостените и пъстри хетеросексуални. Ще се възмущават от позициите на своя традиционен, консервативен хомосексуалистки морал. Тогава LGBTIQA+ (това е последната редакция на абревиатурата, проверих) ще бъдат нещо като пуритани, а хетеросексуалните моногамни двойки – нещо като хипарите от 60-те и 70-те. И така, докато махалото не тръгне да се връща обратно.
Всичко идва от суетата, тщеславието и дивия копнеж да покажеш превъзходство над другия – все едно в какво. Ако не можеш в абсолютна величина, то в относителна. Ако не можеш да си нещо, което всички искат да бъдат, ще станеш нещо, което никой не иска, но ще убедиш останалите, че си такъв, само защото си много по-умен, по-изтънчен и по-еволюирал от тях. Само защото си се сетил пръв да бъдеш това, което те прави ултра модерен, dernier cri. Ако не можеш да си шампион по бокс, може да опиташ да си най-добрият поет сред боксьорите и най-добрият боксьор сред поетите. И да презираш другите боксьори задето са несръчни (или поне не толкова сръчни колкото теб) поети, а що се отнася до другите поети, там е още по-лесно – просто ще им избиеш зъбите.
ПОУКА: Могат да ви накарат да направите всичко, стига да ви убедят, че е модерно. Е, вас не, но онези, за които модата и прогресът са важни. Да не мислите, че комунизмът е започнал по някакъв друг начин? А всъщност е крайно глупаво да мислиш, че всеки следващ опит е по-сполучлив от предишния. Неслучайно историческите процеси се описват във възходи и падения. Лошото е само, че много често нашите падения ни се виждат като безспорни възходи и все повече изпадаме в прелест. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
