768x432swe

    Урок за ястреби от чичо Илия

    g_chaldykov

     

    Д-р Георги Чалдъков

     

     

     

    През 2022 г. изнесох този урок в няколко медийни аудитории. Сега го представям в разширено и освежено издание – с надежда, че украинските, руските и евроатлантическите алфа ястреби най-после ще го научат.

    С чичо Илия и семейството му бяхме съседи – те живееха под наем в къщата на Петьо Райков на „Сливница“ 29, ние – на 27, срещу гърба на Пожарната команда в Бургас. В две стаи изгледаха и изучиха четирите си деца – Ванчето, Мима, Ася и Петко. Леля Радка цял ден готвеше, переше и чистеше, чичо Илия беше повече в морето, отколкото в града. Беше капитан на един от корабите, които убиваха делфини. Като се връщаше от морето, ни даваше гилзи от патроните, с които са стреляли по делфините –  с тях си правихме различни игри. Тогава, Бог да ни прости, все още нямахме рецептори, с които да усетим, че гилзите „миришеха на престъпление“.

    Ти, Капитане мой,

    разстрелваше водача – и последния.

    О, Капитане мой, не трябваше…

    Не знаехме ли ний, че стреляхме в приятели?

    Това беше обръщение на Христо Фотев към чичо Илия. Наричаха го „Журнала“, защото продавал вестници пред пристанището и описвал много интересно рибарските си истории в корабния дневник. В една от тях пишеше, че след всеки улов първо влизал в църквата, запалвал десет свещи и молел за прошка всички делфини, убити от неговата флотилия. Често сънувал, че водачът на делфините идвал на „Сливница“ 29, почуквал на прозореца му и го молил да спрат войната. Чичо Илия виждал сълзи в очите му, а викът му „защото сме приятели, приятели, приятели“ преминавал през всички къщи около Пожарната, слизал надолу към „Тройката“, завивал вдясно по „Главната“ (както наричахме „Александровска“), влизал в пристанището и изморен, заспивал на кораба на чичо Илия.

    И войната с делфините спряла. Тогава чичо Илия каза: „делфините са белите гълъби на морето“. Кръсти кораба си „Златния делфин“ и тръгна към южните брегове да разхожда туристи до водните лилии в Ропотамо. От благодарност няколко делфина екзалтирано  танцуваха около „Златния делфин“ – „и ставаше водата златна“ (като в „Касида за златното  момиче“ на Ф.Г. Лорка). Виковете им „защото сме приятели, приятели, приятели“ рикошираха в манастирската църква „Успение Богородично“ на остров „Света Анастасия“ и се отразяваха на прозорците на чичо Илия на „Сливница“ 29. Петьо Райков, вече адвокат, и до днес си спомня тези романтични разходки с чаровната Калина, за която по-късно се ожени.

    Войната с делфините свърши, но не и другите войни. От 24 февруари 2022 г. Русия и САЩ продължават да воюват на територията на Украйна. И не искат да научат нито уроците на двете мулета, на африканските деца и на таралежите, които представих през 2022 г., нито урока на чичо Илия. И стигаме до парадокса на зеления ястреб, който гласи: „Най-краткият път за мир е въоръжаване на Украйна.“ И на българският Алфа ястреб: „С Русия трябва да се говори много вежливо и добре въоръжено. Това е ключът за преговорите – колкото си по-добре въоръжен, толкова си по-добре подсигурен.” Стратегията на ястребите е „оцеляване на най-въоръжените“ (survival of the most armed), прилагана и в опосредстваната (прокси) война в Украйна (при която воюващите страни действат под влияние или в полза на трети страни, които не участват пряко във военните действия). Докато съвременните еволюционни биолози дават предимство на „оцеляване на най-хубавите“ (survival of the nicest) – в алтруистичния, не в козметичния смисъл.

    Обаче, противоположно на санкции за Русия и въоръжаване на Украйна, стратегията „tit-for-tat“ на гениалния математик Джон Наш е много по-ефективна за спиране на войната, както писах през 2022 г. Това е взаимно печеливша стратегия (win-win strategy) – двете страни получават приблизително еднакво от исканията си – еднакво са доволни, еднакво са недоволни. Защото се съгласяват да действат, както в свой интерес, така и в интерес на другата страна. Смирете се, спрете геополитическата надпревара – най-после да настъпи Мир. Вслушайте се в мъдростта на реалната политика на Хенри Кисинджър и седнете на масата на мирните преговори. Вземете си уроци и от други войни – тези в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия. Тези страни, както и Украйна, се нуждаят  от милиарди евра/щатски долара, които да се вложат в здравеопазване, образование, наука и инфраструктура, а не във войни.

    Нека българските политици да си спомнят, че през 1941 г. България се присъедини към силната тогава Германия. Ето част от речта на председателя на Народното събрание: „Ние българите формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците и техният съюзник Япония.“ Сега това звучи така: „Ние, българските политици, формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни евроатлантически приятели.“

    Следователно, нека в новата конституция освен „Ден на независимостта“ да има и „Година на зависимостта“. И неоконституционалистите от некоалицията да прочетат написаното тези дни от проф. Андрей Пантев: „Онези, които са ни поощрявали да се противопоставяме на Русия, в крайна сметка са се съюзявали с нея. И англичани, и французи, и американци.“

    Print Friendly

    Автор: Nessebar-News.com


        Вашият коментар

        Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *