768x432T34T4432T

    Урок за сащисани политици и хамелеонови интелектуалци по време на геополитически бесове

     

    g_chaldykovД-р Георги Чалдъков

                                                 

    Non ducor, duco (не ме водят, аз водя)

         

     

      Вярвам, че е много важно да се знае следното: в корена на гръцката дума paidagogos („водя детето” на училище) и на английската education (образование) има „водачество“ – от латински educere – „да изведеш това, което го има“, да разкриеш способностите на ученика, където ducere означава „да водя“. Следователно, учителите са „слуги“ на учениците и студентите – и водачи на нацията. За разлика от политиците – нито „слуги“ на народа, нито водачи на нацията. Защото малко от тях спазват Non ducor, duco.

    Има обаче независими полски, унгарски, италиански и други политици, които спазват Non ducor, duco. Може би някои министри не знаят, но  премиерът Николай Денков е академичен човек с много добър наукометричен профил (Hirsch index = 55; индекс, с който се оценява едновременно броя и цитирането на публикациите на един учен) и вярвам, че знае какво означава  Sapere aude („Имай куража да си служиш със собствения разум“). Защо тогава няма куража да каже на зеления президент, че „България спира доставките на оръжие за Украйна. Страната ще се съсредоточи върху собственото си въоръжаване“, както тези дни каза полския му колега.

    Господа министри, повече от година и седем месеца във войната са убити или ранени повече от 350 хиляди украинци и руснаци (по данни, публикувани в интернет документи на американското разузнаване, цитирани от Associated Press – най-голямата в света новинарска агенция в Ню Йорк, САЩ). За вас, Господа министри, по-важни са натовските наредби, не човешкия живот! Не усещате ли, че Черно море мирише на война, за която и вие усърдно се подготвяте – и българи ли искате да бъдат убивани?! (Вижте „Човекът или геополитическата надпревара?“ в „Труд News“, 2 декември 2022 г.) Министърът на отбраната на България ли е или е министър на войната в Украйна? Сега, когато газово-петролната милитаризация пак отвори „Кутията на Пандора“ и „Фаталните яйца“ на Михаил Булгаков се излюпиха, Quo vadis, Bulgaria? (Къде отиваш, България?). В световната история не за първи път настъпват подобни критични събития. И решенията често са били погрешни, особено в България.

    Голе­мият смисъл на Sapere aude е стремеж към интелектуална независимост, да не оставаш незрял (nonage) – да имаш куража да изричаш мислите и разбиранията си публично – пред Народа и пред чуждестранните политици. Това е един от важните уроци за  сащисани политици и  хамелеонови интелектуалци. Затова ще им припомня част от есето Отговор на въпроса: Какво е Просвещение?” на Имануел Кант: „Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Мързел и малодушие са причините, поради които една толкова голяма част от хората остават все пак охотно през целия си живот непълнолетни. Ето защо е толкова лесно те да бъдат зависими от другите, които се самообявят за техни опекуни.“

    115 години официално независимата ни страна пак има опекуни и зависими от опекуните политици. Пример: в честотния речник на думите, използвани от управляващите политици, на първите места са „евроатлантически ценности“, „Европейски съюз“ и „НАТО“,  изричани така хвалебствено, както преди 34 години – „светло бъдеще“, „Съветски съюз“ и „Варшавски пакт“. Тогава, „трябва ли да празнуваме днес? Не! Мисля, че трябва да плачем.“ – написа журналистът Иван Спирдонов на 22 септември 2023 г.

    В „Дневник на писателя” (1873-1880) Ф.М. Достоевски пише: „Тъй като Русия е гигант и сила, която не може да не се признае, и тъй като Русия също е славянска нация – как ли я мразят сега на Запад, ако ще и само инстинктивно, подсъзнателно, как ли се радват на всеки неин неуспех, на всяка нейна беда! Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!”. Какво би казал днес Достоевски за войната в Украйна, в която се вихрят толкова много геополитически бесове? – запита една журналистка.

    Извод: трябва ни Независимост, базирана на Sapere aude и на моралния детерминизъм на Буридановите магарета, за които писах в други статии. Според  Жан Буридан (1295–1363), политик, изправен пред различни действия, трябва винаги самостоятелно да избира по-доброто …. за България!  Защото най-голямата грешка, която прави ротационната коалиция и хамелеоновите интелектуалци* е тяхната сащисваща сервилност на  „великите сили“. Така, ПП (Продължаваме Промяната) всъщност е ПСБР (Продължаваме Сащисването на България чрез Русофобия). Примери за русофобия: 1. При толкова много шпиони в България, експулсират заради шпионаж трима свещеника на Руската църква в София. 2. Недялко Недялков е прав: „Тотална излагация с откриването на новия сезон за Народния театър „Иван Назов“.  Не с българска класика, каквато е традицията, а с украинската пиеса „Хага“, която е …. пропаганден текст про-Зеленски, стъкмен спешно от напълно неизвестна авторка за нуждите на политагитацията и режима в Киев“. И режисиран от известен български режисьор, пристигнал от театъра в Тулуза, Франция, специално за „Хага“, за да „превърне“ – по негови думи – „театърът в медия на войната.“ (Не ни стига министър на войната, сега и режисьор на войната.) Аз вярвам повече на Карл Попър (1902-1994), който в неговите размисли за „Атинското чудо“ е написал: „Вместо война на мечовете, да се прилага война на думите. Това е едно от най-великите изобретения на древните гърци“. Затова не чупете „Златния мост на диалога“ (стратегия на древните китайски пълководци), а в случай на война не въоръжавайте воюващите. 3.**

    „Българофилите търся“ – каза древногръцкият философ Диоген при  „първото си официално посещение“ в НС, МС и президентството на РБ. Той ми напомни за Платон: „В действителност прекаленото вършене на нещо поражда обикновено противоположна промяна…. И по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство“ – написано в „За тираничния човек, тирана и тиранията“ на книгата му „Държавата“.

              Наложителни са, следователно, истински – не „продължаващи“ – промени. Някой трябва да е Homo ex machina (перифраза на Deus ex machina – „Бог от машина“, описван в гръцките трагедии, където тежките състояния се разрешават от Бог, спуснат от машина) –  да даде позитивния тон,  хорът може би е готов да запее. Иначе ще продължаваме да слушаме “песента на козите” – трагедия (гръцки, tragos – коза, aeidein – пея). И да се въртим в “порочния кръг” на циклотимията – възхвала-и-отричане, ура-и-ууу, надежда-и-разочарование – един перманентен film noir, патоморфология по мизантропичния художник Франсис Бейкън, неговите „Три етюда за портрет на Лушън Фройд”. Той като че ли е познавал българските политици и е нарисувал бяло-зелено-червено върху едно от разкривените лица на “Трите етюда”:

     

    Пеперуди и гълъби размахваха криле в зората на демокрацията, но впоследствие им бе забранено да летят – появиха се ястребите и така независимостта и справедливостта се изродиха в България. Имаме независими власти (законодателна, изпълнителна и съдебна), зависими от две власти – евроатлатическата и руската.

    Искам пожелателно да обобщя, че Народът, най-после и политиците, ще проявят инстинкт за това, което трябва да се случи СЕГА в България: в Черно море да плуват риби, хора и яхти, не военни кораби, над Черно море да летят птици на мира, не военни самолети на НАТО и Русия. Иначе става опасно, твърде опасно!

    Все пак, във „Вечната истина”  Достоевски пише: „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората. … В един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди“. Разбира се, не става дума за „нов световен ред“ („голямо нулиране на капитализма” и „зелена сделка”), обсъждан на световни форуми на милионери и милиардери. Думата е за  демокрация, ориентирана за Човека. А не за геополитическа надпревара!***

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    * Nihil novum sub sole: вижте статията „Българската интелигенция“ на професор д-р Кръстьо Кръстев, публикувана през 1899 г. в списание „Мисъл“. Това означава, че тератогенните фактори продължават да действат в българската интелигенция (гръцки, teratos – уродство).

    **  Eдин главен редактор на национален вестник написа във вестника си: „Това, което държа в ръката си, е винт за дърво. А това в другата е отвЪртка. Да, българската дума е отвЪртка. ОтвЕртка е грозан русизъм. На българси се казва вЪртя“.

    *** „Да знаеш, момчето ми, зашета ли в света Чума (Война), значи Господ иска смирение! Дълъг език, хаплива душа и неблагодарен човек не водят до убаво! Хубав път е тоз, дето ръка за ръка крачат хората и с песен хляба си вадят. Господ кога правил света, сърцето си е подложил там и мерака. А сега сърца по света няма и мерак за хубаво няма. Че как така да се върти и Земята спокойно? Всеки дърпа към своята си истина и клетви като ехо се носят. Туй не е Божият свят, а човешкият! Е за туй иде пак Чума (Война)!“ – Йорданка Петкова, перифраза.

    Print Friendly

    Автор: Nessebar-News.com


        Вашият коментар

        Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *