България е една от малкото европейски страни, която не дава достъп на изоставени и осиновени деца до досието за раждането им. Семейният кодекс предвижда известна възможност за това, но само ако осиновеният докаже, че има важна причина да узнае произхода си.
Доказването става в съда, а причината трябва да е сериозно заболяване, свързано с наследствена обремененост и др. Дори делото да приключи успешно, болният може да не дочака жив установяването на медицинските факти за себе си, както се е случвало нееднократно. Често съдът отказва да разкрие кои са биологичните родители на осиновения. В други случаи родилният дом се е отнесъл немарливо към архивите и е загубил досиетата.
Хората, търсещи данни за своя произход са принудени да се обръщат към следователи, да харчат време и пари, да дават подкупи, за да им бъдат копирани тайно досиетата от служители с достъп до тях.
Търсещите информация използват активно социалните мрежи. В платформата „Търсим се” във Фейсбук може да прочетете ето такива обяви:
- „Здравейте, търся жена, родила момче в гр. Ямбол на 22.11.1983 година. Ако някой има информация да се свърже с мен на лично съобщение.”
- „Писала съм навсякъде, ако някой знае нещо, родена съм на 17.02.1973 в Бургас, осиновена в Мичурин.”
- „Търся момче родено на 02.02.1983 в Сливенската окръжна болница, на мен ми казаха, че е починал.”
- „Красимир. Роден 13.02.1989 г. и е оставен в гр. Стара Загора в „Майчин дом“ името на БМ е Севдалина. Търси го неговата сестра❤”
Друг проблем е лишаването от достъп до информация не само на осиновените, но и на техните наследници и най-близки хора.
Какво трябва да се направи?
Трябва да променим чл.105 от Семейния кодекс.
Но не само.
Преди време в книгата си „Хората решават” разказах историята на Хелън Хил, обикновена американска жена от Орегон, САЩ, която, научавайки, че е била осиновена и срещайки огромни трудности в намирането на информация за своя произход, предприема гражданска законодателна инициатива и успява да промени щатското законодателство за осиновяване. Инициативата е успешно гласувана на референдум от гражданите на Орегон през 1996 г., в резултат на което осиновените и изоставени деца там получават правото на пълен достъп до досието за раждането си при навършване на пълнолетие. Инициативата на Хил е последвана и в други щати.
Защо ние българите, не можем да защитим правата и интересите си чрез ефективни форми на пряко участие, както е направила Хелън Хил и много други в САЩ? Единственото, което нашите законодатели са ни позволили, е да избираме политици във властта и да чакаме те да изпълнят дадените обещания за решаване на съответните проблеми.
Ето какво смятам да направя аз, ако бъда избрана в 47 Народно събрание:
Една от първите ми задачи като законодател ще бъде промяна на чл.105 от Семейния кодекс, така че най-сетне да бъде решен въпросът с достъпа на изоставените и осиновени деца и техния най-близък кръг роднини до информация за биологичните им родители.
За да не зависи всичко и единствено от политиците, смятам да допринеса за решаване на една много по-трудна, но пък стратегически важна задача – да променим Закона за прякото участие така, че ние, гражданите на България да бъдем овластени да даваме законодателни предложения и да ги гласуваме пряко, с което нашите предложения да стават правила и политики.
Така ще имаме полезен ход, когато нашите представители във властта не се интересуват или неглижират нашите проблеми, а понякога дори имат откровен конфликт на интереси да приемат промените, които искаме (например прозрачност на лобистите, отчетност за партийните финанси, намаляване на партийните субсидии и др.).
Отдавна работя по тези проблеми като изследовател и активист, ще действам решително за съществена и реална промяна в тези закони, но и в много други, които отдавна се нуждаят от промени, ако бъда избрана за народен представител.
д-р Даниела Божинова
Кандидат за народен представител от Демократична България/Зелено движение,
МИР Бургас, бюлетина 30, преференция 103
Статията е написана по повод седмиците на осиновяването, които традиционно се провеждат през октомври от правозащитни организации в България.
