pic-2 (1)

Купете си “ Проклятието на бялото сирене“

sirene-jpg (1)

 

 

 

Формат: 84/108/32 (13*20 см)

Обем: 192 с. (2 цвята)

С илюстрации: Людмил Веселинов

Корица: мека

ISBN: 9786191952823

Цена: 15,00 лв.

Линк към книгата: http://bit.ly/3btdctv

 

Книгата, която отваряте, не се вписва в шаблони.

На цената на спанака ще се насладите на най-добрата бира в света, ордьоври, риба по кралски и праисторически галски специалитети. Ще се повозите гратис на бърз влак в Китай и ще хапнете люто с чревца от гъска и дроб от панголини. Има и по-здравословни рецепти. Изданието е практично, леко, скромно калорично и ще върши работа на жените в кухнята. Някои мъже го вземат за мезе. Десертите не са забравени. Може да го четете сутрин, обед и преди лягане. Става и за подарък.

Творбата не е чисто пътешественическа, гастрономическа, философска, смешна или криминална. Съдържа арганово олио и по жанр се определя само като миленизъм.

Миленизмът неслучайно се появява при кризи в икономиката и литературата. И в световен мащаб има глад за него! Тези страници ще ви оправят настроението и ще ви държат сити в сиромашки години.

За дефекти след гаранционния срок рекламации не се приемат.

***

Авторката е писала досега на сериозни теми – за българите в чужбина, за историята на родните компютри, за парламентарната журналистика. Изведнъж – готварска книга, комична и с пътешествия! Пандемията явно засяга различни органи у човека.

01 (3)Милена Димитрова се е качвала на планината Фуджияма. Пила е чай с ескимоси в Аляска. Плавала е до Ушуайя, на света накрая, и е карала ски в Африка на 3265 м надморска височина. В шарж са я рисували на снежна писта, но вместо с щеки – с вилица и нож.

Проявява задълбоченост не само към количествата, а и към изяществото на храната. Разглезена е с изтънчена кухня от дългогодишните си престои в Белгия и в Америка. Еднакво добра е и когато изходните продукти са яйца и сирене, и когато й попаднат стриди, миди или агнешко.

Книгата се препоръчва при анемия. Помага при махмурлук и за въздържатели. Приема се без лекарско предписание.

***

„Интригуващи истории, изпълнени с хумор и същевременно много полезни. Написани с обич и топлота. Книгата е извор на усмивки, които ще огреят нашия утрешен ден.“

Здравка Евтимова, писател

 

„От големия гюм със съвременна българска литературна саламура, парчето, което сте извадили и държите в ръката си, е много добре узряло, с чудесна структура и неповторим аромат. Препоръчително четиво за хора, които държат на добрата гастрономия за душата. В „Проклятието на бялото сирене“ ще установите, че храната има не само своя история и география, но и специфична фонетика. Което прави тази книга още по-питателна.“

Георги Милков, журналист

 

„Щастлив съм, че прочетох тези редове. Живеем във времена на тотална диктатура спрямо толерантността. Забрани, ултиматуми, препоръки ни карат все по-рядко да бъдем истински и да живеем от сърце. Не яж, не пий, избягвай месото, не преяждай…

Да, именно това ще ви препоръчам – да преяждате до насита с историите и рецептите в тази книга, поръсени със солидно количество хумор. Те са идеален начин да забравите трудното ни ежедневие и да повярвате, че животът може да е вкусен и усмихнат.“

Ути Бъчваров, актьор и телевизионен водещ

 

***

Книга в нов жанр от днес по книжарниците –
„Проклятието на бялото сирене“

 

Авторката Милена Димитрова е синтезирала необикновен жанр, крайно приятен за четене – миленизъм. Новата й книга „Проклятието на бялото сирене“ (изд. Книгомания) се поглъща на малки вкусни хапки, но може да се изяде наведнъж и цялата книга, от кора до кора. Както впрочем съветва телевизионният водещ Ути Бъчваров:

 

Именно това ще ви препоръчам: да преяждате до насита с историите и рецептите в тази книга, поръсени със солидно чувство за хумор. Те са идеален начин да забравите трудното ни ежедневие и да повярвате, че животът може да е вкусен и нахранен!

 

Книгата е идеален подарък и за жени, и за мъже, лека на тегло и подходящ за всички сезони. Нейните 192 страници свързват една благоуханна пълна с любов кухня с пътешествия по целия свят и назад към историята. Стига се чак до зората на цивилизацията, когато приматите се изправили на два крака и взели да заделят плодове и грудки, за да закусят на следващата сутрин.

Наскоро авторката е опитвала чревца от гъска и дробчета от прилеп в град Чунцин, близо до Ухан в Китай, но вие може да поглъщате четивото и без предпазна маска. То е одобрено от здравните власти и от органите на реда и идва до вас с рецензията на писателката Здравка Евтимова:

 

Интригуващи истории, изпълнени с хумор и същевременно много полезни. Написани с обич и топлота. Книгата е извор на усмивки, които ще огреят нашия утрешен ден.

 

В петнайсетината разказа опитвате трапистка бира, поливате салатата си с арганово олио, търкаляте се с мечките по пролетните ливади, вълнувате се и чак ви се доплаква от „Проклятието на бялото сирене”. Няма шега, няма измама! Никакви ментета! Прясна стока, и то на цената на спанака. Опита я и журналистът Георги Милков и явно му допадна:

 

От големия гюм със съвременна българска литературна саламура, парчето, което се извадили и държите в ръката си, е много добре узряло, с чудесна структура и неповторим аромат. Препоръчително четиво за хора, които държат на добрата гастрономия за душата. В „Проклятието на бялото сирене” ще установите, че храната има не само своя история и география, но и специфична фонетика. Което прави тази книга още по-питателна.

 

Професионално и в провокативен стил са изпипани и илюстрациите на Людмил Веселинов. И от тях, както и от текстовете за мидите, рибата на краля, шоколада  и другите неустоими десерти, идва апетит не само за ядене, а и за четене. Не закъснявайте да се насладите и да си оправите настроението, особено в извънредната обстановка!

 

pic-1 (3)Откъси:

 

Из глава „История на закуската“

 

Досега сме се задоволявали с твърде постна представа за произхода и видовете на закуската!

Кога, в коя епоха предполагате, че двукракото ни племе се приучило да си набавя калории в началото на деня? Дилемата има едновременно няколко верни отговора.

  • Когато се замогнало дотам, че си съставило стандартно меню за прехраната – мед, яйца, царевица, маниока.
  • Когато прехраната престанала да зависи от лова и от случайността да попаднеш на ядливи корени.
  • Когато homo sapiens почнал не само да добива, но и да трупа храна, да се запасява.

Всичко това се е случвало непрекъснато, през известни интервали в сходна последователност и навсякъде в праисторическите обиталища на Земята.Изследванията, които се разминават по претенции и изчерпателност, са единодушни само когато очертават разнообразието на закуската. Храненето сутрин е функция на еволюцията в животинския свят и в мозъчната дейност на прародителя. То зависи от обективните фактори – климата на Земята, наличните растения и животински видове, а също от трудовите и битовите навици и от културното многообразие.

 

Не ще да е случайно, че светът закусва различно

Французите например ядат сутрин кроасан или хлебче с чисто масло. Мажат го с конфитюр и пият топъл шоколад.

Британската империя повелява в чиниите да се слагат продукти, добити във фермите и докарани от колониите.

Английската закуска превъзхожда ирландската по пържения боб. В Ирландия почват сутрин с бира и чак тогава боцват наденичките, яйцето, доматките от скарата и мъфина.

Японците прагматично закусват с остатъка от вечерята, само че без бира. В Страната на изгряващото слънце сърбат мисо супа, по-разточителните замезват с кеншинджиру – пиле с ориз.

Африканците дават храна сутрин само на децата, които ходят на училище. Майките им пекат фуфу, луку и угали – питки като катми от смляна маниока.

Руснаците им викат лепьошки, може и да са царевични. Поливат ги с кефир, понякога с водка.

Чехкини, австрийки, словачки, унгарки – любящите мами с руси плитки и бели бонета – са замесили още по тъмно тестените си закуски.

Полякините като по-хитри купуват готови наполеонки, маковец, фаворки и прочие сладкиши. Не са лоши като фабрични произведения, само че прекалено много захар им слагат според мене. Какво да се прави, все по-ниско калорично гледаме с напредването на възрастта.

Французите и швейцарците подхвърлят палачинките при появата на розовопръстата Аврора. Тайната им хватка обаче е сместа от яйца, мляко, брашно, няколко капки олио и щипка сол да престои поне един час преди пърженето. Не пречи, даже помага, ако гъстата течност се разбърка още от вечерта. Споява се по-хармонично.

В Созопол видях как средновековното изкуство на палачинката се доразвива творчески, и то не само в пълнежа. С фуния пресипват палачинковата заготовка в бутилка. Хем по-удобно се разклаща, разбърква и пренася. Пробвах по морския почин и вярно, по-лесно се контролира премереното количество за всяка палачинка в сгорещения и фино намаслен тиган. Откроявам си люспи с масло предварително и работя върху два котлона едновременно с два тигана, така съкращавам горещия етап на обработката.

Виж, сърбите имат и айвар, и каймак, и нещо останало от скарата снощи.

Досега сме се задоволявали с твърде постна представа за произхода и видовете на закуската! Усъвършенстването ѝ съпътства еволюцията в различни континенти и територии. Първото хранене за деня е служило като локомотив за човешкия индивид, било е двигател на прогреса, на интереса и на познанията. Поради движението напред и въпреки сходната база от суровини варират и историческите сведения за закуската. Съпоставена, информацията нерядко се разминава по векове и хилядолетия и даже понякога се самоопровергава.

 

***

Глобалното меню от памтивека

 

Хляб с мая се е правел в Западна Европа още 3500 години преди Христа, твърдят учени.

Първата хлебарница в Рим била отворена три века преди новата ера – според други, не по-малко надеждни източници.

Древните римляни познавали житото, гриса и меда, както и навика да си угаждат – въпреки че научно установените дати не съвпадат напълно. Древните гърци също познавали насъщния. Омир възпява хляба като белег на цивилизованите народи: „За разлика от варварите, елините ядели хляб“. И не се ограничавали само с него!

Маята като набухвател за хляб и кифли се разпространила на Стария континент чак през ХVІІ век, твърди трети колектив от изследователи.

Четвърта група учени пледира, че чак от династията на Меровингите през V–VІІІ век тръгвала традицията да се поглъща сутрин парче хляб с вода, което притъпявало апетита докъм обяд.

Добре, да им е сладко, обаче Меровингите се появяват на световната сцена чак след падането на Римската империя?! Че да не би римляните да са гладували? Да не би хлябът на Меровингите да е паднал от небето като еврейска маца? (Мацата е безквасен хляб в еврейската кухня, приготвян традиционно за празника Пасха, когато ритуалите на юдаизма забраняват яденето на определени храни. – Бел. ред.)

 

Не сме длъжни да поглъщаме всички трактати като чиста монета!

Латинците нарекли яденето сутрин jentaculum. Терминът за храненето на обяд станал pradium. Бедните хапвали маслини и вино, а на трапезата на богатите имало още яйца, мед, сирене, плодове и по-хубаво вино.

В Рим и патрициите, и плебеите пиели vinum silatum – подсладен фермент, овкусен с билки и треви. Ароматът им кара учените да се задълбочават в хипотезата, че още оттогава се бил вкоренил абсентът, чийто разцвет се случва след повече от двайсет века. Щом свойствата на абсента били познати на Римската империя, какво остава за хляба!

Германските народи се засищали с черни хлебчета в ранното средновековие.

Френската академия на науките се е произнесла с аргументи от археологията, че галите закусвали с хляб и вино.

От известните 66 мъдрости и сентенции за закуската, най-многозначителен се оказва френският опит, че е „по-добре да закусваш с една жена, отколкото да вечеряш с нея“.

От днешна гледна точка не сме длъжни да поглъщаме всички твърдения като бистра изворна вода. Закуската е варирала в пряка зависимост от земеделските култури и животновъдството. И вкусовете се променяли, и продуктите, и производните им.

Кризите, войните и пандемиите също са повлиявали драстично – не само върху разнообразието, а и върху количествата и видовете храна. И географията, и историята променили йентакулума.

Маниоката, оказва се, е общият знаменател в закуската на Южното полукълбо. Стана дума, че с брашно от маниока африканките пекат питки за децата си. В Латинска Америка белят, пюрират, намачкват и обработват маниоката, за да приготвят от нея палачинките бейху.

В Амазония племето камаюре започва деня си със сок от пеки – плод с жълта сърцевина, описван и като зелено манго.

Както преди, така и след Буда в Югоизточна Азия от сутринта са сварили и сервирали ориз и зеленчуци.

Островните хора в Тихия океан хапват месестите плодове на хлебното дърво, което в Индия се смята за „хляба на бедните“ – яде се пресен, пържен или варен. Кърмачки пият настойка от листата му, за да увеличават дебита на майчиното мляко.

…Ясно, че за европейците зърнените храни и хлябът са в основата на хранителната пирамида на закуската. Джентълмените и дамите рядко сядат сутрин на масата без яйца – рохки или твърдо сварени, на омлет или на око, без сирене и мляко, без чай и кафе.

 

Яйцето се търкулнало на трапезата след кокошката, май

Току-що снесено яйце – à la coq, било любимото меню на краля Луи ХV.

А пилето долетяло до тенджерите най-напред в Азия още през седмото хилядолетие преди новата ера.

Млекарите са го изпреварили – масло, сирене, сметана, кисело мляко има още от деветото хилядолетие преди Христа. По света се пие и камилско мляко, и кобилешко, и биволско, и овче, и краве. Киселото мляко, йогуртът, то се знае, е родено на Балканите.

Куриоз или закономерност, но най-напред било опитомено кучето – още от петнайсетото хилядолетие преди началото на летоброенето. Т.е. дълго преди овцата, козата, кравата и вола. Май само виетнамските емигранти при нашия социализъм ядяха кучешко, може някой да си спомни. Тогава се развличахме и с плоския виц, че турското кафе е виетнамско.

Преди да продължа как се е появил мармаладът, си признавам, че историята на закуската ме занимава повече от десет години. Събирам студии, статии и рецепти. Приучих се да си ги заделям – също както преди стотици милиони години шимпанзето си трупало рошкови и плодове. И се очовечило!

 

Като в мексиканска вълнà

При всеки изгрев на слънцето като в мексиканска вълнà по цялата земя близо осем милиарда души на планетата ядат сутрин. Представете си само какви планини от ресурси се изяждат, докато новият ден тръгне от Кирибати в Тихия океан и склопи очи пак там след 24 часови зони!

А на наша милост, с чаша кафе и портокалов сок, ѝ става благо, размишлявайки как закуската се е доказала като лост от първи род не само за предстоящия ден, а и въобще за човешката цивилизация.

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *