Източник: БГНЕС
Туристическият бизнес или поне част от него, който не е в сивия сектор може да се изнесе в чужбина, а тези, които да продължават да работят в България трябва да предвидят хиляди за нови инвестиции, пише „Травел България нюз„.
Всичко това е заради хаос с нова данъчна наредба „Н-18“, която регулира електронните магазини и софтуерите за управление на продажби – СУПТО. Всички участници в туристическия бизнес трябва да регистрират свое СУПТО, без значение дали имат свой собствен продукт или продават чужд, или през софтуера се извършва плащане. Инвестицията е и за малките туристически агенти, издържащи се само от комисионна от продажба на чужди продукти и самолетни билети.
От 30-ти септември наредбата влиза в сила и те няма да имат достъп до платформи на туроператори и ако не извършват продажби само с помощта на Ексел, каквато е практиката от десетилетия, ще трябва да намерят лицензиран софтуер, който да се свърже с касовите апарати, въпреки че продават от чуждо име и за чужда сметка.
Тази ситуацията може да доведе до масово оттегляне от бизнеса, коментират представители на туристическата индустрия.
НАП тръгна на проверки за новите касови апарати
135 000 фискални устройства вече отговарят на изискванията
Използваният софтуер трябва задължително да е с български интерфейс, тъй като според НАП няма как да се обучават да проверяват програми на различни езици, а голяма част от туроператори и агенти ползват чужди продукти, които големи световни компании вероятно няма да преведат поради малкия български пазар.
Нито една от компаниите, предлагащи такъв софтуер, съвместим с изискванията на НАП не проявява желание да получи лиценз от данъчните. Една от причините е, че трябва да сподели част от така „сорс кода“, който е въпрос на интелектуална собственост и голяма компания не би рискувала базата си с данни и ноу хау заради България.
Експерти от НАП не успяват да отговорят какво би станало, ако нито една компания не го направи. В този случай трябва да говорите с вашите партньори и да ги накарате, обясняват държавните служители.
Ако само една компания рискува да се лицензира, тя печели по право 100% от пазара и държавата урежда с нормативен акт монопол, допълват от туристическия сектор.
Бизнесът се изправя пред проблем когато един хотел предлага няколко услуги, а те се управляват от различни фирми, от текстовете на наредбата не става ясно, как се генерира единен софтуер за продажби.
Трудно туристическо лято за Варна очаква Ангелкова
С устойчиво развитие България става популярна туристическа дестинация
С електронните магазини хаосът е и по-голям, защото те трябва да се регистрират до края на юни. Ако български хотел работи с чужда резервационна система, тя няма нужда да бъде лицензирана, достатъчно е уведомление, но ако е с българска, тя трябва да е с лиценз и касов апарат. Ако хотел работи с 10 системи, той трябва да има и 10 различни касови апарата, които и свързани, трябва да издават бележки с отделен уникален номер за всяко устройство.
Ситуацията се усложнява, ако външна компания управлява електронни магазини на 200 хотела, тогава ще се наложи регистрация на 200 касови апарата, дори когато плащането се извършва през виртуален терминал и системи.
НАП коментира, че според наредба на БНБ, плащането през виртуален терминал е приравнено към плащане в брой и затова трябва да се издава касова бележка, независимо, че клиентът, купуващ почивка онлайн се намира на другият край на света. Подобно затруднение може да стане причина бизнесът просто да регистрира компания извън България и вместо в приходна агенция, НАП да се превърне в разходна, от гледна точка на държавния бюджет.
Ако НАП се опита да сложи граница в Интернет, резултатът ще е данъчна миграция, обясняват представители на туристическия сектор.
7 месеца отсрочка за новите касови апарати
Горанов препоръча на IT-специалистите да използват времето за писане