1983

In memoriam: Между две дати

 In memoriam: Между две дати                                                                                                                           

Журналистът Петър КАМЕНСКИ /1933-1983/

В прозореца се удрят бели капки,                                                            вълшебство крие пролетният дъжд.                                                  Спокоен и усмихнат аз му свалям шапка,                          

като пред хляба с мириса на ръж.

     На 20 март се навършиха 35 години от смъртта на Петър Каменски,главен редактор на първия несебърски вестник “Черноморски глас” от 1961,а до кончината си- и на “Слънчев бряг”, Каменски, работил от 04.07.1961 до 25.03.1983, издава 457 броя на вестника.                                                                                                                                                            Публикуваният куплет е последният заварен на пишещата му машина от колегата Николай Коев,също напуснал този свят преди няколко години.

Смъртта е поставила черна точка вместо продължение на стихотворението,но Каменски се помни и ще продължава да живее в паметта на хората не само с поетичното си творчество.

В несебърската журналистика,като неделима част от историята на българската журналистика,Петър Каменски е не само първият редактор на вестника,но и първият репортер,фоторепортер,коректор и метрапанж,а и всичко останало,което изисква излизането на бял свят на един вестник.

По-късно  щатът на редакцията се увеличава,но за хората от Несебър Каменски си остава Човекът-Вестник от първите години и той е такъв до последния  дъх от живота си.

Eто какво пише за него колегата  Николай Коев/също покойник/:

”Петьо беше истински другар и човек. Приемаше чуждата болка за своя,своята умееше да прикрива.Така се случи,че отиде на медицински преглед и не се върна повече в редакцията.Посетих го в дома му,болестта го беше стопила.Но той намери сили да ми пошепне: “Материалите за последния брой са в чекмеджето.Вземай и макетирай.А пък на мен като  ми мине малко …черновата за статията е готова…ще дойда да си я напечатам…”.                                                                                           

Това бяха и последните му думи.

И още една случка,описана от Коев:

През 1979 г. в изпълнение на строителната програма на общината беше построено ново стълбище от недостроената църква “Св. Йоан Неосветени,покрай Амфитеатъра, стигаща до площада на  Морска гара. Планирахме снимка на стълбището във вестника,но в печатницата се установи,че остава празно място до нея и няма с какво да я запълним.И докато с метранпажа оправим другите страници, Каменски написа стихотворение за стълбището,точно с толкова куплети,че да запълни празното място. Като се върнахме в Несебър ,поляхме по традиция новото стихотворение,а с течение на времето краят на думите от края на стихотворението: «Стъпалата нагоре, стъпалата надолу» станаха за нас нарицателни»:

Стълбище                                                                                                                                                                                        Стъпалата ногоре-                                                                                                                                                             там старинната църква      

с вековете говори.                                                                                                                                                     Тя привидно е мъртва…

Стъпалата нодолу-                                                                                                                                         там са лодките бели и                                                                                                                                                                                                                                                                                                   рибарската волност                                                                                                                                         и моряшката смелост.

Носят моята гордост,                                                                                                                              носят моята болка,                                                                                                                                                                             стъпалата ногоре,                                                                                                                                                                                                      стъпалата надолу…

Ако беше жив, на 16 април 2018 Петър Каменски щеше да навърши 85 г.Напуснал ни е преди  да навърши 50,оставил ни недовършено последното си стихотворение.

Поклон пред светлата му памет!

                                                                                    Максим МОМЧИЛОВ

…………………………………………………………

Бел.ред:Явно,на света няма нищо случайно!На 20 март-датата на смъртта на Петър Каменски,следващият главен редактор на вестника Красимир Косев създаде преди 14 години един от първите  интернет-вестници в региона и страната „Несебър нюз“.

През всичките тези 14 години продължава уникалното приятелско взаимодействие между Несебърския вестник „Слънчев бряг прес“ и сайта „Несебър нюз“!

И всичко тава,защото сегашният главен редактор на вестника Максим Момчилов, ревностно пази традицията и е достоен продължител на пионерското дело на Петър Каменски.

Вечна му памет !

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *