1417

8 февруари-140 години от освобождението на Несебър

140 години след Руско-турската война                                                                                                 Освободителят е един и същи за Несебър и Поморие                                                                                      

1413Датата, която историята за Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878. Обявяването на акта на освобождаването става без нито един изстрел след като майор Михаил Лазарович Калантаевский, по заповед на полковник Лермонтов, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ес­кад­рон на 13 ­Дра­гун­ски на Во­ен­ния ор­ден полк, завзема града по същия начин, както и ден преди това в Поморие.                                                                                                                                        Информацията за събитието се съдържа в том 75-77 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Документи са обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб, Департамента за информация и печат на МВнР на Русия, а също така и от Министерския съвет на Центално управление на архивите -София.                                                                                                                      

1419 copy

За 8 февруари 1878 една паметна плоча може да бъде и по този начин

За 244 паметници от Руско-турската война за Несебър такъв не е издигнат, за Калантаевский – също.Подполковникът от 37-я Драгунски на Военния орден полк  Михаил Лазаревич Калантаевский е роден  през 1833 г., Воронежка губерния. Произхожда от войнишко семейство.Православно вероизповедание, неженен, не е осъждан.Възпитаник на Воронежкия военен батальон  за кантонисти. Това са гарнизонни школи, в които се обучават малолетни и непълнолетни  синове на нисшите военни чинове, задължени да служат във воръжените сили на Руската империя.                         

  При император Николай I кантонистските школи осигурявали комплектоването  армията със строеви унтер-офицери, музиканти, топографи, чертожници, одитори, писари и др. майстори-специалисти. Александр II с манифест отменил закрепостяването на  синовете на нисшите военни чинове и отменил названието кантонист.

Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                                                                                               

    Завземането на Черноморското крайбрежие, особено селищата с удобни пристанища, било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение на България. Това е така, защото по този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия. По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече                                                                                                                                                                                                                                                                           

нямало официални представители                                                                                                                                            на турския султан. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от бургаското пристанище към Цариград. Дългото изолиране на бургаската територия от активни освободителни действия създало смут сред местното население.

Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да защити българското население, щабът на ХI  армейски корпус установил колко е наложително да бъдат превзети селищата по черноморското крайбрежие.

С решение от 22.01.1978 генерал-лейтенанат Едуард .К. Делингсхаузен заповядал да бъде сформиран специален летящ /летучий/ отряд под командването на полк. Лермонтов.

1418

Полк.Лермонтов

 

Съставът на отряда бил от 7 пехотни роти, два ескадрона кавалерия и две конни оръдия.Задачата му била да превземе Айтос, Бургас, Анхиало и Месемврия, да установи и по-трайни връзки с войските на ген. Цимерман в Североизточна България и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници.

На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас.

На 6 февруари  по айтоското шосе в Бургас пристигнал малък разузнавателен взвод от 30 кавалеристи, предвождани от капитан Кукс, който съобщил на случайно срещнатите граждани, че «следобед ще пристигне руската войска».
Макар че денят бил студен и снежен, малцината, видяли руските кавалеристи, бързо пръснали из града радостната новина, че най-после освободителите пристигат. Летописецът на това събитие – учителят Стоян Шивачев, си спомня, че:

«Начело на посрещачите бяха свещеникът Максим Фратев, дядо Никола Русалиев, видни първенци и трима чужди консули (австрийския, италианския и гръцкия* /в действителност – френския)».

Към 3 /15 ч./ часа цялото население вече се е събрало в края на града където развълнувано посреща отряда на полк. Лермонтов, състоящ се от 4 пехотни роти и един взвод от 3 ескадрон на ХIII Драгунски полк.

В своето донесение полковникът пише:                                                                                                                                 1417 «Представителите на града поднесоха хляб и сол. Цялото население се тълпеше по улиците и се събра на площада, където се отслужи благодарствен молебен».                                                                             

Самият Лермонтов приветства посрещачите с думите:

«С радост стъпих на българска земя, за да се боря за вашата свобода, защото знаех, че вие, братя българи, сте достойни да бъдете свободни и равноправни на всички европейски народи!»                                                                                                               

Същата вечер /6 февруари/ под звуците на църковните камбани пред храма „Св.Хач”са посрещнати и останалите 2 000 руски войни от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни вести за черкезки нападения срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане в града на полк. Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант. Опасността бързо била предотвратена, а на 7 февруари бил изпратен подразделение  от полуескадрон за освобождаване за Поморие и Несебър.

/Следва/

Print Friendly

Автор: Максим Момчилов


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *