1417 copy1

8 ФЕВРУАРИ-140 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НЕСЕБЪР

 Освободителят   на Несебър                                                                                                              Подполковник от 37-я Драгунски на Военния орден полк Калантаевский, Михаил Лазаревич е роден  през 1833 г., Воронежка губерния.

Произхожда от войнишко семейство.Православно вероизповедание, неженен, не е осъждан.Възпитаник на Воронежкия военен батальон  за кантонисти. Това са гарнизонни школи, в които се обучават малолетни и непълнолетни  синове на нисшите военни чинове, задължени да служат във воръжените сили на Руската империя.

При император Николай I кантонистските школи осигурявали комплектоването  армията със строеви унтер-офицери, музиканти, топографи, чертожници, одитори, писари и др. майстори-специалисти. Александр II с манифест отменил закрепостяването на  синовете на нисшите военни чинове и отменил названието кантонист.

Калантаевский, Михаил Лазарович е роден през 1833 г.На 19/07/1852 е редник във Финландски 37 Драгунски на Военния орден полк, 24/01/1854 става писар.От 19 април 1854 г. до 19 март 1956 г. участва в Кримската война против съюзническите войски на Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.

На 01/04/1857 е унтер-офице, 02/11/1864 е зачислен в 14 Хусарски Митавски полк, 24/12/1864 е корнет, 28/07/1865 г. – и.д. старши адютант на 2-ро отделение в 7 (13 сега) кавалерийска дивизия.                                                                                                                                                                                    На 12/03/1866 е поручик, а 21/02/1867 е удостоен с орден Св.Станислав 3 степен.

На 31/12/1867 е старши адютант на  7 (13 сега) кавалерийска дивизия,07/03/1869 е назначен за Щабс-ротмистър.На 19/3/1870  е удостоен с ордена Св.Анна 3 степен.

На 17/03/1871 е ротмистър в кавалерията,19/10/1873 г – капитан в 13 (сега 37) Драгунски полк.От 01/06/1874 г. до 30/8/1874 г е командир на 2-ри кавалерийски ескадрон,11/09/1874 – член на полковия съд и на 18/09/1874 е утвърден като такъв,04/10/1874 – командир на 2-ри ескадрон, а на 08/01/1875 г. е утвърден като такъв.

От 21/08/1875 до 31/8/1875 е  в състава на офицерите от Генералния щаб на Виленския военен окръг, 30/12/1875 е назначен за председател на полковия съд, а на 20/03/1876 е назначен за майор.

Удостоен е на 31/03/1878 с орден Св.Станислав 2 степен с мечове и 3 степени за участие в битка с турците на 10/08/1877, 25/11/1878 – орден Св.Владимир 4 степен с мечове и  за мъжество и храброст в битката на 22/11/1877 до гр.Елена, 28/01/1879  – орден Св.Анна 2 степен с мечове и 3 степени за мъжество и храброст в Руско-турската война 1877-1878.

От 04/02/1879  до 05/04/1879 г. е комадирован в Томашевск, Люблин за да превози полковото имущество до гр.Рязан, оставено в навечерито на Руско-турската война.На 09/04/1879 – назначен за и.д. завеждащ стопанската част на полка, а на 29/05/1879 е утвърден за завеждащ стопанската част на полка.

На 22/05/1879 е удостоен с  орден на Златната корона- 2 степен с мечове с черно-бяла лента от краля на Прусия и първи Император на Германия Вилхелм I, а от  02/04/1881е подполковник.

От 03/10/1881 до 17/03/1882  временно ръководи военния съд на 13 дивизия.От 27 декември 1881 г до 10 януари 1882 г. временно изпълнява длъжността  командир на полк.От 26/09/1882 – поради заболяване е освободен от военна служба.През 1884 г. го приемат в болница. Първоначално е имало намерение да го предоставят на грижите на майка му и брат му,  но се взема решение да бъде оставен в болницата, където превеждат и пенсията му от Държавната хазна и от Емерителната каса -допълнитела пенсия/.

1417 copy1Движението на Михаил Лазаревич по време на Руско-турската война                         

 В навечерието на войната майор Колантаевский тръгва от постоянното си местонахождение в гр. Томашевск, Люблинска губерния, по това време част от Русия. Намира се в Югоизточна Полша. Влиза в Румъния на 4 юни 1877 и през градовете Бърлад, Текуч, Фокшани, Ръмнику Сърат, Плоещ, Букурещ,  Александрия достига  Зимнич и преминава с  часта си  река Дунав  край Свищов.

В нощта на 14 срещу 15 юни 1877 14-а пехотна дивизия на ген. Михаил Драгомиров е сред първите, които форсират Дунав и стъпват на българска земя. Това фактически е началото на бойните действия в Руско-турската освободителна война.                                                                                                                                      

 От 29 юни се придвижва към Търново, на 4 юли е в града, а на 5 юли влиза с часта си в манастира Св.Николай в гр.Елена и с.Беброво. На 6 юли има стълкновение с турска войска край Беброво и Ахметлии и на 8 юли започват разузнаване към Твърдица.

На 7 август има сражения между Стара река и Беброво. На 10 август продължава разузнаването в Бебровския каньон, а на 23 август отблъскват турско нападение край Марино близо до Елена.

Боевете край Елена продължават и на 22 ноември под командването на генерал-майора Домбровски; а след него генерал-адютант Княз  Пьотр Дмитриевич  Святополк-Мирский.

На 3 и 4 декември участва в изстласкването на неприятеля от Елена от 13 кавалерийска дивизия под командването на генерал-майор Фон Раден и окончателно освобождаване на Беброво и Ахметли.

Между 5 и 19 декември е в състава на аванпостовете  в района на Твърдица, Стара река и Махмуд бунар. На 21.01.1878 по заповед на генерал-лейтенант  Едуард Делингсхаузен е сформирания летящ отряд за полк. Александър Лермонтов.След Карнобат, Айтос и Бургас полк. Лермонтов е изпратен за Освобождението на Анхиало и Месемврия – на 7 и 8 февруари, след което се завръща на 9 февруари.                                                                                                                                                   

От същата дата до 28 май е в Бургас, а от 29 май до 2 септември 1878 се намира в гр.Несебър /Месембри/. На 3 септември през Анхиало /Поморие/ и Бургас тръгва за Адрианопол /Одрин/.

Напуска Одрин на 14 октомври и през г.Мустафа паша /днешният Свиленград)  пристига в с. Коюн-бонар /Овчи кладенец обл.Ямбол/. Тук престоява до 6 февруари 1879. На 7 февруари 1879 тръгва за Русия преминавайки през Ямбол, Боровец, Котел, Омуртаг /Осман пазар/, Разград, Русе.

От тук на 3 март тръгва с кораб по Дунав до гр. Рени, Украйна, разположен на левия бряг на реката и на около 280 км. от Одеса. На 8 март 1879 се устаноявява за постоянно в гр.Рязан, на около 190 км. от Москва. Не е раняван и няма контузии.                                                 

   1417 copy2  20 декември 1877  или 27 януари 1878                                                                                                                              * Донесението. На другия ден /25 януари/ по заповед на полковник Александър Лермонтов майор Колантаевски потегля с полуескадрон към Анхиало /Поморие/ на 26 януари,а  до Месемврия /Несебър/ на 27 януари.Донесението от Лермонтов е до командването на XI армейски корпус за освобождението на Бургас и околностите на градове, визирано на 25 януари, архивирано по-късно в Центалното управление на архивите, съдържаат се в Известията на държавните архиви.

* Тетрадката. Маргаритис  Константинидис написаната и събрана /тетрадката/ е през 1915 г. за книгата „Месембрия на Евксинския понт”.Тя е отпечатана на 1 април 1945 от Георгиос А. Мегас, коята за Константинидис, пише,че: Тогава много от жителите на българските села, избягвайки от клането на размирниците,се укрили в Месемврия,където получили защита и грижа от местните жители.Накрая пристигнала и руската войска,която превзела града на 20 декември 1877” .         

 

Print Friendly

Автор: Максим Момчилов


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *