Днес, 75 г. след разстрела на Вапцаров, дали сме разбрали завета му, дали сме „онези, бъдещите хора“, за които той пишеше и мечтаеше?

Това запита в словото си вицепрезидентът Илиана Йотова на паметното честване на Гарнизонното стрелбище в София, на годишнината от неговата гибел. На същото място между 1942 г. и 1944 г. са екзекутирани общо 55 души за борба срещу режима.

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ СЪБИТИЕТО В ГАЛЕРИЯТА НИ

На 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище са разстреляни великият поет на България и света Никола Вапцаров, както и неговите другари и съмишленици Антон Попов, Атанас Романов, Антон Иванов, Георги Минчев и Петър Богданов.

„Никоя смърт не е навременна, още по-малко тази на Вапцаров – страшна, грозна, неразбираема. Смърт, за която до днешен се чудим кому пречеше един от най-големите идеалисти и хуманисти на 20 век. Един човек, който в една малка книжка казваше истината и заплати с живота си за идеалите, в които вярваше”, посочи още в словото си Илияна Йотова.

Тя отбеляза с гордост, че

нито един наш писател досега не е превеждан на толкова много езици, колкото творчеството на Вапцаров.

„В същото време, ние българите, направихме опит да заличим неговите „Моторни песни” от паметта на поколенията, да не ги предадем на децата си – това е позорно”, подчерта вицепрезидентът. Според нея всички ние имаме разума и съвестта да се преборим с това.

На паметното честване бе прочетено стихотворение, посветено на Вапцаров от един от носителите на международната награда на негово име.

Вапцаров не успя да ни каже толкова неща

Възстановена е наградата Никола Вапцаров

Официалните лица и граждани поднесоха венци и цветя на лобното място, където е екзекутиран поета.

Честване по случай годишнината от смъртта на поета имаше и в Благоевград.

Никола Йонков Вапцаров е български поет, роден през 1909 г. в град Банско. Неговото творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка е „Моторни песни“, която излиза през 1940 г. и е превеждана на редица езици. Сред най-известните му стихотворенията са „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“ и др. През 1942 г. Никола Вапцаров е осъден на смърт и е разстрелян. Десет години по-късно, той получава посмъртно международната „Почетна награда на мира“.