Въпросът с днешна дата е, какво не трябва да се забравя и кой не трябва да бъде забравен по отношение на несебърското участие във Втората световна война? Кое е задължително е за припомняне?
Несебърското участие във Втората световна война не може и няма как да бъде заличено, защото то е историческо.Само през първия период на войната в Нишката,Страцинско-Кумановската и Косовската операции вземат участие 148 фронтоваци от несебърския регион,който тогава се числи към Поморийска околия. През втория етап в епичните битки при Драва и Мур несебърските участници нарастват с още 245,като общият им брой достига 391 от всички селища на общината.
В отговор на призива: „Всичко за фронта,всичко за победата!” изпращат във войната и от дома Димитър Алексиев от Емона откъдето в армията постъпват и трите му деца: Милчо,Илия и Веселина.От семейство Гюпчанови в Несебър за фронта заминават и тримата братя: Димитър,Алеко и Кочо.
Най-много несебърски фронтоваци служат в прославилия се 24 черноморски пехотен полк,чийто зам.командир е Иван Демерджиев от Обзор.От Обзор е и Тодор Панчев-назначен за пом.командир в същия полк.
Милчо Алексиев от Емона командва гвардейска рота, а Петко Баев е взводен командир в същата рота.Трета рота на първа дружина командва поручик Недялко Пиперков от Несебър. Несебърски фронтоваци служат в 16 пехотна дивизия ,респективно в 24 пехотен полк,в 58 и 59 пехотен полк,в Трети щурмови инженерен полк,в 16 дивизионен артилерийски полк,в 16 бронеизтребителна дружина.
Те са картечари,минометчици,артилеристи, разузнавачи, свързочници. Навсякъде несебърските войници воюват рамо до рамо с подразделения на Червената армия от 84 и 122 стрелкови дивизии от 133 съветски корпус.
Несебърското участие във войната започва от Бургас,а в края на фронтоваците ни достигат до Алпите.Сраженията се водят по бойните полета в Югославия,Унгария и Австрия.
Дали ще са в отбрана или ще настъпват,дали ще водят кинжален огън или ръкопашен бой, несебърските фронтоваци в болшинството от случаите прояввяват съобразителност,храброст ,себеотрицание и мъжество,граничещо с безпримерен героизъм.
Навсякъде фронтоваците ни се сражават самоотвержено,а двадесет и петима от тях загиват със смъртта на храбрите при боевете с германската армия.
Една част от тях са погребани на родна земя, на други имената са изписани на паметни плочи във военни гробища в Югославия, Унгария и Австрия.
Загиналите *
1.Борис Димитров Арабаджиев /21.02.1915- 09.03.1945/ от Емона
2.Георги Стойков Мешков от Раковсково
3.Вангел Иванов Ташев /15.03.1921-07.03.1945/ от Несебър
4.Димитър Великов Георгиев /1921-17.04.1945/ от Оризаре
5.Димитър Георгиев Димов /12.03.1922-09.03.1944/ от Баня
6.Димитър Костов Демерджиев /28.10.1923-03.11.1944/ от Баня
7.Желязко Кръстев Калудов от Козница
8.Иван Райков Хаджиев от Обзор
9.Кирил Желязков Георгиев от Гюльовца
10.Киряк Петров Георгиев от Гюльовца
11.Лазар Иванов Чемидов /26.06.1908-05.05.1945/ от Равда
12.Любчо Иванов Златев от Паницово
13.Минчо Николов Мамулов /1921-19.12.1944/ от Оризаре
14.Неделчо Наумов Атанасов от Козница
15.Панайот Велков Георгиев от Оризаре 16.Панайот Петков Стоянов от Тънково
17.Петко Георгиев Петков от Козница
18.Слави Стойков Кръстев /25.08.1919-26.12.1944/ от Кошарица
19.Тодор Андонов Козаров /05.02.1923-22.12.1944/от Свети Влас
20.Тодор Димитров Камиларов / 1921-22.12.1944/ от Кошарица 21.Тодор Илчев Атанасов /20.09.1920- 21.04.1945/ от Обзор
22.Тодор Петров Тодоров от Тънково
23.Христо Ставрев Манолов от Обзор
24.Яни Георгиев Янев от Гюльовца
25.Яни /Еньо/ Щерионов Янев /29.06.1920-06.03.1945/ от Тънково ________________________________________________________________
* В списъка са по азбучен ред
В знак на признателност в памет на загиналите от Кошарица Слави Кръстев и Тодор Камиларов- в центъра на селото е издигнат паметник.
Две улици в Обзор са с имената на Иван Райков и Тодор Атанасов-
Възпоменателна паметна плоча има и в градинката пред народно читалище „Яна Лъскова 1905” в Несебър.Там върху гранита с бронзови имена на падналите в съпротивителното движение и Отечественатага война са изписани: Яни Лъскова /1912- 1944/, Николай Лъсков /1910-1944/, Васил Иванов /1912-1944/, Никола Богданов /1919-1944/, Вангел Ташев /1921-1944/,Димитър Шишманидов /1904-1944/
Доскоро имаше паметник на загиналите от Първата и Втората световна войно и в новата част на града,който във връзка със строително-монтажни работи в непосредствена близост, временно е демонтиран от 2014 г. където 3 години по-късновсе още не е възстановено.
Войници от Първа българска армия, в чиито състав сражават и несебърски фронтоваци, при завръщането си от победата във Втората световна война на 17 юни 1945 г. са посрещнати с цветя от признателното гражданство пред храма „Св.Александър Невски”.
Всичките бойци и командири още от самото начало на войната воюват доблестно и смело до крайната победа и увенчават имената си с воинска слава.
Тяхният принос в жестоките битки за победата над фашизма е оценен по достойнство.
Десетки несебърски фронтоваци се завръщат в родните огнища окичени на гърдите със съветски,югославски и български ордени и медали,а 19 от тях стават кавалери на Орден за храброст.
Кавалери на Орден за храброст *
1.Атанас Трайков от Несебър
2.Димитър Наумов от Несебър
3.Васил Ставрев от Баня
4.Васил Филев от Несебър
5.Иван Демерджиев от Обзор
6.Иван Джендов от Равда
7.Илчо Джендов от Кошарица
8.Иван Узунов от Несебър
9.Кръстьо Недков от Оризаре
10.Лазар Чемидов, посмъртно
11.Матьо Вълков от Паницово
12.Милчо Алексиев от Емона
13.Недялко Пиперков от Несебър
14.Никола Линов от Баня
15.Никола Костов от Несебър
16.Петко Стайков от Несебър, участник и в парада на победата в Белград
17.Петър Олчев от Равда
18.Стоян Христов от Кошарица
19.Яни Душев от Плазовец ________________________________________________________________
* Имената в списъка са по азбучен ред
/Следва/
Буди съмнение, защо липсват две имена от загиналите от Гюльовца- Тодор Петров и Панайот Петков, от Оризаре липсва Димитър Великов Георгиев. Нужна е още по прецизна справка ,за да се изгладят пропуските. С Жечо Вичев предоставихме официален списък на загиналите от общината в музея Несебър. Той е от Военни-историческия музей във Велико Търново.
Не е ли време общината да възложи на музея в града, да се занимава и с по съвременната история на града, и да не се рее из лабиринта само на античност средновековие и пр., вклъчетално и с изясняване на горния въпрос за загиналите във Втората световна война.
И аз допуснах грешка. Не е пропуснато от Оризаре Дивитър Великов Георгиев има го в списъка.