Пиша, 2001 броя за 57 години
Пиша. Пиша, че пиша. Мислено виждам как пиша,че пиша,а мога да видя и как се виждам,че пиша.Спомням си,че съм писал вече и виждам как съм писал.И виждам как си спомням,че се виждам да си спомням как се виждам да си спомням, че съм писал и пиша,че си спомням,че вече съм виждал как пиша,че пиша и че пишех,че пиша. И мога да си представя как пиша,че вече съм писал как си представям,че пиша,че съм писал,че си представям,че пиша как се виждам да пиша,че пиша.
Текстът е от “Графографът” на Салвадор Елисондо.Той не се отнася пряко до журналистиката, но когато човек в продължение на близо 30-тина години се занимава с публицистика неусетно придобива “мислеността” на героя на Елисендо.
Вероятно това се отнася и за десетките, а в определени периоди и стотици автори, намерили поле за изява на страниците на вестника за времето от брой 1 на “Черноморски глас”, излязъл на 4 юли 1961, и настоящият брой 2001 на “Слънчев бряг прес”– негов първоприемник от 25 април 2002, ще бъде на познатото вестникарско издание.
Очакванията към вестника, възникнал като партийна повеля ,са били да развива идеи, лансира ценности, норми и образци на поведение,формирани от господстващата по онова време идеология.Партийната пропаганда и агитация са робували на добилата популярност максима на Гьобелс, че една лъжа повторена 1000 пъти, може да се превърне в истина и да се възприема като такава.Това е било постигнато в Германия.По-късно е било осъществимо и в нашенски условия,когато партийната върхушка е налагала слушането на едно радио и четенето на един вестник,при положение,че телевизионният ефир е бил дефицитен за несебърския регион.
На медийния пазар днес обаче броят на вестниците, радиата и телевизиите е трудно изброим и гьобелсовата максима губи приписваната й значимост.Тя е неприложима. Потребността от общуване с пресата обаче си остава.За да контактува с печатното слово обаче на човек са нужни не само грамотност, а и утвърдени навици на четене, произтичащи от определена степен на интелектуално развитие, склонност към размисъл,съждения, за да се следи логиката на печатния текст.
И още нещо,четенето не може да бъде вторично занимание, каквото е слушането на радио, нито пък пасивно възприятие, както често се отнасяме към предаванията в телевизионния ефир.Тъкмо обратното.То предполага съсредоточеност, собствени интелектуални усилия, мисловно и емоционално съпричастие ,за да бъде разбрано, осмислено, прието или отхвърлено съдържанието на публикуваното.
Ето какво пише Красимир Косев: „Когато вестник „Слънчев бряг” се правеше от метал?”, като главен редактор през периода 1983-1985 г.:
„От първи септември 1980 г. ,едва 28-годишен бях назначен за директор на Санаториалното основно училище “Д-р Петър Берон” в Морски санаториум край с.Влас /сега гр.Свети Влас/.Преди това примерно бях изработил първото си разпределение-четири години като учител в несебърското село Оризаре.Подготвях се за четвъртата учебна година в санаториалното училище през август 1983,когато бях поканен в Общинския комитет на БКП-Несебър,където по тогавашната система бях уведомен за решението да стана главен редактор на вестник “Слънчев бряг”.Наскоро беше починал неговият основател и главен редактор Петър Каменски.
Завършил съм българска филология и история във Великотърновският университет и журналистическият ми опит стигаше до сътрудничество в студентски издания.Познавах вестник “Слънчев бряг”,който имаше добър авторитет в тогавашния Бургаски окръг,където не всички общини можеха да си позволят да издават свой вестник.По правило тези издания бяха орган на Общинския комитет на БКП,на ИК на Общинския народен съвет,на Отечествения фронт,някъде на АПК,а при нас и на ТК”Слънчев бряг”.
По това време редакцията на вестник “Слънчев бряг” се помещаваше в апартамент на последния етаж на ул.”Струма” 6.В същия вход имаши Бюро по труда,банка,там бяха офисите на Отечествения фронт ,профсъюзите и Туристическото дружество.От четирите стаи на апартамента едната беше заета от Държавния ветеринарен контрол……Когато отидох за пръв път там ,заварих двамата колеги-Николай/Койно/ Коев и Златин Чаушев.По-късно пристигна и пътуващата от Бургас Мария Йовчева.За седмичен вестник по това време това не беше малък екип.
“Звездата” на вестника безспорно беше вечният зам.главен редактор Николай Коев-журналист,поет и сатирик.Той бързo преглътна новият шеф в мое лице и през цялото време на общата ни работа,никога не показа лошо чувство.Напротив,направи всичко да ми разкрие тънкостите на занаята,показвайки,че винаги мога да разчитам на него./Преди няколко години Коев почина в София-лека му пръст !/.
Златин Чаушев беше универсален журналист,с блестящ изказ,който не винаги допадаше на партийното издание.Мария Йовчева изпълняваше възложените й задачи,без да проявява особено творчество.Скоро разбрах,че към редакцията има ангажимент като фотограф и помориецът Черньо Чернев.Той често ни изправяше на нокти,защото носеше необходимите снимки по правило в последния момент.
В ония мъжки времена на журналистиката ,вестникът се печаташе в Бургас,в промишлената зона около “Меден рудник”.Самото печатане се предшестваше от сложно структуриране на страниците,като буквите се отливаха от метал.По специална технология /на плаки/ се правеха и снимките и всичко това предварително се гледаше от дежурен редактор,за което всички от екипа се редувахме.Този процес,който предшестваше самото отпечатване и разпространение на вестника изискваше точен график и внимателна четене на коректурите,за да не се получат разни грешки,за които критиката не беше само градивна…
Това което най-много ми тежеше като главен редактор,беше “съгласуването “ в Общинския комитет на БКП.След като новият брой се подготвяше като графика ,материали и снимки,всичко това трябваше да се занесе от мен в партийния комитет,където се приглеждаше внимателно от секретаря по идеологическите въпроси Митко Семерджиев.
Нерядко се налагаше да обяснявам разположението на материалите,защо и коя снимка трябва да бъде на първа и втора страница,кой трябва да се критикува и кой да се похвали.Всъщност основните насоки,свързани с материалите се даваха на седмичната оперативка на партийният комитет в понеделник,където главният редактор на вестника присъстваше.
Сега, когато вестникът навършва завидните 57 години,спокойно мога да кажа,че той отразяваше правдоподобно,естествно с тогавашният еднопартиен патос многообразният и интересен ден в община Несебър,Слънчев бряг и съставните селища на общината,в някои от които имахме дори и кореспонденти/селкори/.
Истинско геройство беше запазването на този обичан и авторитетен несебърски вестник след преломната 1989 г.,когато той израстна и се разви в тон със съвременните критерии на журналистиката.Аз запазих връзката си с него,създавайки през 2004 година интернетизданието “Несебър нюз”, което взаимодейства с в.”Слънчев бряг прес” и неговият екип.
Поздравявам с бележитата 57-годишнина всички, които оставиха името си на страниците на в.”Слънчев бряг прес”/първоприемник на “Черноморски глас/, многобройните му приятели и читатели,с пожеланието да печели още много награди,обич,признание и все така да бъде медиен фактор – част от четвъртата власт в община Несебър и региона!Надявам се,че заедно ще отпразнуваме, освен 60-годишния, а и 100-годишнината на Несебърския вестник!”
Написаното от Красимир Косев, който е бил главен редактор на вестника в началото на 80-те години на миналия век /1983-1985/ споделя, че най-тежко му е било, когато се е принуждавал “да съгласува” материалите преди отпечатването на вестника в Общинския комитет на БКП.
В края на 80-те години, когато бях назначен във редакцията на вестника заварих същата практика на “съгласуване”, и от Елена Пешева, разбирай на цензуриране, преди отпечатването.Макар че формата на тоталитарно едно партийно управление си съществуваше,първата ми работа бе да премахна “съгласуването” и за учудване на всички, успях.Как, аз си знам,но извоюването на политическа независимост на едно общинско издание в “онова” време само по себе си е постижение.
Отстояването на тази независимост обаче се оказа далеч по-трудно от нейното извоюване.Като при онзи оловен войник,който дори и да се наклони за миг, веднага се изправя.
От брой 1 до брой 2001
На 4 юли 1961 излиза брой 1 на “Черноморски глас”,който е и първият несебърски вестник.До края на годината от него излизат общо 11 броя. А ето какво пише Васил Киров за преди първия несебърски вестник:
„Древноазиатска мъдрост гласи : „ И най- дългия път започва с първата крачка”. Признавам нормалността, тежестта да надделява, за ролята на първия и следващите главни редактори на вестник „Слънчев бряг „. Но тази първа крачка е следствие на много други крачки, които трябва да се знаят и помнят ,и на един важен факт- на кого беше орган този вестник.Още с учредяването на Общинската организация на БКП –Несебър през 1959 г., тогавашният първи секретар- Димитър Семерджиев ,води повече от две години борба -Несебърска община да има свой печатен орган.
Обикновено се получаваше така, че първо Община Поморие получи решение за своя вектник „ Партизански завет” и след още настояване и Община Несебър получава своя вестник „Черноморски глас”.
На Семерджиев се падна цялата тежест , с всички политически, организационни и финансови проблеми за реализирането му, за което трябва да му изразим признателност..Вестникът бе орган на ГК на БКП, ИК на ГОНС, Обединено ТКЗС „ Девети септември” и ГК на ОФ, ОР на БЗНС.Основната тежест за финансирането му бе на ОТКЗС, което осигури и заплатата на редактора, на ИК на ГОНС и Балкантурист- „Слънчев бряг”.Общинският комитет на БКП възложи на своя Втори секретар Васил Киров да организира цялата дейност за нормалното му функциониране.
Насочени от редакцията на вестник „ Черноморски фронт”-Бургас, открихме Петър Каменски и го поканихме за редактор на новия несебърски вестник.
Първият на „ първата стъпка” Петър Каменски, се оказва подготвен за това дело и много бързо сам издаде и първият брой на 4 юли 1961 г. Като най-дългогодишен, успешен, отговорен и трудолюбив автор, Каменски извоюва подобаващ авторитет на обичания от читателите несебърски вестник- „ Черноморски глас”.
Местният вестник преживя заедно с възхода си и трудностите, главно по неговото финансиране, което доведе до краткото му спиране, преименуване на в. „ Слънчев бряг” и възстановяване с цената на „ плъзгане по ръба на закона” .
По -късно времената се промениха . В условията на „демокрация”, със своите трудности характер и възможности, вестникът оцеля и натрупа този почтен 57-тодишен стаж ,чрез новият си екип и издател. 57-та годишнина на вестник „Слънчев бряг прес” дава основание да потвърдим приноса на всички негови главни редактори и журналисти,сътрудници, дописници и читатели.
Да отдадем подобаваща почит и на новия -стар главен редактор Максим Момчилов, дългогодишния фотограф Любен Манолов,както и на фирма „Марам”с управител Мара Момчилова-издател на вестника днес. В същото време е редно да не забравяме и приносът на личностите и факторите,които споменах по-горе- организации и органи-издатели,благодарение на които се роди вестника !
Васил КИРОВ- екскмет на Община Несебър: с пожелания за жизненост и търпима чепатост
През 1962 броевете са 23,1963-17,1964-15,1965-10,1966-11.
На 23 април 1966 излиза брой 1 на вестник “Турист” като месечна притурка-издание на ”Черноморски глас” за работниците и служителите на туристическия комплекс “Слънчев бряг” ,като неговият брой 3 се превръща в брой 90 на несебърското вестникоиздаване,а общо за годината броят на вестниците достига 17.
През 1967 излиза само един брой на “Турист” като притурка на “Черноморски глас”, след което отново започва издаването на вестника с титулярното му заглавие-„Черноморски глас”.
С това заглавие през 1967 излизат 14 броя.Толкова са и през 1968,с един по-малко през 1969,а през 1970 броят им отново достига 14.
Справка в периодиката показва,че брой 150 на “Черноморски глас” излиза на 3 ноември 1970 и от тогава неговото издаване се преустановява,тъй като се преценява,че излизането на два вестника е икономически нецелесъобразно. Успоредно с “Черноморски глас” от 23 април 1966 започва да излиза вестник “Турист”,първоначално като издание на “Черноморски глас”- за работниците и служителите на туристическия комплекс “Слънчев бряг”,а впоследствие от брой 7-вече като орган на дирекция ДТП “Балкантурист“-Слънчев бряг.И така до 17 май 1972,когато излиза брой 97.
На 7 юни брой 98/1972 излиза за първи път с ново заглавие –“Слънчев бряг”-орган на партийното,стопанското,профсъюзното и комсомолското ръководство на туристическия комплекс “Балкантурист-Слънчев бряг”.От този вестник до края на годината излизат общо 11 броя.
През 1973 броевете са 12,през 1974-8,като от бр.126 вестникът се превръща вече в орган на Градския комитет на БКП и стопанското ръководство на туристическия комплекс “Слънчев бряг”,след което в края на годината издаването на вестника се преустановява. През 1975 година е издаден един-единствен брой “Слънчев бряг” под №129 на 25 декември ,като изданието вече е орган и на ГОНС-Несебър и за първи път страниците му от 2 нарастват на 4.
През 1976 от него излизат 12 броя,1978-20,1979-23,1980-32.
През 1981 бр.12 на 8 май е отбелязан като бр.240,а брой 13 на 22 май е с номерация 391.По този начин са добавени 150 броя на “Черноморски глас”,които до този момент не са били отчитани.
През 1982 и 1983 излизат по 36 броя.
Тиражът на брой № 465/1983 е първият който започва да се продава на цена от 3 ст/бр.
През 1984,1985,1986,1987 и 1988 излизат по 36 броя.
През 1989,1990,1991 и1992 броевете са по 52.
През 1993 излизат рекордните 60 броя.
През 1994 броевете са 50.
През 1995 излизат 52 броя,като на 11 май излиза от печат брой 1000 на “Слънчев бряг”.
През 1996 броевете са 48,1997-50,1998-46.
През 1999 и 2000 броевете са по 50,през 2001-48.
Брой 17/1338 на 2002 е последният брой на “Слънчев бряг” след което той започва да излиза под името “Слънчев бряг прес” като се запазва номерацията му.Така в края на годината издадените вестници са 48.
През 2003 са издадени 54 броя,2004-49,2005-48, 2006-48,2007-52,2008-44,2009-47, 2010-38.
Първият главен редактор на вестника е Петър Каменски и той остава такъв до брой 457 /1961-1983 г./.
От брой 458 до 473-1983 г. изпълняващ длъжността е Николай Коев.
От брой 474 до 541 /1983-1985 г./ главен редактор е Красимир Косев, от 542 до 637 /1985-1988 г./ Елена Пешева, а до настоящия брой е Максим Момчилов.
През годините във времето водоразделът във вестникарството бе до 10 ноември 1989 г./наричан с обратна дата – тоталитаризм/, и след тази дата /впоследствие -промени и демокрация/. На какво ни учиха /пишеха/ преди и след това? Последните трийсетина години измениха много и …. малко.
Тогава имахме и рабкори и селкори, разбира се в познатата идеологическа щампа, на оня „агитатор, пропагандатор и организатор” на единствената партия – държава.Няма как, очакванията към изданието, възникнало първоначално като резултат на партийна повеля ,са били да развива идеи, лансира ценности, норми и образци на поведение,формирани от господстващата по онова време идеология.
В годините на прехода /след онази щампа/ и във вестникарството започна да се преповтаря за четвъртата власт, метафората за останалите 3 власти – съдебна, законодателна и изпълнителна. Робуващите на …агитатор, пропагандатор и организантор… рабкори и селкори.. са на изчезване, а може би най-универсалната функция във вестникарството е плурализма, присъщ с професионализма.
Казано с други думи, плурализъм без професионализъм е тоталитаризъм и профанизъм. В настъпващото 60-летие на несебърския вестник със сигурност все още има хора, които вярват, ако не на самата медия, то поне на част от читателската аудитория , а тяхното мнение е уважавано за печата. А и няма как, занапред вестникът ще продължи да се променя, оставайки същият, спазвайки кредото: „Никому в угода,на никого напук”.
Максим МОМЧИЛОВ
.
Приемам, като факти всичко написано за годишнината на в-к “ Слънчев бряг“ Има деликатен момент в който „на висок глас“ се афишира съгласуването на броевете с наблюдаващия секретар. Сякаш, това е най главното , колкото и “ капризно “ да е това . Все пак органа на когото е вестника е в правото си да се намесва. Некомпетентната намеса говори за компетентността на тази намеса. Но да извисяваш съгласуването почти до най важното за издаването на един вестник ми идва в повече. Въпросът е доста деликатен и дискусионен . Тежка е участта на главен редактор спрямо своя издател. Трудно е да се намери мярката за тези взаимоотношения. И в ново време медиите са собственост на някого и изпълняват съответна политика на издателя. Свободата на главния редактор или директор е в границите на добрите намерения.