36 годишна надежда – или Ницше и новият ПИН код са прави

Проф. Георги Н. Чалдъков, MD, PhD

Най-големите врагове на народа са интелигенцията и политиците, отгледани от колонизаторите. – Джавахарлал Неру

36 години в честотния речник на думите, използвани от повечето политици, на първите места са „евроатлантически ценности“, „Европейски съюз“ и „НАТО“, изричани така хвалебствено, както преди 36 години – „светло бъдеще“, „Съветски съюз“ и „Варшавски пакт“. И преди, и сега забравяме националното достойнство и независимост.

Госпожи и Господа политици, „Съдинението прави силата, а силата – независимостта“ – това е оригиналният девиз, от който сте пропуснали „а силата – независимостта“. За такъв девиз ни трябват политици, верни на „Не ме водят, аз водя“ – имаме такива, но повечето избиратели не ги разпознават като свои и пак гласуват за старомутрените политици.

След 10 ноември 1989-та си представяхме България като „държава, в която се развива това, което е на почит в нея“ – нали Аристотел ни учише, че ценностите, които една нация и политика уважават и стимулират, формират нейното бъдеще.

Следователно, ако искаме промяна, трябва – преди да правим протести и викаме „Така повече не може!“ – да определим приоритетно какво почитаме:

– Ако почитаме знанията, добродетелите и справедливостта, ще имаме просветена и морална нация, по-малко зависими избиратели и (вероятно) по-малко корупция.

– Ако почитаме словолюбието, ще имаме свобода открито да изразяваме мислите и исканията си – без вътрешни (Cherchez Rumen Radev) или външни (Cherchez USA и Cherchez Russia) сценарии и режисура.

–  Ако почитаме независимостта, нямаше да ставаме „партизаните на Сорос“. Народът ни, и той наивният, след години разбрахме виновните и започнахме да ги търсим – Cherchez Ludzhev  и Cherchez USA. Да, такива наивници сме българите. Има много примери за нашата политическа наивност: Партията НДСВ  спечели изборите (2001) и до 2005 г. имахме „цар“-министър-председател на Република България – единственият цар, който някога става министър-председател на която и да е държава. Защо? – нали Левски, Ботев, Раковски и другите наши революционери се бореха за „чиста и свята република“.

– Ако възхваляваме властта, богатството и насилието, държавата ни ще продължат да се управляват от Трите А-та (Алчност, Агресия и Аномия/беззаконие) и Трите П-та – (Парламент, Правителство и Президент).  Всъщност А-тата и П-тата са симбионти, които извличат полза от взаимодействията си.

Образованието, Санчо, е най-висшият дар за Човека, който иска да се учи – нали чувате какво казва Дон Кихот? Необразованите избиратели нито го чуват, нито го разбират. Необразованост, здравеопазване и демография  са най-големите проблеми, създадени и поддържани от българските преходни политици – полезни за тях, но вредни за народа.

Приоритетствайте, господа депутати и министри! Защото гласуването на ниски бюджети за Наука, Образование и Култура (НОК) може да НОКаутира държавата ни – и ще е невъзможно да излезим от дъното на мрака в последващите поне 10–15 години. Не е далновидно бюджетът за въоръжаване да е 5% от БВП, защото така иска щатският президент, а да сте глухонеми за това, което искат българските Учени, Учители и Артисти за НОК – примерно, повече от 5% от БВП.

Държавите прогресират, защото имат мъдри политици и образован Народ, който ги избира. Спасението? – Бунт на просветените-и-морални елити, като проф. арх. Христо Генчев–старши, Стефан Цанев, проф. д-р Младен Григоров, Теодоси Теодосиев–Тео, проф. Даниел Вълчев, (бургазлийте) проф. арх. Тодор Кръстев, Руси Чанев, проф. Коста Костов, Милен Русков и Камен Калев, „рационалната съпротива“ Мартин Петрушев, магическият реалист Красимир Димовски, Иван Христанов (от „Единение“) и д-р Петър Москов (от „КОД“). Има ги, но необразованите избиратели не могат да ги разпознаят и пак гласуват за кандидат-депутатите от трансгенерационните партии, които пак искат да управляват, тоест да крадат, да обещават-и-лъжат.

36 години власт на трансгенерациите (трансгенерокрация) – комунистическа и демократическа. „Трансгенерокрация“ („транс“ – през, „генерация“ – поколение, „крация“ – власт) е термин, въведен от автора, който се отнася не само за българската политическа  действителност и показва, че властта  се пренася през поколения без съществена промяна в политическата култура, по-точно – халтура. Липса на реална смяна на елитите – новите хора (Hominem novi) са изолирани и неизбирани – затова политиката ни боледува (politica malatа) – то и щатската политика боледува, но това най-добре го знае Майкъм Мур, който я документира в неговия филм „Sicko“, удостоен с престижни международни награди.

          Важно, твърде важно

1. Искам да запитам Майкъл Мур как проф. Ноам Чомски – другият активен борец против американския капитализъм – гледа на неговия филм “Капитализъм: една любовна история”? И ще дойде ли да гледа (или да направи) българския филм “Демокрация: една 36-годишна надежда“. Ако ни чуе Фридрих Ницше, той ще ни каже „истината, страшната“: „Надеждата е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на човеците“.
2. След 476 година Западната Римска империя се разпада и е заменена от „варварски“ кралства – Италия е раздробена. Вдъхновението, което я обединява е гениалния Джузепе Верди (1813–1901) – „баща на отечеството“ и наРисорджименто (Risorgimento) – „Възраждането“ на Италия. Верди пише (1842) операта „Набуко“, която има изключителен успех за 28-годишния композитор. Освен това „Набуко“ има и важен политически смисъл – в центъра на операта е прочутият хор „Va, pensiero, sull’ali dorate“ (Лети, мисъл, върху златни криле), който пее за пленените евреи, тъгуваще за изгубената си родина и копнеят да се върнат у дома.Тези думи силно напомнят на положението на самите италианци през 19-и век. На 30 януари 1901 г., когато катафалка превозва ковчега на Джузепе Верди към гробището в Милано, огромно множество от хората започват да пеят „Va, pensiero, sull“ali dorate“, което вече е станало химн на Възраждането на Италия. Именно това е симбиоза между Политика, Изкуство и Народ – ПИН кодът на обединена и независима Италия. Един ден – и на обединена и независима България. Дори името на Верди започва да се чете като акроним на лозунг: „Viva VERDI“ (Vittorio Emanuele Re D”Italia – „Да живее Виктор Емануил, крал на Италия“). В България кога ще видим: „Да живее Стефан Цанев – новият Иван Вазов“?