„Слънчев бряг” закръгля 60 години

   Световният ден на туризма се отбелязва на 27 септември вече 38 г. Решението за учредяването му влиза в сила през 1980 г., когато е приет и уставът на Световната организация по туризъм (UNWTO).“Туризмът и дигиталната трансформация” е  темата на Световния ден на туризма (WTD) за настоящата  година.

2018 г. обаче, освен всичко друго, е и първото именуване от Северния плаж в Несебър се преименува на „Слънчев бряг”.За другите тогава нямали имена, а само номера.

Летовището “Северният плаж” се преименува на „Слънчев бряг”- началото, проектирането  и развитието                                                                                                            

 Първото именуване на Северният плаж се именува в министерското постановление №120/30.06.1958 се обявява за „Слънчев бряг” от  министър-председателя Антон Югов                                                                                                           

 Проектирането на летовището “Слънчев бряг”  започва още от периода на непубликуваното постановление на правителството от №243/18.07.1956, с което Министерският съвет обявява град Несебър и крайбрежието му за музеен,туристически и курортен комплекс от национално и международно значение.                                                                                       Територията му се разделя на три зони: старинният град и полуостровът с музейно и туристическо значение,новата градска част с жилищно-стопански характер,свързваща отделните зони на комплекса, и крайбрежна курортна зона,в която да се построят почивни домове, хотели, вили и др. Във фактическото постановление  №120 се издава построяване на хотели и ресторанти в летовището край Несебър, в курорта Варна и местността „Копитото” на Витоша.                                                                                     

                                                                                                                                     Постановление  №120/30.06.1958 на Министерския съвет, подписано от министър-председателя Антон Югов се задължава Министерството на комуналното стопанство и благоустройството още по-рано да изработи в срок до 15.12.1956 планово задание за развитието на град Несебър и крайбрежието му като музеен,туристически и курортен комплекс от национално и международно значение въз основа на което да се изработи градоустройствен план на целия комплекс.

  31.12.1957 е срокът за изработване на общия и подробния градоустройствен план на целия комплекс Несебър.След приемането на този план в началото на 1958 на проектантската група към ИПП”Главпроект”,оглавявана от арх. Никола Николов,се възлага проектирането на малък курортен комплекс от 1 500 легла в района на Северния плаж на град Несебър.

С приемането на ПМС №120/30.06.1958 постановката се изменя,като Министерския съвет по точка 1 задължава Министерството на търговията да построи летовище с около 2150 легла,ресторанти и др.сгради в местността “Слънчев бряг” /Северният плаж/ и “Дюните/ край  град Несебър / вж.публ. по долу 1 стр. на №120/30.06.1958/.

Сн.1 ПМС   №120                                                                                                                                                                 

Именно с това постановление Северният плаж се обявява с името „Слънчев бряг”.                                                                                                                                                               

По това време проектантския колектив вече е изготвил идейно-застроителния план на летовището “Слънчев бряг”.Промяната в легловия капацитет налага изменение на застроителния план и повторение на плановете за някои от вече проектираните обекти.

Така се стига до “огледалните образи” “Калина”-“Зорница”,”Сатурн”-“Гларус”, ”Чинар”-“Мак”.                                                                                                                                Проектантската постановка обаче се променя още веднъж след като първия секретар на Окръжния комитет на БКП-Бургас Васил Богданов е привикан в Министерския съвет, където лично Антон Югов му възлага ултимативно задачата капацитета за първия етап на летовището да достигне 2 500 легла.

Сроковете са такива,че проектантите работят едновременно със строителите                                                                                                                                            Липсата на физическо време води до номериране на проекти за обекти-близнаци,но проектантите им избират места по-далеч един от друг. Концепцията за проектирането е хотелите да бъдат максимално отворени ,галериен тип хотели-направо от галерията влизаш в стаята,скромно обзаведена..Проектирането тече “под пълна пара”, като архитектите работят в дървени бараки, пригодени за живот с дървени нарове и варели,превърнати в “съоръжения” за отопление.В средата на януари 1958, когато условията за работа в бараките станали непоносими, групата проектанти била преместена на друго място,а впоследствие настанена в частни квартири в Стария Несебър.

Проектантските папки набъбват и на 28 август 1958  инвеститорите внасят първия проект в Българска народна банка-Поморие за обект №4.

Налага се коригиране на внесената документация,преработка на транспортната схема,допълнителни анализи за различните строителни операции и в края на краищата изготвяне на нова генерална сметка.На 31 август всичко това е приключено и финансирането е открито.                                                                                                                                                         В първия “Обзор за стопанската дейност и резултатите  на ДСП ”Балкантурист”-курортен комплекс”Слънчев бряг”-град Несебър  за 1959”, приет на 28.01.1960 и съхраняван в териториална дирекция “Държавен архив”-Бургас,е отбелязано, че за периода от 1 юни -31 август 1959 в курорта в експлоатация са въведени: 4 ресторанта с общо 2900 стола,1 бар-сладкарница с 250 стола, 3 павилиона за продажба на стоки,1 магазин за продажба на стоки, 35 хотела с общо 2700 легла.                                                            

Всичко това става възможно благодарение на първите проектанти на летовището, превърнало се с течение на времето в курортен комплекс с международно значение.Малцина са днес хората,които помнят имената на първите проектанти,но техните имена завинаги ще останат в историята на кк “Слънчев бряг”.Това са:

Никола Николов-ръководител на проектантския колектив,проектирал лично хотел “Калина”,приел първите чуждестранни туристи,/ а също така и хотелите: “Зорница”,“Глобус”,”Пирин”,”Созопол-Несебър”,”Континентал”-ите,”Европа” и ресторант “Казино”/ *, Лили Стойнова,проектирала хотел“Орион”, Сабина Кутева, проектирала хотелите “Гълъб”,”Албатрос”,”Лебед”,”Юнона”,Д.Салабашев,проектирал хотелите “Бисер” и “Корал”, Кунка Цакова,проектирала хотел “Акация”,а в съавторство с Христо Коев и хотел “Венера”,Стефка Георгиева,проектирала хотел “Бор”, Лили Дамянова,проектирала хотел “Жерави,” Д.Дамянов и Пeтър Райков, проектирали хотелите “Чинар” и  “Мак”,Т.Никифоров,проектирал хотел “Явор” М.Милева, проектирала ресторант “Орфей”,а в съавторство със З.Андонов на “Хижи-І,ІІ и ІІІ сектор,”Иван Касъров,проектирал ресторантите “Ахелой” и “Нептун”,Вл. Радославов,проектирал “Летен кинотеатър”.

Максим МОМЧИЛОВ   

 ________________________________________________________________

* Никола Николов е роден на 26.01. 1924 г. в  Нова Загора. Завършва архитектура през април 1949 г. във ВТУ-София. Периодът на неговото „чиракуване“ продължава до 1956 г. последователно при арх. Георги Овчаров (до 1955 г.) и при арх. Иван Васильов (1955 – 1956 г.).                                                                                                                                               Под ръководството на арх. Овчаров той участва в разработването на „Културен дом в с. Бухово“, „Архитектурно оформление на Дунав мост“ (1953 – 1954 г.) и др. Самостоятелната архитектурна практика на Никола Николов започва през 1957 г., когато той става главен архитект на бъдещия курортен комплекс „Слънчев бряг“ край Несебър.                                                                                                                                                                 До края на живота си през 1996 г. арх. Николов е автор на редица както архитектурни, така и градоустройствени проекти. Той е работил по генералния план на Слънчев бряг, възстановяването на средновековния облик на Несебър, централната част на Велико Търново и централната част на София.                                                                                                  

Списъкът с авторски архитектурни реализации на Никола Николов е богат и разнообразен, както в мащабно, така и в типологично отношение. В него могат да се намерят жилищни, музейни, изложбени сгради, а така също и паметници.                                                                  

Самият арх. Николов поставя Паметникът на Незнайния воин на първо място в авторската си класация на реализациите, които ще останат най-дълго във времето.                                    на Никола Николов в Слънчев бряг са: ресторант „Казино“-1958 г.,хотел „Глобус“- 1958 г.,хотел „Пирин“- 1961 г., хотел „Созопол-Несебър“- 1964 г.,хотел „Европа“,1964 г., „Континенал”-ите, 1965 г..                                                                                                                                                                           Удостоен е с Димитровска награда, заслужил и народен архитект от Държавния съвет.