Продължава тенденцията за поскъпване на издръжката на живота, но положителната тенденция, доколкото може да бъде очертана такава е, че темповете на ръст намаляват спрямо кризисната 2022 година.

Това сочат данните от ежегодно публикуваното от КНСБ наблюдение на потребителските цени и заплатата за издръжка. Данните са за третото тримесечие на 2023 година.

За нормален живот на 1 работещ и живеещ сам човек са нужни 1438 лева, а 2588 пък трябват на едно 3-членно семейство с дете до 14 години, за да води нормално битие. Става въпрос за нетен доход. При един работещ родител в 3-членно семейство пък е нужно въпросният икономически активен гражданин да изкарва доходи от труд поне 3335 лева бруто.

Доходът, необходим за издръжка, нараства с 0,8% на тримесечна база, т.е. от октомври до декември 2023 година, и с 6,4% на годишна база, т.е. в сравнение с нивата от декември 2022 година. За сравнение поскъпването към края на 2022 в сравнение с края на 2021 година е цели 17,7%, т.е. тенденцията е към намаляване на въпросния ръст. Средногодишната инфлация за 2023 година пък е 9,5%, сочат данните на Националния статистически институт.

Близо 1 милион работещи българи или 39,2% са с доходи под 1000 лева месечно, като тенденцията е този брой да намалява, но все още делът е значителен. Процентът пък на тези, получаващи заплата над тази, необходима за издръжка според КНСБ са 35,7% или малко под 1/3 от трудовата сила у нас.

„Общата картина е позитивна, всички показателни го показват. Независимо от ръста на цените и инфлацията, общите изчисления показват, че през тази една година с успокояването на ръста на инфлацията, средната такава, без хранителните стоки, показателите се движат позитивно. Това е позитив, но ръстът е изключително бавен. Ако намаляването на процента работещи с доход под този за издръжка продължава да намалява със същите темпове – около 3% годишно, то ще ни трябват 20 години, за да стигне всеки работещ нивата на издръжка, което не е сериозно. Тенденцията е изключително бавна и затова хората имат субективното усещане, в много случаи и съвсем обективно, че живеят с недостатъчен доход“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Колежката му Виолета Иванова пък отчете – забавянето на инфлацията в сравнение с 2022 година, когато ръстът бе рекорден от много години насам, се дължи на успокоението при енергийните ресурси, рязко поскъпнали след началото на войната в Украйна, но вече спаднали до по-нормални нива.

При хранителните стоки средно повишението на тримесечна база е 0,4% и 7,2% на годишна. При някои видове стоки като мляко и млечни продукти, риба и рибни продукти, захар и олио пък се забелязва дори спад в периода октомври-декември 2023 година, но по данните на КНСБ той е „пренебрежителен“. На годишна база обаче ситуацията е различна – при месото и месните продукти повишението на цената е с 10,1%, при хляба и хлебните изделия – 6,1%, при захарта и захарните изделия – 8,3%, а зеленчуците скачат средно с 12,2%. Цените пък в заведенията за обществено хранене са скочили с 10% въпреки все още ниският ДДС за сектора. При отделни стоки обаче има немалко понижение в ценовите нива – например кравето сирене поевтинява с 10% за година, с 12,9% пада цената и на прясното мляко. Подобна е и тенденцията при олиото например – понижение с 20,8%.

Стойността на нехранителните стоки и услуги от своя страна расте средно с 5,9% за година, като например здравеопазването не спира да поскъпва – с 6,3% за година. Услугите, свързани с образованието пък бележат ръст от 8% на годишна база. С 14,4% пък скачат цените на лекарствата, което е рекорд за целия Европейски съюз.

България е в топ 10 на страните от ЕС с най-високи нива на инфлация при хранителните стоки, отчете Любослав Костов от синдиката. „Например продукти като краве сирене, мляко, масло, яйца в България са по-скъпи от Германия.“

Това потвърждава тезата, че хората с по-ниски доходи са сред най-потърпевшите от ръста на цените, а темпът на нарастване на минималната работна заплата (933 лева от 1 януари), изостават от ръста на цените, а самият ръст пък у нас е по-малък от другите страни в Европа, посочват синдикалистите.

От КНСБ винаги сме настоявали за двуцифрен годишен ръст на средната работна заплата, което в последните години е факт с изключение на 2020 година, отчете Пламен Димитров. Ръстът при публичният сектор обаче изпреварва този при частния с изключение на 2022 година. Синдикатите отчитат като позитив и намаляването на разликата между минималната и средната заплата. МРЗ обаче все още остава най-ниска в България спрямо целия ЕС.

При редица професионални сфери обаче темповете на ръст на средните доходи не успяват да догонят инфлацията, като рекордьор тук бележи направлението „производство на кокс и рафинирани нефтопродукти“, където изоставането е с 24,2%. На второ място следва „радио и телевизионна дейност“ – с 16,2%.

От най-големият синдикат у нас настояват за минимална работна заплата в размер не по-малко от 50% от средната (нещо, което Народното събрание вече разписа в нормативна форма – бел.ред.), увеличаване на размера на данъчните облекчения на семействата с едно, две или повече деца. Освен това евродирективата на ЕС за минималната работна заплата следва да бъде приложена във всичките й части, а не само в тази, препоръчваща МРЗ да е 50% от средната заплата.