Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година.

Има върхове, които обединяват и карат сърцата на хиляди да бият като едно!Шипка и Свети Никола – това са върховете за нас, в нашата история и самосъзнание.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година.

На днешната дата, 21 август през 1877 г. започват тежките боеве за връх Шипка, белязани от безпримерен героизъм, които решават изхода на войната.

След опожаряването на Стара Загора руското командване преценява, че настъплението на Сюлейман паша трябва да се спре на всяка цена.
В края на юли и в началото на август 1877 г. руските войски и българските опълченци се изтеглят към Казанлък и Хаинбоаз и заемат отбранителни позиции по билото на Стара планина – на връх Свети Никола и в близост до него. Стратегическата инициатива във войната обаче е в ръцете на турците.

Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход – връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов и влизат в българската история под името Шипченска епопея.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000 души и резерв от 10 000), да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.

Руското командване се изправя пред голямо предизвикателство – да удържи армията на Сюлейман паша южно от Балкана. Навлизането ѝ в северните български земи би довело до значително превъзходство на силите на една от двете флангови групировки на турците – на Осман паша в Плевен или Мехмед Али в Добруджа.
Армията на Сюлейман безпроблемно би могла да се слее с войските им, като премине през проходите под турски контрол в Западна и Източна Стара планина. Въпреки това Сюлейман избира да атакува връх Шипка, където вече са разположени руски войски и български опълченски дружини.

На постъпите към Шипчеснкия проход стоят по-малко от 7500 руски и български войници. Те нямат достатъчно припаси и муниции, укрепленията им не са достатъчно добре изградени, а поради малкия им брой, бранителите не успяват да заемат всички важни позиции в прохода и за османците се отваря възможност да разположат батареи на някои от най-ключовите възвишения.

Сюлейман паша разполага със седемкратно числено превъзходство – срещу неговите 35 000 войници се изправят 5000 защитници на прохода. 

Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място.

Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини – 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления „са крайно необходими“.

На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо.
Първият изстрел в историческата битка за Шипка е в утрото на 9 август (21 август) на връх Малък Бедек. Следват няколко мощни турски атаки. До вечерта османлиите овладяват фланговете на Демиртепе, Демиевец и Малък Бедек. Главните позиции на бранителите на прохода обаче остават непоклатими.

Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола.

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.

По същото време изпратените към Елена военни части от резерва на ген. Радецки тръгват към Шипка. Бойците се движат без почивка в 40-градусовата жега, за да могат час по-скоро да се включат в боя.
Радецки вика подкрепление и от Севлиево. За да пристигне помощта обаче, е нужно време. Така, разчитайки единствено на собствени сили, опълченци и руснаци бранят прохода и върха в продължение на три дни.

.“..Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: „Търчете! Тамо са раите!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура !“

Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично – по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници.

На следващия ден (10) 22 август турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната.

Решителният и най-тежък бой започва на (11) 23 август. Още през нощта турците откриват артилерийски огън по цялата позиция.
На зазоряване на 11 август (23 август) Сюлейман паша тръгва на щурм с цялата си мощ. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление.

Шипка се защитава от общо 7000 бойци – 5 български опълченски дружини и два руски полка. Турският аскер напада от три страни. След няколко часа успяват да оградят върха, а боевете на отделните позиции прерастват в едно голямо сражение. Следват епизоди на отчаян героизъм и твърда решимост от страна на руските войници и опълченците. В боевете са вкарани дори и ранените, поведени в контраатака от лекаря на Опълчението, д-р Констнтин Бонев.

„…Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!“

Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“

Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване.

Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея.

По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници.

В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените.
„… О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва – гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“…“
Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“

Битката е яростна. Българи и руснаци не отстъпват от позициите си, дори когато мунициите им свършват и противникът е на крачка разстояние. Започват ожесточени ръкопашни боеве. Със сетни сили защитниците на Шипка успяват да удържат позициите си до вечерта.

„… Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,
всяко нещо – удар, всяка душа – плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
…
„Грабайте телата!“ – някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели…“
Иван Вазов, „Опълченците на Шипка

В последния момент пристига помощ.
Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия.

„…Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг – ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм…“
Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“

Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.

На следващата сутрин – 12 август (24 август), отново пламва битка по цялата отбранителна линия. Сякаш миг преди турският аскер да надвие самоотвержените бранители на върха по пътя за Габрово пристига дългоочакваната помощ – едва 150 стрелци и казаци, но нито защитници, нито турците знаят колко точно са те. Въодушевлението, обхванало оределите окопи на български опълченци и руски войници, е неописуемо.

Турският аскер, който е достигнал до пътя за Габрово, е отблъснат окончателно и върнат на старите му позиции.
В следващите часове една след друга пристигат частите на войсковия резерв на ген. Радецки.

„Това е истинският край на боя при Шипка, макар че сраженията за този връх ще продължат още пет месеца и половина. Защото в тази минута е спечелена психологическата победа.“
Проф. Божидар Димитров, „Истинската история на  Освобождението 1860 – 1878

През следващите два дни боевете продължават без прекъсване дори и през нощта.
На 15 август (27 август) активните действия приключват.

Последен опит да пробие отбраната Сюлейман прави през нощта на 5 септември (17 септември). Първоначално атаката бележи успех – турците превземат „Орлово гнездо”.
След няколко часа обаче те са изтласкани и боят завършва с победа за бранителите на върха.

Руснаците постигат своята стратегическа цел – настъплението на Сюлейман паша е спряно. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свобода на България и предначертава бъдещия краен успех.

Тези исторически за съдбата на цялата война боеве имат своята висока цена – общият брой на излезлите от строя руски войници и български опълченци е 3 842, от които 875 – убити, 2 842 – ранени и 125 – безследно изчезнали.

Общите загуби за турската армия са 6 744.

И може би тук е мястото да посочим дейността на цивилното българско население – мъже, жени и деца, които оказват всеотдайна помощ от всякакво естество на руските войници и българските опълченци по време на шестдневните боеве на Шипченския проход. Сред грохота на оръдията, под дъжд от куршуми и снаряди, те носят вода, превързват ранените, помагат за тяхното изнасяне от бойното поле и съдействат при изкачването на артилерия и боеприпаси към позициите на прохода.

Удържането на Шипченския проход от руската армия през август 1877г. поставя успешното начало за продължилата и по-нататък отбрана на прохода през есента и зимата на 1877-1878 г.

Именно героизмът на неговите защитници през всички тези месеци го превръщат в здрава твърдина, която до края на войната не позволява на турската армия да премине в Северна България.

Ето защо след убедителната военна победа на Русия полк. Михаил Лаврентиевич Духонин, командир на 55. пехотен Подолски полк, пише за Шипка и нейните войници: „Дълго и упорито задържахме Шипка и я задържахме, докато не настъпи най-после часът на пълния разгром на нашия противник. С цената на какво бе постигнато това! Не грешат тези, които считат, че то е резултат на извънредно тежка служба. И най-доброто въображение не би могло да пресъздаде условията на тази служба по време на петмесечната отбрана на Шипка. Никой от бойците не се нуждаеше от подканяне. Тази служба каляваше защитниците и постепенно направи мнозина от тях герои. И техният брой нарастваше ежедневно не само числено, но и качествено. Колко много излязоха от строя! Но онези, които оцеляха, бяха напълно надеждна бойна сила, готова и способна да отстои докрай. Как можехме да не задържим Шипка с такива юнаци!”

Изходът на войната е решен на Шипка.
Османското командване е принудено да се откаже от първоначалния замисъл за настъпление в Северна България.
Армията на Сюлейман е загубила мощта си, турското командване няма друга сила, която да противопостави на руските войски както на шипченските позиции, така при настъпление по направлението Одрин – Цариград.
По този начин една от основните турски армии се оказва блокирана и не участва в последвалите военни събития.

Пред чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки казва:
„Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни.”

В писмата си руските войници и военни кореспонденти не пестят похвалите си за местното население и помощта, което то оказва на руските войски.
Заедно с всички останали прояви на саможертва и чрез активното си участие във войната (над 40 000 души са ангажирани с военните действия, а над 20 000 българи са убити в хода на войната), българският народ не просто получава, а заслужава своята свобода.

Трябва да помним, че хората, които през 1877 г. са пролели кръвта си, са знаели за какво го правят и за тях не е имало съмнение каква е била войната и за какво точно се е водела. Не може да има съмнение, че обикновените руски войници са се сражавали с една искрена жертвоготовност, която е ясно усетена и отчетена от тогавашните българи.

Героите на Шипка ни показаха най-ценния урок за безсмъртие – истинско бойно братство, безпределна любов към България и велика саможертва в името на нейната свобода и достойно бъдеще.
„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!“

                                              Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“