Или от радостта до мъдростта пътят е дълъг и труден
Д-р Георги Чалдъков
– Стигнахме ли, Ру? – попита Пух задъхан.
– Почти, Мечо. Мисля, че любимата ни поляна е ей там.
– Е, добре – отвърна Пух.
– Ето я, Пух – извика Ру. Стигнахме!
А. А. Милн, от „Мечо Пух“
В САЩ има лаборатории, наричани DNA Reunion, за проследяване на генетичното дърво на всеки американец, пожелал да го научи. Има и проект за генетична генеалогия (DNA Ancestry Project) – чрез ДНК проби човек може да проследи корените на рода си, достигнали дълбочини на хиляди години. Дори до митохондриалната Ева и Y-хромозомния Адам.
В България също работят подобни проекти – генетичната лабораторията на професор Иво Кременски направи ДНК анализи на хиляди българи – те показаха, че векове преди основаването на Европейския съюз (ЕС), българските гени са с европейска характеристика. Безспокои ме, че “България е много хубава, но в нея има много необразовани българи.” – както казваше професор Иван Славов.
На 1 януари 2007 г. и „Върви, народе възродени” запя „Ода на радостта” – химнът на ЕС:
Радостта е мощ основна,
златен лост на вечността,
на световния часовник
колелата движи тя.
Така българският гений на Стоян Михайловски се сля с този на Фридрих Шилер и Лудвиг ван Бетховен.
Hominem quaero (Човека търся) – отговарял Диоген, когато го питали защо ходи през деня със запален фенер по площадите на Атина. Сега аз търся Homo reciprocans (лат. reciprocus – взаимен) по улиците, площадите, кафенетата и университетите на Европа. Не вярвам обаче, че евроароганти могат, по-точно искат, да оценяват Балканите като стойностна културно-историческа и все още романтична част на света.
Ето някои въпроси, на които все още не са отговорили канцелариите на ЕС:
Ще могат ли хората да реагират позитивно на предизвикателствата на взаимозависимостта? Или мачизмът ще преобладава в отношенията на big brothers в Брюксел, Берлин и Париж с newcomers от София, Букурещ и Белград? Колко съпричастни хора има на глава от населението във всяка страна на Европа? Има ли натрупана критична маса от доброта и алтруизъм, за да се изяви Homo reciprocans в европейското общество? Еднакво ли е определението за доброта, емпатия и филантропия в съзнанието на европейците? Кое доминира – различието или добротата? Ще позволи ли ЕС правото на дерогация (англ. derogation – подценяване) – да не приемаме искания, които накърняват достойнството и интересите ни?
Все още в сила ли е това, че „Европа не ни счита за нищо и с удоволствие би гледала смъртта ни”? – както е написал професор Боян Пенев на 28. VII. 1913 г. в своя „Дневник”. Това ми напомни и един диалог от “Алиса в Огледалния свят”:
– Ето ти един въпрос: на колко години каза, че си?
– На седем и половина – каза Алиса. Исках да кажа, че нито един човек не може да престане да расте!
– Един може и да не може – рече Хъмпти-Дъмпти, – ама двама могат. Ако някой ти беше помогнал малко, можеше и да си останеш на седем.
През 1987 г., когато жадувахме за свобода и демокрация, в Будапеща професор Мария-Дария Хаус от Канада ми каза, че ще имаме проблеми, ако безкритично последваме модела на западното общество. Така ми каза и Мати Киндер – млад колега от Маастрихт, когато минавахме покрай една сграда на ЕС. Тогава не им повярвах. А сега си спомням думите на Костурица, че „и врабче не позволяват да кацне на Балканите“. Но все пак вярвам, че белите лястовици на Homo reciprocans ще летят в многозвездното небе на обединена Европа.
Десет години след влизането ни в ЕС съюз „спрях със свито сърце, но все още не разбирах. Тогава и аз погледнах към подножието на стената и подскочих! Към малкия принц се бе проточила една от онези жълти змии, които убиват човек за трийсет секунди…”
Въпреки че „Змиите са опасни. И могат да хапят за удоволствие…”, да си ученик в европейското училището* е значително по-добре, отколкото да си войник в казармата на комунизма.
– Защото има звезди и цветя, които знаят да се смеят. И никой необразован никога няма да разбере колко важно е това! – каза малкият принц.
–––––––––––––– –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*По-точно в училището по свобода-и-независимост в унгарския Вишеград, а не в училището по политическа коректност и неолиберализъм в Брюксел, Берлин и Париж.
