Под линията 1.4 звездичка

17 юни, 24 юни , 9 май /1945 – 1965 година/ и отражението на несебърските фронтоваци

Парадът на Червения площад се насрочва на 22 юни, но се провежда на 24 юни 1945                                                                                                                                                                                   17 юни, 24 юни , 9 май /1945 – 1965 година/ и отражението на несебърските фронтоваци

Паметникът за генерал Владимир Стойчев – в София и в Жуков                                                                           

 

Под линията 1.1 -звездичка Парад

Парадът на победата на Съветския съюз над Третия райх е военен парад,организиран по повод на военната победа във Втората световна война на Съветския съюз.На него участва за първи път и единствен чуждестранен военнослужещ – командващият Първа българска армия генерал – лейтенант Владимир Стойчев сражавала се заедно с Третия украински фронт в Отечествената война на България 1944-1945 година срещу германските войски на фронта в Югославия,Унгария и Австрия.1*

Но нека хвърлим поглед по-конкретно върху събитията по случай 73-годишнината от края на Втората световна война, несебърските фронтоваци  в нея и почитането на несебърското участие.

Въпросът с днешна дата е, какво не трябва да се забравя и кой не трябва да бъде забравен по отношение на несебърското участие във Втората световна война?  Кое е задължително за припомняне?

Несебърското участие във Втората световна война не може и няма как да бъде заличено, защото то е историческо.Само през първия период на войната в Нишката,Страцинско-Кумановската и Косовската операции вземат участие 148 фронтоваци от несебърския регион,който тогава се числи към Поморийска околия. През втория етап в епичните битки при Драва и Мур несебърските участници нарастват с още 245, като общият им брой достига 391 от всички селища на общината.

В  отговор на призива: „Всичко за фронта,всичко за победата!” изпращат във войната и  от  дома  Димитър Алексиев от Емона откъдето в  армията постъпват и трите му деца: Милчо,Илия и Веселина.От семейство Гюпчанови в Несебър за фронта заминават и тримата братя: Димитър,Алеко и Кочо.

Най-много несебърски фронтоваци служат в прославилия се 24 черноморски пехотен полк,чийто зам.командир е Иван Демерджиев от Обзор.От Обзор е и Тодор Панчев-назначен   за пом.командир в същия полк.                                                                                                                       Милчо Алексиев от Емона командва гвардейска рота, а Петко Баев е взводен командир в същата рота.Трета рота на първа дружина командва поручик  Недялко Пиперков от Несебър.

Несебърски фронтоваци служат в 16 пехотна дивизия ,респективно в 24  пехотен полк,в 58 и 59 пехотен полк,в Трети щурмови инженерен полк,в 16 дивизионен артилерийски полк,в 16 бронеизтребителна дружина.

Те са картечари,минометчици,артилеристи, разузнавачи, свързочници. Навсякъде несебърските войници воюват рамо до рамо с подразделения на Червената армия от 84 и 122 стрелкови дивизии от 133 съветски корпус.

Несебърското участие във войната започва от Бургас,а в края на фронтоваците ни  достигат до Алпите.Сраженията се водят по бойните полета в Югославия,Унгария и Австрия.

Дали ще са в отбрана или ще настъпват,дали ще водят кинжален огън или ръкопашен бой, несебърските фронтоваци в болшинството от случаите прояввяват съобразителност,храброст ,себеотрицание и мъжество,граничещо с безпримерен героизъм.

Навсякъде фронтоваците ни се сражават самоотвержено,а двадесет и петима от тях загиват със смъртта на храбрите при боевете с германската армия.                                                                                                                         Една част от тях са погребани на родна земя, на други  имената са изписани на паметни плочи във военни гробища в Югославия, Унгария и Австрия.  2 *                                          

В знак на признателност в памет на загиналите от Кошарица Слави Кръстев и Тодор Камиларов в центъра на селото е издигнат паметник.Две улици в Обзор са с имената на Иван Райков и Тодор Атанасов.Възпоменателна паметна плоча има и в градинката пред народно читалище „Яна Лъскова 1905” в Несебър.Там върху гранита с бронзови имена на падналите в съпротивителното движение и Отечественатага война са изписани: Яни Лъскова /1912- 1944/, Николай Лъсков /1910-1944/, Васил Иванов /1912-1944/, Никола Богданов /1919-1944/, Вангел Ташев /1921-1944/,Димитър Шишманидов /1904-1944/.Недописан е: Иван Христов Кафадоров /06.03.1925-05.03.1944/ Св.Влас                                                                                                                                                   Доскоро имаше паметник на загиналите от Първата и Втората световна войно  и в новата част на града,който във връзка със строително-монтажни работи в непосредствена близост, временно е демонтиран от 2014 г. където 4 години по-късно все още  не е възстановено.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Войници от Първа българска армия, в чиито състав сражават и несебърски фронтоваци, при завръщането си от победата във Втората световна война на 17 юни 1945 г. са посрещнати с цветя от признателното гражданство пред храма „Св.Александър Невски”.                                                                                                                                                                      

 Всичките бойци и командири още от самото начало на войната воюват доблестно и смело до крайната победа и увенчават имената си с воинска слава.

Техният принос в жестоките битки за победата над фашизма е оценен по достойнство.

Десетки  несебърски фронтоваци се завръщат в родните огнища окичени на гърдите със съветски,югославски и български ордени и медали,а 19 от тях стават кавалери на Орден за храброст. 3 *                                                                                                                                                                      

  Един от тези бойци – Петко Стайков от Несебър, участва в сраженията,които се водят при чифлика Седан в района на Драва Полконя.Боят е толкова ожесточен,че през двата дни -12 и 13 март 1945 г. от 140 човека в ротата му остават само 17 живи.В този бой Стайков е мерач на тежка картечница,а след смъртта на отдельонния командир Минчо Петков поема командването на картечното отделение.

За проявен стоицизъм и хладнокръвие в боя,освен с орден за храброст  първа степен, е удостоен от командването с участие в парада на победата в Белград.

Случаят с Яни Душев  от Плазовец е аналогичен.На 6 май 1945 в битката за Гордиша на унгарска територия кандидат-подофицерът Душев получава задачата сам да прикрива отстъплението на щабната минохвъргачна рота в покрайнините на Драва Соболч. В продължение на часове,снабден с голямо количество боеприпаси той води интензивен огън по противника и не му позволява да продължи настъплението си.Насочвайки вражеския огън върху себе си,Душев дава възможност на ротата да избегне обкръжението и да се изтегли незабелязано на нов рубеж. Случайно минаваща група български войници под прикритието на нощта прибира от позицията изнемощелия храбрец.

Дълги години се е смятало,че Душев е загинал при боевете при Драва Соболч.

През 1961 г. от Националния военно-исторически музей постъпва запитване в селсъвета на с.Оризаре,дали е увековечен подвига на героя.                                                                                Отговорът е,че паметник няма,тъй като Яни Душев е жив и е един от първенците в кооперативното стопанство,а за проявеното себеотрицание е отличен с Орден за храброст.                                                                                                                                                                                              

 Има и друг необичаен случай от войната с несебърско участие.На 17 февруари 1945 при изпълнение на задълженията като секретен пост на река Драва,близо до град Осек Герасим Хараламбов от Несебър попада на мина и кракът му е откъснат под коляното.Другарите му успяват да го доставят до военната болница,където поради загубата на кръв изпада в безсъзнание.Заради ампутацията на крака се налага преливане на кръв,а като кръводарител се явява Анастасия Христова-медицинска  сестра,доброволка във войната от Сливен.Седмица по-късно фронтовакът е изпратен на лечение в тила,а Христова за всеки случай записва адреса му от болничния лист. След войната тя се свързва с родителите на Герасим,а после и със самия него.

През 1948 г. Герасим и Анастасия се оженват.От брака им се раждат син и дъщеря,а впоследствие стават баба и дядо на петима внуци.

Несебърското участие във Втората световна война намира отражение в публикациите на бургаския вестник „Народен фар”, които изпраща от фронта военният кореспондент Иван Бурин.

То е отразено и в „Кратка история на 24 пехотен полк”. Периодично през годините във вестник „Слънчев бряг прес”  за несебърското участие във войната пишат:  Вълко Купенов от Обзор-вече покойник, Златин Чаушев и Николай Коев-вече покойник  от Несебър, Иван Бабев и Елена Пешева от Свети Влас,Красимир Косев и Тодор Жеков-вече покойник от Оризаре .

Публикации като техните в рубриките:„Българийо за тебе те умряха”,”Паметта минава през годините”,”Фашизмът не е само спомен”,”Всички воювахме храбро”,”Те се сражаваха самоотвержено”, ”Храбреците са сред нас”, ”Народната памет разказва” са и своеобразен антидот срещу сбъдването на пророчество на злополучния Алън Дълес.4                                                                                                                                                               За трети път в България се проведе световната инициатива „Безсмъртният полк“. Тази година се включаха  45 български града, като жителите им ще шестват с портрети на свои родственици, участвали в антифашистката борба.

Така България става част от световното движение, в което участват 42 държави. Миналата година, когато за първи път българи се включиха в инициативата, градовете бяха 16 от фондация „Безсмъртния полк“. Тази година се очаква участниците да бъдат над 40 000 души – двойно повече от миналата година, когато се включиха 20 000 души в цялата страна.

Заедно Несебър,шествието стартира с полагане на цветя и венци пред паметнииците на загиналите в Кошарица и Гюльовца.

„Безсмъртният полк“ обхваща над 40 държави по света. Инициативата е гражданско движение, чиято цел е да събере личните снимки и истории на хората, участвали в антифашистката борба, както и спомените на техните потомци. Акцията е проведена за първи път през 2012 г. в руския град Томск. През 2013 акцията „Безсмъртен полк“ се провежда в 120 градове и села в Русия, а през 2014 – в 500 града в седем страни по света.                                                                                                                                                                                             През 2018 г. инициативата „Безсмъртният полк“ марширува в 42 държави, провеждащи се в: Абхазия, Австралия, Австрия, Азербайджан, Армения, Белгия,Великобритания, Германия, Израел,Естония, Ирландия, Исландия, Италия, Катар, Казахстан, Киргизистан,Корея, Коста Рика, Ливан,Малта, Молдова, Монголия, Норвегия,Полша, Приднестровието, Русия, САЩ, Узбекистан, Украйна, Франция, Холандия, Черна Гора,Швейцария, Швеция.

___________________________________________________________________________1 *  В парада участва българска делегация, водена от военния министър Дамян Велчев и включваща още генералите: Крум Лекарски, Иван Кинов, Владимир Стойчев, Иван Маринов и Тодор Тошев.

– Под биенето на кремълските часовници Георги Жуков излязъл от Спаската врата на бял кон го съпровождал генерал-майор Зеленски. Те се отправили към Мавзолея. Откъм стените на Историческия музей с извадена сабя яздел Рокосовски. Съпровождал го адютант-полковника Кликов.                                                                                                                                           – Парадът завършва с хвърлянето от колона съветски войници на 200 германски военни знамена и щандарти под ударите на барабани на специална платформа пред Мавзолея на Ленин, на чиято трибуна се намира Йосиф Сталин.
– Първото хвърлено знаме е щандартът на 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер.
– По време на парада вали дъжд, поради което в него не вземат участие военновъздушни сили.
– Редица източници твърдят, че Сталин не приема парада, тъй като не може да язди кон. Парадът на победата е насрочен на 22 юни-денят, в който се навършват 4 години от началото на най-мащабната военна операция в историята „Барбароса“.
– Под командването на маршал Георгий Жуков е спечелена Сталинградската битка, вследствие от която е разгромена и пленена 6-та армия на Вермахта.
След 1945 г. парадът прекъсва за период от цели 20 години. Както отбелязва историкът Денис Бабиченко, и Йосиф Сталин, и Никита Хрушчов, който застава начело на СССР след него, се боят, че военачалниците от Великата Отечествена война могат да придобият силни политически позиции и затова не акцентират внимание върху заслугите им и тези на останалите ветерани.

До 1965 г. Денят на Победата дори не е официален почивен ден.

За Владимир Стойчев- в България и в Русия

Под линията    1.2 звездичка  С тържествена церемония бе открит бюст-паметник на големия български главнокомандващ и олимпийски деец

Президентът Росен Плевнелиев лично откри на 22.10.2014 г. първият бюст-паметника на генерал Владимир Стойчев пред Спортната палата в София. Паметният знак на Генерала събра началника на отбраната вицеадмирал Румен Николов, кмета на столицата Йорданка Фандъкова, министъра на младежта и спорта Евгения Раданова, председателя на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова, социалния министър Йордан Христосков и още много видни личности.                                                                                                                             Участието на гвардейската рота придаде на събитието изключителна официалност, а присъствието на ветераните, някои от тях вече с бастуни и инвалидни колички, но сияещи и украсили официалните униформи с всичките си ордени, прибави към този миг особена трогателност.

Министър Евгения Раданова нарече новооткрития бюст-паметник творчески знак за живота на големия българин и спортист ген. Стойчев, който е и участник в две олимпиади.

Председателят на Съюза на ветераните  Иван Сечанов, определи Владимир Стойчев като символ на героичния подвиг на българската армия. Той благодари на създателите на монумента – арх. Здравец Хайтов, скулптора Александър Хайтов и каменоделеца Димитър Антов, защото с творението си са съхранили историческата памет за този забележителен човек, за да я предадат на бъдните поколения.

За първи път в Русия улица се кръщава на чуждестранен военачалник                                            

Под линията 1.3 звездичка Жуков  Улица, кръстена на изтъкнатия български военачален полководец Владимир Стойчев, командвал Първа българска армия по времето на Втората световна война, бе открит барелеф в руския град Жуков, Калужска област на 08.06.2017.                                                                                      Паметната плоча в чест на Владимир Стойчев бе открита от извънредния и пълномощен посланик на Република България в Руската федерация  Бойко Коцев, областния управител на Калужска област Анатолий Артамонов, ръководителя на администрацията на Жуковски общински район Анатолий Суярко и кмета на Жуков Олга Ким.

В своето слово на церемонията по откриването на улицата посланик Бойко Коцев отбеляза, че генерал Стойчев е една от тези легендарни исторически личности, които са олицетворение на всичко онова, което от древни времена обединява българския и руския народ.

„Уверен съм, че днес основната задача е да съхраним именно тези исторически и духовни връзки между България и Русия,  които са главната предпоставка за продължаване на плодотворното общуване между нашите народи и задълбочаване на взаимноизгодното сътрудничество“, подчерта Бойко Коцев.

 

2 * Загиналите:                                                                                                                                                    1.Борис Димитров Арабаджиев  /16.02.1915- 09.03.1945/ от Емона                                                                                                   

   2.Вангел Иванов Ташев  /15.03.1921-07.03.1945/ от Несебър                                                

  3..Георги Стойков Мешков /Мишинов/ от Раковсково

4.Димитър Великов Георгиев /1921-17.04.1945/ от Оризаре                                                                       

  5.Димитър Георгиев Димов /12.03.1922-09.03.1945/ от Баня                                         

  6.Димитър Костов  Демерджиев /28.10.1923-03.11.1944/ от Баня                                      

  7.Желязко Кръстев Калудов от Козница                                                                                           

8.Иван Райков Хаджиев /20.05.1924-18.04.1945/ от Обзор                                                               

9.Кирил Желязков Георгиев /24.05.1922-10.03.1945/ от Гюльовца  

10.Киряк Петров Георгиев /09.09.1923-09.101944/ от Гюльовца   

11.Лазар Иванов Чемидов  /26.06.1908-05.05.1945/ от Равда                                                                                                          12.Любчо Иванов Златев от Паницово                                                                                                          13.Минчо Николов Мамулов  /05.09.1921-19.12.1944/ от Оризаре

14.Неделчо Наумов Атанасов от Козница                                                                                        15.Панайот Велков Георгиев от Оризаре

16.Панайот Петков Стоянов /27.08.1915-14.04.1945/ от Тънково

17.Петко Георгиев Петков от Козница

18.Слави Стойков Кръстев /Славов/ /25.08.1919-26.12.1944/ от Кошарица                                                         

19.Тодор Андонов Козаров /05.02.1923-22.12.1944/от Свети Влас                                                                

20.Тодор Димитров Камиларов / 1921-22.12.1944/ от Кошарица                                                   

21.Тодор Илчев Атанасов  /20.09.1920- 21.04.1945/ от Обзор                                                    

 22.Тодор Петров Тодоров /25.10.1915-10.03.1945/ от Тънково                                                                                                       23.Тома Георгиев Томов /1919-1945/ от Обзор

24.Христо Ставрев Манолов от Обзор                                                                                                             25.Яни Георгиев Янев /14.03.1920-08.03.1945/ от Гюльовца

26.Яни /Еньо/ Щерионов Янев /29.06.1920-06.03.1945/ от Тънково         ___________________________________________________________________________

В списъка са по азбучен ред

3 * Кавалери на Орден за храброст:

1.Атанас Трайков от Несебър                                                                                                           2.Димитър Наумов от Несебър                                                                                                           

  3.Васил Ставрев от Баня                                                                                                                                                

4.Васил Филев от Несебър                                                                                                                                 5.Иван Демерджиев от Обзор                                                                                                                                            6.Иван Джендов от Равда                                                                                                                    

   7.Илчо Джендов от Кошарица                                                                                                                                                8.Иван Узунов от Несебър                                                                                                               9.Кръстьо Недков от Оризаре                                                                                                                                                         

  10.Лазар Чемидов от Равда, посмъртно                                                                                                                                    

 11.Матьо Вълков от Паницово                                                                                                     

 12.Милчо Алексиев от Емона                                                                                                     

  13.Недялко Пиперков от Несебър                                                                                                                                   

14.Никола Линов от Баня                                                                                                                                              

  15.Никола Костов от Несебър                                                                                                                      

  16.Петко Стайков от Несебър, участник и в парада на победата в Белград                                     

  17.Петър Олчев от Равда                                                                                                                                                   18.Стоян Христов от Кошарица                                                                                                                                                      19.Яни Душев от Плазовец                                                                       _________________________________________________________________________

В списъка  са поазбучен ред

4 * Сбъднатото пророчество на Алън Фостър Дълес:

 „…..Ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни. Човешкият мозък, съзнанието е приспособено към промяна. Посявайки там хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как?

Ние ще намерим наши единомишленици, наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия към гибелта на най-непокорния народ на земята, окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.

От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти.

Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието,садизма и предателствотос една дума, каквато и да е безнравственост.

В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството, всичко, което води до онова, което им скимне да правят.

 Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото.

Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове.
Само малцина, малко хора ще се досещат или даже ще разберат какво става.

Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на родната нравственост.

По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта.

Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. 

Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Ето това ние ще направим.
Всичко това ще извършим под девиза:” Защита на правата на човека и гражданските му свободи…”
___________________________________________________________________________* Цитат от речта на Алън Ф. Дълес – ръководител на американските тайни служби по време на Втората световна война и бъдещ шеф на ЦРУ, при награждаването на висши офицери от американската армия,участници във Втората световна война  24 февруари 1945.

Максим МОМЧИЛОВ

 

 

Print Friendly

Автор: Максим МОМЧИЛОВ


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *