През 1979 г. при извършването на новата административна реформа Община Несебър се уедрява.След изборите от 25 март и на 8 април се провежда учредителната сесия на селищна система Несебър.
Сесията се открива най-възрастният 
съветник Стефана /Фана/ Иванова, а за председател на Изпълнителния комитет на Общинския народин съвет за втория си мандат е избран к.с.н. Генчо Алагенов.
Основите на Община Несебър са положени преди повече от 60 години, голямата община започва през 1979 г.
Максим МОМЧИЛОВ
На 12 октомври 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление.В него за първи път се регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници в Княжество България.
Водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Национално сдружение на общините на Р България /НСОРБ/ вземат решение Деня на българската община да се чества от 12 октомври 1998. А откога е учредена Община Несебър?
Учредителната сесия на Градския общински народен съвет-Несебър се е състояла на 10 април 1959.Това се случва след отделянето на Несебър като самостоятелна община от околия Поморие.Усилената подготовка за това отделяне започва в края на 1958 г.
Ръководители на Община Несебър от 1958 – 2019 г
В развитието на една община има факти и събития, които не трябва да се забравят, а да се отбелязват периодично. В годината, когато ще се чества 21-годишнината на НСОРБ, може и трябва да се припомня за онези, които преди 60 години започват да работят за обособяването на новата административно-териториална единица – Община Несебър.
За първи път Община Несебър се обособява и започва да функционира като такава от 10 април 1959. За демографското състояние на населените места в тогавашната Поморийска околия може да се съди по данни от преброяването към 01.12. 1956.
Към тази дата жителите на Несебър са 2 333, на второ място по население е Кошарица-1609, следват: Оризаре- 1198, Гюльовца-1085, Равда-787, Тънково-783, Влас- 656, Морско-370 и Плазовец- 231.
Общата численост на тези населени места възлиза на 9 052 жители. Те се числят към околия Поморие, чиито общ брой на населението е 34 603 души.
Кмет на Несебър по това време – от 23.12.1953 до 10.04.1959 е Кръстьо Русев.
Ето какво се случва обаче през втората половина на декември 1958 г.
Както в цялата страна, така и в околия Поморие протича напрегнат труд за изпълнение на приетия Националния план за 1958 и подготовка за бъдещия през 1959. Социално-политическата атмосфера в която живее населението на поморийска околия е приповдигната, в процес на изживяване са последиците от култа към личността, развенчан през 1956, но в управлението на различни равнища се ширят и волунтаристките решения като например, приложението на „торови саксийки”, „ломски ямки”, „квадратно гнездова сеитба” и др.п.- все за повишаване ефективността на селското стопанство,респективно- на земеделието.
Именно в такава атмосфера в град Поморие,който тогава е околийски център, в обстановка на секретност, първоначално в Бюрото на Околийския комитет на БКП, след това и в пленума, а впоследствие- на разширено заседание на актива от околията, започва подготовката за предстоящото уедряване на трудово – кооперативните земеделски стопанства /ТКЗС/.
Идва и денят, в който в партийния кабинет на Околийския комитет на БКП е привикан екип от 15 души.
Те са инструктирани,че покрай акцията за ТКЗС им се възлага учредяването и формирането на Община Несебър, споделя прекият участник в това събитие Васил Киров-избран за съветник през 1959 и за първи път за кмет на Община Несебър през 1962 г.
Екипът започва с Димитър Семерджиев от организационния отдел на Околийския комитет, определен за секретар на Временния партиен комитет в Несебър. Следват още: Драган Наков от партийния кабинет на Околийския комитет, определен за заместник на Семерджиев, Александър Дончев- секретар на Околийския комитет е предвиден за председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на Градския общински народен съвет /ГОНС/- Несебър, Борис Минчев – от орг. отдела на Околийския народен съвет /ОНС/ – за секретар на ИК на ГОНС, Иван Попов- от финансовия отдел на ОНС за зав. сектор „Приходи” на ГОНС, Дончо Eрменлиев – от отдел „Търговия” на ОНС- за зав.отдел „Търговия и услуги” на ГОНС, Кирил Добрев-секретар на Околийския комитет – за председател на Общинското ТКЗС, Георги Вълков-началник на управление „Земеделие” на ОНС- за председател на ТКЗС, Димитър Ганев- служащ в ОНС-за плановик на ОТКЗС, Петър Генов – служащ в Околийския кооперативен съюз-за председател на „Наркооп”- Несебър, Никола Коледов-от отдел „Финанси” на ОНС-за гл.счетоводител на „Наркооп”, Васил Киров-зав. отдел „Учащи” на Околийския комитет на ДКМС- за секретар на Общинския комитет на ДКМС, Неделчо Тодоров – гл.инспектор „Просвета” при ОНС-Поморие-за зам.директор на несебърското училище, Зоя Хайверова -от Районен пионерски дом-Поморие-за дружинен ръководител на несебърското училище и Атанас Каваков -инструктор от Околийския комитет на ДКМС – за пълномощник в Кошарица.
Хората от този екип са със сравнително висок образователен ценз, с натрупан организационен и професионален стаж. Те получават ултимативната задача да изпълнят партийната повеля за създаване на Община Несебър.
Този екип по същество има две основни задачи
Едната,организирано да започне работа по безболезнено затихване функциите на околийските органи и поддържане на нормален ритъм на живот в околията и по места, и другата-да организира работата по избиране на нови ръководни органи в конкретната социално-икономическа,политическа и психологическа обстановка.
За изпълнението на тази задача в Несебър е създаден оперативен щаб под ръководството на Димитър Семерджиев, който ръководи и координира работата по подготовката за избора на тези органи на политическите организации,държавни и стопански органи.
През втората половина на декември 1958 започват денонощни заседания, оперативки и съвещания, съгласувания по места и в центъра, които се провеждаха в Партийния клуб на град Несебър.
Цялата тази организационна дейност протича при тежки и сложни обстоятелства на работа.За част от населените места няма директна пътнотранспортна връзка с Несебър.
При дъждовно време за да се стигне до Гюльовца и Оризаре е трябвало да се пътува през Поморие,Каменар и Каблешково, а до Морско-през Паницово с още 10 км.,като този проблем продължава да съществува още 10 години.
Всичко това затруднява както жителите на тези населени места,така и пълномощниците и председателите на филиалите на ТКЗС, които трябва да пътуват до центъра.
По субективни причини възникват прояви на отцепничество и сепаратизъм на кадри от Оризаре и Гюльовца, които създават настроения за отделянето от Несебър и заедно с Козичено да образуват ново ТКЗС и нова община.В края на краищата това не е допуснато, а тези кадри получават партийни наказания.
От много гледни точки този процес, осъществен с такъв драстичен подход за прилагане на партийна дисциплина, придобива особена морално-психологическа същност.Да замениш кадрите по места и на тяхно място да поставиш външни за града хора е болезнено обществено явление.Всяка една от тези страни по свой начин изживява това сътресение.Но това не става изведнъж, а с течение на времето.
Въпреки всички обективни и субективни трудности и противоречия,под суровото въздействие на партийната дисциплина и вътрешни подбуди,кадрите и хората съзнателно и самоотвержен труд изпълняваха поставените им задачи.
Официалните документи за учредяването на новата административно-териториална едница произтичат от Указа на Президиума на Народното събрание на НРБ № 29 от 23 януари 1959 г. и насрочените от него избори за окръжни и общински съвети. В състава на тази нова община се включват селищата: Несебър, Равда, Влас, Тънково, Кошарица, Оризаре, Гюльовца, Морско и Плазовец.
Като цяло в новосформиращата се община в края на 1958 и началото на 1959 година в селата и особено в града започва да витае приповдигната ведра атмосфера.
Определящо за това e формирането на център на нова голяма община, ново уедрено ТКЗС и изграждането и откриването на туристическия комплекс „Слънчев бряг”.
При учредяването на Община Несебър за председател на изпълнителния комитет на Градският общински народен съвет – Несебър е избран Александър Стоилов. Кръстьо Русев става за заместник -председател и за секретар – Борис Минчев,чиито мандат изтича на 6 март 1962.Освен тях в изпълнителния комитет са избрани още: Димитър Семерджиев, Михаил Узунов, Кирил Добрев, Христо Кожухаров,Димитър Казаков и Илия Пешев.
През 1979 г. при извършването на новата административна реформа Община Несебър се уедрява.След изборите от 25 март и на 8 април се провежда учредителната сесия на селищна система Несебър. На 25 март в 34 района са избрани 80 общински съветници, а за окръжни съветници в Бургас са избрани 6: Конда Койчев- секретар на ОК на БКП, Тодор Костадинов- първи секретар на ОбК на БКП-Несебър, Иванка Пепеникова-бригадирка в АПК-Несебър, Станка Динева- главен готвач в тк „Слънчев бряг”,Георги Вълков- председател на АПК-Несебър и Иван Златинов-председател на ОР на БЗНС-Несебър.
За председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на Общинския народен съвет е избран Генчо Алагенов *, за първи заместник-председател -Григор Харизанов,за заместник-председател Александър Димитров, а секретар-Денка Сивова.
За членове на ИК са избрани и: Митьо Пергелов,Димитър Семерджиев,Иван Попов, Панайотка Рубанисти, Стайко Гургов,Георги Лазаров и Андрей Стоянов.
Мандатът на новоизбрания общински съвет от 8 април 1979 и изтича на 15 юни 1981 г. Към новата селищна система Несебър, се приобщава цялата Община Обзор, със селата: Баня, Емона, Приселци, Раковсково, Паницово и Козница и заедно с първоначалната община населените места стават 16.
На 8 април за кметове са избрани в : Обзор- Панайотка Рубанисти, Оризаре- Андрей Стоянов, Гюльовца-Пенчо Неделчев, Баня- Харалампи Попов, Паницово-Неделчо Стоев, Влас- Иван Бабев, Равда- Трайчо Божинов, Кошарица- Фанка Христова, Тънково- Димо Лечев.
/Следва продължение/
