image406-102-1024x834

125 г. първият Български алманах за Месемврия

 

 

…….Имаме много чист въздух, много здраве, но малко пари, малко напредък и малко бъдеще…..

 

3 разВ Българския алманах 1893 г. е вписан и Месемврия.Алманахът е първият, започващ с първия кмет на Месемврия Клеанти Комнинос от гласуването му през 1878 г.

В ръководството са: Градско общинско управление,мирово съдилище,полицейски пристав,телеграфо-пощенска станция, държавен бирник и митнически пункт.Към тях са още:Общинско управление,полицески пристав и държавен бирник се помещават в едно здание до главната улица,телеграфо-пощенската станция се помещават в едно старо правителствено здание, находящо се също на главната улица при самия вход на града, а останалите две учреждения: мировото седалище и митническия панкт се намират из махалите на града: първото, в северната страна на града, а второто- в южната, до скелята.Църквите са 22.                                                                                                                                  Алманахът е публикуван в стр.515-528.Още преди публикуването през 1893 г., в книгата си „Пътувания по България” Константин Иречек пише за Месемврия  на13 юли 1884 г. към 12 ч. и 15 мин: „Влязохме в развалините на старата врата, от която са останали още страничните стени от големи симитрични камъни….Бях гостенин на приветливия някогошен кмет „кир Клеанти” в старовремско общество, и главният мой водач бе общинският секретар, белобрад старец с фес и с очила.Веселият поп, родом от Кефалония, който плавно говореше италиански, очерта накъсо положението на Месемврия с думите: „Имаме много чист въздух, много здраве, но малко пари, малко напредък и малко бъдеще!”. А ето с какво започва алманаха за Месемврия.

 

Месемврия

Градецът Месемврия лежи на юг от Балкана при Черно море.Административно той е привързан към Анхиалска околия, Бургаски окръг.

Сегашна Месемврия е един градец полузапустял и развален.Според последната статистика той има около 30 къщи с 1808 жители от които по-голямата част са гърци.В по-днешно време тук са живели 80-90 домакинства богати турци, ала напоследък са се населили като са оставили за спомен развалините от джамията при градската врата.

След руско-турската война през 1829 г. 2/3 от жителите, между които най-първите тукашни фамилии са се преселили в Галац, Браила и Одеса, и от това време постоянно

продължава емиграцията и упадъкът безспир.Образуването на Източна Румелия още повече тикнало назад Месемврия, която дотогава била поне околийско средище.

 

Почвата

Почвата на градеца и околностите му е песъчлива и камениста.

 

Растителност

Растителността поради песъчливата и камениста почва е твърде оскъдна.Тук освен лозя, които  възлизат на около 1 500 уврати и една малка част, зърнени произведения като червенки, захария и кукуруз, друго не вири.

 

Лозарството

Лозарството е донякъде в добро състояние.По-голямата част от гражданите обработват лозя и въртят търговия с вино.От лозята изключително се добива от бяло грозде, което по-качествето си в сравнение с онова на околията е по-добро и от него правят бяло вино.В калъпа, разбира се произвежда и черно.

 

Гори

Горите наблизо около града са на 2-3 часа  на север и се простира Еминската Стара планина.Горителен материал се донася от околните села на кола с цена от 3-6 лева колата.

 

Вода

Водата за пиенето се добива само от два кладенеца, находящи се на един километър на запад от града.Тези кладенци макар и да са до самото корито  дават достатъчно добра вода.

 

Главният поминък

Главният поминък на населението се състои в ловението на разни риби, като: паламуда,лакерда,морски миди в голямо количество, които се разнасят из цяла България.Тук има построени 4 даляни, посредством които се ловят в голямо количество чирузи през пролетния сезон и скумриите през есенния, които също се разнасят из цяла България.

 

Места за разходки и развлечения

Местните разходки и развлечения служат  лозята край града, където в празнични дни излизат гражданите да се разхождат. Според един местен обичай на 1 август всяка година населението и то също фамилиите излизат на двата кладенеца, където се извършват водосвет след което някои отиват по лозята, а други се завръщат в града.

 

Зданията

Зданията са повечето двуетажни в градежа от дървен материал /паянта/.Чистота на къщите и дворовете, може да се каже, е удовлетворителна.

 

Улици

В града има само една, по-главната улица /без име/, която е постлана в калдърама и която всред града се разклонява на други две.

 

Правителствени учреждения

 

В градеца Месемврия има:

Градско общинско управление

Мирово съдилище

Полицейски пристав

Телеграфо-пощенска станция

Държавен бирник и митнически пункт.

 

От тях са:

Общинско управление

Полицески пристав и държавен бирник се помещават в едно здание до главната улица

Телеграфо-пощенската станция се помещават в едно старо правителствено здание, находящо се също на главната улица при самия вход на града, а останалите две учреждения: мировото седалище и митническия панкт се намират из махалите на града: първото, в северната страна на града, а второто- в южната, до скелята.

 

Църквите

Църквите са 22.От тях в 8 се служат, а именно:

Св.Митрополия / Св.Стефан/

Св.Георги /Победоносец/ Големия

Св.”Георги Малкия

Св.Аналипсиос

Св.Тодор

Св.Йоан

Св.Параскева

Св.Богородица Понолитрия.

Във всичките църкви се извършва богосложение на гпъцки език от двама гръцки свещеници, в първата Св.Митрополия през всичките празници, а в последните седем- само през по-големите Градски празници.

Сега се прави още една голяма църква на мястото на старата църква- Св.Панама, на която постройката е почитана от преди 30 години, обаче и до днес следва да се работи чрез събиране на волни помощи.Българска църква тук няма.

 

Училища

Училищата са 3.От тях  -1 българско със забавачница и две гръцки, от които 1 мъжко, а другото- девическо.В българското училище преподава 1 учител и 2 учителки, а в гръцкото- 3 учители и 2 учителки.Българкото се посещава от около 50 ученика и толкова ученички, а гръцкото от 120 ученика и 100 ученички.

 

Гостоприемници

Гостоприемниците се наричат ханове.Те са 2 и с неудовлетворителна наредба.

 

Списък на главните чиновници и търговци

Клеанти Комнинос- кмет

Борис Райчев – полицейски пристав

Скули Анестиади- помощник-кмет

Христо Керин-секретар.

 

Членове

Зафир Зотиадис

Димитри Давидопулос

Александрос Мустакидис

Матея Теодоров,

Георги Бедаваджи

Леонида Дамаску

Ахилеа Йоаниу

Атанас К. Янчев

Теодоси Мерджани

Георги Йоанидис- градски бирник

Стефан Ненков- държавен бирник

Васил Йорданов-миров съдия

Костадинов- секретар

Киро Ив.Стефанов- началник на Телеграфно-пощенската станция

Петър Пенчев- началник на митнически пункт

Софрониос- месемврийски митрополит /1867-1895/

Папа Герасиму и Папа Яни- свещеници

Атанас Янев-учител по български език

Смарайда Дамиянова- учителка по български език                                                                                     Царева Байнева- в забавачница

Килайди Зотиади, Манилаки Дракопулос и Трендафил Христофору – учители по гръцки език

Савия  Алкиди и Ангелики С. Ласкариди- учителки по гръцки език

Васил Вассас-адвокат

Андрея Георгиев- прошенописец

Анагности Ласкариди, Клеанти Кохино и Георгаки Балас- риболовци

Михалаки Владикоолу- бакалин и хотелджия

Милтияди Лала,Георги Джерос и Филалит Стефанов- бакали.

 

Манифактураджии

Анегности Ласкариди

Димитро Хурмузиади

Георги Зотиади

Димитри Трицаки

Логотети Хурмазиади

Сократ Геориев- живописец.

 

След първия кмет Клянтис Комнинос за Освобождението следват още: Сава Баласов, Димос Сава Баласов, Георги Баласов, Пеньо Ангелов Попов, Добри Даскалов /Даскала/ и Янако Николов Янулов, за който има първите данни, че става кмет от 1906  и от  4 януари 1911  до 4 юни  1911.

Максим МОМЧИЛОВ

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *