Имаше ли политически дебат за прехода в Несебър, как и къде започна той, и състоя ли се изобщо?..
Преди повече от 30-тина година се приказва, и се изприказва,коя е по-обективната оценка на случващото се за политическия дебат в Несебър.Приема се,че дистанция във времето за периода е поне три-четири десетилетия. Смята се,че един журналист трябва да се предпазва от злободневните политикански страсти, да може да анализира отделните събития и личности в контекста на обществените процеси, да ползва различни и колкото се може повече източници, да съпоставя действията с техните последици и т.н. и т.н.
За всичко това е нужна поне минимална отдалеченост от обекта на изследването. Другото си е своего рода добра или лоша разследваща журналистика, а политолози и социолози могат да останат без работа.Предоставям ви началото на политическия дебат в Несебър, който започна на 23 февруари 1990 г.
Максим МОМЧИЛОВ
………………………………………..
В Несебър няма и нямаше стенограмма за политическия дебат
Все повече се появяват публикации за началото и края на политическия дебат на българския преход.Част от авторите-историци, политолози и социолози смятат, че началото на прехода е започнало на 10 ноември 1989 /и малко преди това/, други го датират с началото на Националната кръгла маса /НКМ/, трети го връщат /поне/ 5-6 години назад.Няма единомислие дали Той /преходът/ е приключил, или продължава.
Така или иначе 30 години живот в прехода, са над 6 „петилетки”,над 10 950 дни от човешкия живот.Много време и,особено историческо време,което все още не е получило политическата си оценка за проявленията си и в несебърското политическо пространство.
На НКГ политическият дебат започна в търсене на отговорите на три основни въпроса:
-кой има право /е легитимен/ да участва в политическия живот
-как ще се осъществи преходът към новото статукво -как ще се въвежда пазарната икономика?
Ходът на дебата показа,че третият въпрос остава без отговор-стопанските промени не бяха поискани или описани конкретно от никоя партия.Това може да се установи от стенограмата на първата НКГ. Стопанските промени са формулирани от експерти едва в началото на 1991 г. по време на втората НКГ.И не само са формулирани, но и получават,макар и временна подкрепа от тогавашното коалиционно правителство.
В Несебър няма и нямаше стенограма за т.н. Кръгла маса/КМ/.Липсва и протокол за водения дебат между властимащи и опозиция.Друг е въпросът, дали това, което се случи може да бъде характеризирано като политически дебат.
Как тогава може да се направи характеристика и оценка на политическия дебат за прехода в Несебър, при положение, че документалните източници са крайно оскъдни,а една част от участниците в КМ вече не са между живите?
Може би нямаше да си задам този въпрос, ако в последно време, събирайки и проучвайки материали за най-новата история на Несебър, не бях се натъкнал на документалната оскъдица за несебърския преход.
Въпреки това дебатът,доколкото се е състоял,може да бъде описан, просто защото без да бъда пряк участник в КМ, бях задължен да я отразявам като журналист и за местната преса и за други медии, на които бях кореспондент.
В този случай обаче са налице редица опасности, надвиснали над автора,който фактически описва онова,което носи и като собствена биография.Очевидното изкушение е той да го удари на спомени и мемоаристика.
Мемоаристиката обаче не е история, а изходът от мемоаристичното изкушение е, човек да си представи, че е историк и да ползва методите на историята.Въпреки,че те са сравнително бедни и не винаги водят до научно аргументиран резултат.Няма как обаче да се пренебрегне,че съвременната история се възстановява по т.н. писмени източници и извори.
По този начин пишещият за период в който е участвал, всъщност може доброволно да се откаже от осветляването на някои моменти,за които знае,че са важни,но нямат „писмена основа”. Изобщо, когато човек си налага дисциплината на историка, цели изключително важни пластове на миналото почват да стават проблемни.
В случая с несебърската КМ обаче информацията е „от извора”. Диспутът в Несебър не започна с трите въпроса на НКМ, а с искането на опозицията за получаване на клубна база за партийни цели.При това то беше отправено ултимативно, ако не може утре, още днес.
Без да се има предвид, че претенциите бяха представени от „партийци” зад които нямаше почти никаква партийна членска маса в община Несебър. Както и на други места в този период,опозицията действаше с идеологически маски. Радикално, с натиск в политическото пространство, целящ свиването и изтласкването на политическия съперник и трансформиране на социалната действителност.
Така политическият дебат в Несебър започна с искания на база, впоследствие се стигна до писане на политически програми и пропагандиране на идеологии,без те да отразяват икономическите промени.Те нямаше и как да бъдат отразени,тъй като собствеността не беше променена. Липсваше адекватна социална база, чиито интереси да бъдат отразени,като необходимост от промяна.
………………………………………………………..
Управляващи и опозиционери с квоти от по 20 души
От дистанцията на времето, 30 години по-късно, със сигурност може да се твърди,че политическият дебат за прехода в Несебър започна на 23 февруари 1990.Той стартира със съгласието на властимащите и управляващи Община Несебър на т.н. Кръгла маса /КМ/.По предварително споразумение управляващи и опозиция бяха представени на нея с квоти от по 20 души.
Доколкото за него /дебата/ няма официални исторически документи, за неговото възстановяване ще използваме като източник т.н.историческа публицистика,която е единственото документално наследство от онова минало,което се отдалечава от нас без да бъде задълбочено анализирано.
Вече стана дума,че т.н. исторически източници за КМ,белязала началото на политическия дебат за прехода в Несебър,са не само оскъдни,а просто липсват.Липсват и видеоматериали,просто защото по това време нямаше местна телевизия.Има обаче един трик,който донякъде улеснява нещата.
Ако човек прочете на един дъх целият масив от публикувани думи,отнасящи се до КМ в Несебър /в случая –само до политическия дебат/ е периода, за който става дума, се постига един крайно полезен ефект.
Четенето на високи обороти “пуска филма”-неподвижните картинки,фиксирани в думи се навързват в поредица и сякаш се задвижват.В “движението” започва да изпъква важното, да се отсява маловажното и случайното, защото става лесно приложим т.н. Бръснач на Оккам, който се използва като един от основните инструменти при липсата на историческа документалистика.
”Пускането на филма” и “подкастрянето” му с въпросния бръснач е някаква гаранция, че пресъздаденото е, първо,близо до онова,което се е случило,и второ,е отстояемо в рамките на един нов дебат.
Друг е въпросът,че една от характеристиките на онова общество,което напускаме твърде дълго, и което продължава да съществува и понастоящем, е недоверието към публикуваното слово, т.е.именно към онова,което се налага неминуемо да се ползва за да се “пусне филма”, със или без уговорки.
……………………………………………………
Кръглата маса, която се оказа правоъгълна
Имаше ли политически дебат за прехода в Несебър, как и къде започна той, и състоя ли се изобщо? Вече стана дума, че за да се отговори на тези въпроси и да се възстанови политическата действителност отпреди 30 години,ще използваме при липса на документални исторически източници “оня” метод,известен като “Брасначът на Оккам”. Става въпрос за “пускането на филма” -като четене на високи обороти,при което неподвижните картинки,визирани в думи,се навързват в поредица и сякаш се задвижват.
И така нека пуснем филма,а бръсначът на Оккам да отреже ненужното.Задвижването на думите и превръщането им в картинки е от страниците на тогавашния вестник “Слънчев бряг” к.м./.
Филмът започва с отговор на първата част на въпроса,имаше ли политически дебат в Несебър?В началото нямаше. Тогавашният председател на изпълкома на Общинския народен съвет Васил Киров покани на 17 февруари 1990 г. представителите на т.н.демократична опозиция на опознавателна среща,заедно с тези,представляващи БКП и нейните сателити.”Опозиционерите”, които все още не бяха легитимни политически субекти,използваха първата открила им се възможност да поставят своите искания.
Кой какво каза на тази сбирка? -Богослов Василев-учител,представил се за активист на СДС: “Редно е,клубът в който сме се събрали да се предостави на опозицията.Ние друга база нямаме.Ако и тук ни ограничат,това означава,че няма за успеем да свършим работата си”.
-Вълчо Куртев,представил се за художник-СДС: “Нека уточним цялата база,с която се разполага и тогава да разговаряме.Ако сме се събрали да делим само тази зала,то ще смятаме,че това е една организирана акция за лишаване на СДС от клуб”.
-Николай Трифонов-първи секретар на Общинския комитет на БКП: „Ние сме дошли тук с убеждението,че всяка политическа кила в общината има правото да води пълноценен живот.Не трябва една организация да ограничава правото и възможностите на другите за съществуване”.
-Васил Киров-председател на ИК на ОбНС : “В момента не мога да дам сведения за наличната клубна база в цялата община. Кметовете на селища трябва да се заемат с устройване на различните политически сили.За състоянието в Несебър вече говорихме със СДС преди известно време”.
С тези думи завърши предисторията за т.н.КМ,която всъщност си беше правоъгълна.
|
||||||||||
