Данните, в които се съдържаше най-важната информация от одита, са премахнати от официалния доклад от проверката известно време след публикуването му

Сметната палата е изтрила постфактум десетки таблици със статистика от ключовия си одит за ефективността на събирането на данъците от Националната агенция за приходите (НАП), установи проверка на Mediapool.

Данните, в които се съдържаше най-важната информация от одита, са премахнати от официалния доклад от проверката известно време след публикуването му.

Одитът на НАП се чакаше около две години, а резултатите от него бяха обявени пред обществеността на 5 септември. Тогава публичният доклад съдържаше десетки приложения с необявявани досега от НАП данни за събирането на данъци, осигуровки и други публични вземания.

Почти всички таблици включваха статистическа информация за дейността на НАП. Имаше единични примери за данни относно няколко фирми, за които вероятно е имало основание да бъдат заличени.

За първи път в одита бе обявено, че през 2016 г. НАП е отписала дългове за 10 млрд. лв. – статистика, която вече не може да бъде открита.

От доклада ставаше ясно още, че към 31 декември 2016 г. НАП има да събира умопомрачителната сума от 29.8 млрд. лв., какъвто е общият размер на просрочените публични държавни вземания към тази дата. 85% от тези пари са трудно събираеми или несъбираеми, пишеше в таблиците. Едва около 2.3 млрд. лв. са събираемите дългове, а 1.5 млрд. лв.- частично събираемите.

За да не набъбва снежното кълбо на несъбираемите дългове, от 2016 г. агенцията си издейства промяна в закона, която ѝ дава право служебно да отписва дългове, за които е изтекла абсолютната давност от 10 години. Благодарение на тази разпоредба само през 2016 г. НАП е отписала дългове за 10 млрд. лв., от които 9.4 млрд. лв. са по ревизионни актове.

Сметната палата е решила да цензурира всичките приложения в доклада с мотива, че става дума за данъчно-осигурителна тайна, обясниха от институцията. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс обаче изрично пише, че въпросната тайна включва „конкретни индивидуализиращи данни“ за данъкоплатците относно банковите им сметки, размера на доходите и данъците им и търговската им дейност.

Тоест, статистиката за работата на НАП в одита на Сметната палата по никакъв начин не може да се счита за каквато и да било тайна. Председателят на палатата Цветан Цветков се ангажира да направи повторна проверка на характера на информацията в изтритите таблици, за да се установи дали действително става дума за някакъв вид тайна.

Проверките на НАП са традиционно едни от най-чувствителните одити, които палатата прави. Те се отнасят до дейността на Министерството на финансите, което може да влияе върху бюджета на палатата.

Председателят на Сметната палата Цветан Цветков предложи бюджетът на институцията да бъде самостоятелен, част от държавния бюджет, без възможност финансовото министерство и правителството да правят корекции по него.

„В противен случай има конфликт на интереси между палатата като контролиращ орган и изпълнителната власт, която е обект на нашите проверки. Има риск при неудобна критика от наша страна да има негативна корекция в бюджета на палатата. Това би ни поставило в зависимост от изпълнителната власт“, каза тогава Цветков.