Максим МОМЧИЛОВ
Датата, която историята за Освобождението на Несебър /Месемврия/ от турско иго, е 8 февруари 1878. Обявяването на освобождаването е от майор Михаил Лазарович Колонтаевски *, воден на военна формация от полуескадрон от 2-ри ескадрон на 13 Драгунски на Военния орден полк, а заповедта е от полковник Александър Лермонтов, командир на ХIII Драгунски Военния орден полк, базиран в Бургас.
Историята за информацията за събитията към 08.02.1878 се съдържа в том 75-77 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Документи са обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб, Департамента за информация и печат на МВнР на Русия, а също така и от Министерския съвет на Централното управление на архивите – София.
Летящият отряд на полковник Александър Лермонтов – от Сливен към ….Поморие и Несебър
Историята на завземането на освобождението на Несебър започва по-рано, когато генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен е издал заповед още на 21.01.1878 за „ Летящия отряд” под командването на полковник Александър Лермонтов в направлението през Карнобат -Айтос – Бургас, а оттам към Созопол – Поморие и Несебър. Освобождавайки с бой населените места „Летящият отряд” достига Бургас на 6 февруари, където населението посреща тържествено и с водосвет отряда на полковник Лермонтов.
Посрещането на отряда на полк.Александър Лермонтов в Бургас, худ.П.Анчева
В доклада на руското командване полк. Лермонтов отбелязва: „В 4 ч. след обяд след идването на отряда в Анхиало е видян броненосец, отплавал след това в морето…Утре изпращам полуескадрон в Анхиало 26 януари/7 февруари , който на 27 януари/ 8 февруари да бъде в Месемврия, а на 28 януари/9 февруари да се върне в Бургас.
Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези. Тази опасност трябвало да бъде предотвратена,след като от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който за 7 февруари под командването на майор Колонтаевски,М.Л. освободи Поморие, а на 8 февруари- и в Несебър
. От донесенията на полк.Лермонтов може да се установят важни подробности за ситуацията, в която се намира околността: „На 31.01.1878 офицери от генералния щаб при Бургаския отряд капитан Гущин доложил, че по слухове и по сведения на комисия на Анхиало, турци и черкези готвят нападение из за Хаджи – Дере, за да разгромят Анхиало и Месемврия”.В отговор полк Лермонтов заповядва на 8 линейна рота на Устюженския пехотен полк и взвод драгунски от 13 драгунски на Военен орден да се отправят на следващия ден от Бургас.
На 3 февруари полк.Лермонтов получава донесение, че: „Турска редовна войска се движи към Анхиало, имайки пред себе си тълпи башибозуци и черкези”/. На намиращия се в Бургас подп.Веригин – като лице, което е назначено да определя демаркационната линия между руските и турските войски, е указан да се отправя там.
При пристигането си в полунощ /1,30 ч./ той е уведомен от разезда, който се връща от с.Акалирия /Каменар/, че банда до 200 турци /между тях имало и много избягали редовно войници/ нападали населението, грабежи и вече са убили 10 българи и гърци. След това бандата се скрила в гората.
На следващия ден – за да разузнае къде е тази банда, подп.Веригин отправя подвижна колона под началството на капитан Сикорски в Аликария.Изпращат се патрули към с.Терджумен /Изворище/, с.Батаджик /Бата/, за да проследят шайката, а Сикорски с останалите 6 души остават в с.Даутли /Каблешково/.Един от патрулите се натъква до село Батаджик на части от редовна турска кавалерия и за това незабавно е донесено в Анхиало.
На основание на донесение подп. Веригин настъпва с полурота от Устюженския полк с началник ротен командир поручик Кузмински и взвод на 4 ескадрон драгуни.По това време /около 3 ч.през нощта/ капитан Сикорски получава сведение, че силна банда от около 100 черкези се появява около Месембрия и решава да се обходят околностите. Друг патрул от 14 човека, които чакат своите от Даутли, са обкружени от черкези, но успяват да се промъкнат към тръгващата вече от Анхиало колона.
В схватката патрулът залавя един пленник, заколва още 6, но и сам дава жертви- двама убити и един леко ранен. ”Когато нашата колона тръгва към Даутли, завзето от турците, готова да започне бой, турците извадили бял флаг и влезли в преговори.Оказало се, че това са пристигнали турски пълномощници: капитан Гасен Гартен и поручик Ахмед Али за прокарване на демаркационна линия, която те погрешно смятали за преминаваща през Айтос към Бургас”.Загиналите драгуни са пренесени в Анхиалската църква и на следващия ден се погребани.
Недалеч от Несебър обаче продължавали да безчинстват башибозушки и черкезки шайки. Те използвали обстоятелството, че определената демаркационна линия, приета в Одрин започвала от Котел и завършвала при Несебър. Това давало възможност на злосторниците – грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население.
При тези обстоятелства на 8 февруари майор Колонтаевски завладява и обявява за освобождаването на Месемврия. Тогава водещият управляващ е бил „заместник-мухтара” Сава Баласов, който по-късно е вторият кмет на Месемврия.
Според изследователи на архивите от онова време наличието на документи за посрещането на освободителите на Несебър е крайно оскъдно. Известно е също така, че с пристигането на гарнизона на руската войска се пристъпва към описание на продоволствието в складовете на пристанището, които са поставени под охрана. Освободителите подпомогнали и формирането на местната власт в града След връщането на Колонтаевски в Бургас, към Месемврия е изпратена рота с гарнизон от 104 пехотен Устюжки полк. Взети са мерки за охрана на складовете и крайбрежната ивица, а по-късно е учредено Анхиалско-Месемврийско окръжие. Недалеч от Несебър обаче продължавали да безчинстват башибузушки и черкезки шайки.Те използвали обстоятелството,че определената демаркационна линия, приета в Одрин започвала от Котел и завършвала при Несебър. Това давало възможност на злосторниците-грабители и убийци, да нарушават разграничителната линия и да вършат беззакония над българското население.И сключеният на 3 март 1878 мирен договор в Сан Стефано не успокоил обстановката. За поддържане на напрежението по цялата демаркационна линия от Медвен до Несебър и с цел проваляне на примирието турското правителство изпращало отличили се главорези в потушаването на Критското въстание за тероризиране на българското население в демилитаризираната зона.
В тази обстановка,за париране на агресивните замисли на османското правителство от щаба на летящия отряд на полковник Лермонтов решават на 12 февруари една пехотна рота и един кавалерийски взвод да се установят в Несебър.В кратки срокове те успяват да изолират и неутрализират злосторническите шайки.
Жителите на Несебър и околните селища заживяват не само свободни, а и по-спокойни. Местните хора преди и непосредствено от Освобождението на Месемврия хората се занимавали с риболов, търговия и корабостроене. Пристанището развивало предимно търговска дейност, но градът бил полузапустял.
При първото преброяване по време на Временното руско управление населението на Несебър през 1878 г.е 2 450 души, а през 1880 то възлиза на 1739 в 310 къщи, като 93 на сто от тях са гърци. Къщите били запустели, а освен огромната общност гърци, имало 70 българи, 67 турци, като част от тях са помохамеданчени цигани. И след Освобождението Месемврия продължава да бъде център на митрополия, която е люлка на гръцката просвета и култура в региона със своите едно мъжко 5-класно училище, едно девическо-4-класно и една забавачница , в която преподавали трима учители и две учителки.Те се поддържали от местната гръцка община, въпреки постоянното намаление на наличния й демографски потенциал. Гръцкото влияние в Несебър се запазва и засилва с избора на първия кмет на Месемврия след Освобождението Клеантис Комнинос.
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Първият кмет на Месемврия Клеантис Комнинос е от 1878 г.,а снимката е открита по време на кметуването му през 1901 г.
От четиридесетина години насам периодично ми се налага да изтъквам необходимостта, освен Националният празник-3 март, когато се чества Освобождението на България от турско робство, в Несебър да се чества и общинския празник – Освобождението на града – 8 февруари.
Честването на тази дата се случи, макар и само веднъж – през 2011 г.Вярно, това стана само с една сбирка в Археологическия музей, на която пред присъстващите бе изнесен „доклад”, чиито акценти бяха насочени към случилото се непосредствено преди и след тази дата.Това първо честване обаче се оказа единствено в „най-новата история” на Несебър. А можеше през следващия период от време общинското ръководство да подкрепи предложението на Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града. Но не би.
Ето защо се налага още веднъж да се заяви предложението за паметника. Историческата памет обаче изисква да се споменат и имената на тези, които години преди това са се жертвали за Освобождението: владика Макарий, местният коджабашия Арслан и неговият син Янаки, поп Янаки, хаджи Тодораки, хаджи Васил и сина му Стефан Вълчев, Панайот Мойов и Константин Желев.
По този начин може да изглежда паметника в чест на освободителите на Несебър
Така или иначе с Освобождението на Несебър на 8 февруари 1878 година се слага край на турското тиранично управление, което за месемврийци продължило 425 години.А паметникът за Освободителя на Несебър майор Михаил Лазарович Колонтаевски по-рано или по-късно ще бъде издигнат.
* 
Освободителят на Несебър – майор, произведен в подполковник от 37-я Драгунски на Военния орден полк Колонтаевски, Михаил Лазаревич, е роден през 1833 г., слобода Марковка, Воронежка губерния. Произхожда от войнишко семейство. Православно вероизповедание, неженен, не е осъждан.Възпитаник на Воронежкия военен батальон за кантонисти. Това са гарнизонни школи, в които се обучават малолетни и непълнолетни синове на нисшите военни чинове, задължени да служат във въоръжените сили на Руската империя.
