Срещата в Овалния кабинет във Вашингтон донесе нов тон и нова динамика в търсенето на изход от войната в Украйна. Атмосферата бе далеч по-различна от февруари, когато Зеленски напусна със скандал същия този кабинет. Този път украинският президент демонстрира уважение към протокола и политическата тежест на момента, появявайки се със сако. Между него и Тръмп след февруари се проведоха още две срещи, които преминаха много по-конструктивно.

1. По-мек тон и по-голямо единство

Европейските лидери – от Макрон и Мерц до Стармър и Рюте – се наредиха до Тръмп, за да покажат единен фронт, а разговорите преминаха в далеч по-позитивен дух. Това бе първият ясен знак за по-мек тон и по-голямо единство в сравнение с предишните срещи.

2. Гаранции за сигурност за Украйна „тип НАТО“

Американският президент даде да се разбере, че САЩ няма да подкрепят членството на Украйна в НАТО, но в същото време заяви готовност да одобри европейска инициатива за гаранции за сигурност, които да наподобяват съюзническите механизми.

Подобна позиция отваря път към подкрепа за „тип НАТО“ гаранции за сигурност, които биха дали на Киев известна стабилност, без да се преминава червената линия на Москва. За Париж и Берлин това е начин да се балансира между възпирането на Русия и избягването на открито противопоставяне.

Тук също се появи един вероятен бъдещ проблем – Москва отхвърля категорично призивите на натовски мироопазващи войски в Украйна, макар и Макрон да допусна подобна възможност.

Макрон пак намекна за „сини каски“ в Украйна

Русия е против разполагането на военни от НАТО

3. Незабавното примирие – неосъществима идея

Въпросът за незабавно примирие, активно лансиран от Тръмп в предишни месеци, този път остана на заден план. Вместо това се обсъжда подготвянето на първа среща между Зеленски и Путин от началото на войната.

Това е важен сигнал, че се търси политическо решение, но резултатите ще зависят от готовността на Москва да приеме условия, които не обезсмислят украинската държавност. Така на преден план излиза идеята за мирна среща, но без незабавно примирие.

4. Териториалните въпроси – отново отложени

Зад кулисите най-чувствителната тема остава бъдещият статут на територии в Донбас. Макар официално да не се говори за отстъпки, думите на германския канцлер Фридрих Мерц – че подобен компромис би бил равносилен на отказ на САЩ от Флорида – подсказват колко драматично и болезнено би било подобно решение за украинското общество.

В Киев темата е политически взривоопасна, а евентуален компромис може да доведе до дълбоки вътрешни сътресения. Тук проличава централната роля на териториалния въпрос като най-трудното препятствие пред всяко споразумение.

5. Напредък, но не и решение

На този етап може да се каже, че срещата доведе до напредък без окончателно решение. Всички страни говориха за реален прогрес и чувство за единство, но нито сигурността на Украйна, нито въпросът за териториите, нито архитектурата на бъдещ мирен договор получиха окончателни отговори.

По-скоро бяха очертани рамките на нов дипломатически процес, чието съдържание тепърва предстои да бъде изпълнено.

Тръмп: Обадих се на Путин, започнах подготовката за среща на върха за края на войната

Кремъл: Имаше разговор, който продължи 40 минути

6. Европа се стреми да излезе от сянката на САЩ

В този процес Европа се стреми да излезе от сянката на САЩ и да играе по-централна роля. Макрон настоя, че сигурността на Украйна е част от сигурността на целия континент, а Мерц въведе по-умерен тон, предупреждавайки за сложността на следващите стъпки.

Стармър определи разговорите като „реален напредък“, а генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, говори с оптимизъм, наричайки Тръмп „изключителен“ и подчертавайки, че правилният ход може да сложи край на войната. Европа показа готовност да поеме по-голяма отговорност – както чрез гаранции, така и чрез посредничество.

Забавен щрих към тази дипломатическа мозайка бе предоставен от Си Ен Ен. Телевизията разкри, че преди многостранната среща Тръмп е бил уловен от включен микрофон да шепне на Еманюел Макрон, че Владимир Путин иска сделка за войната „само заради него“.

„Мисля, че иска да сключи сделка само заради мен, колкото и лудо да звучи“, прошепнал американският президент на френския си колега. Сцената придаде по-човешко и дори иронично измерение на напрегнатите разговори.

Припомняме, че срещата в Аляска също не завърши с ясен резултат. Тогава Путин и Тръмп проведоха дълъг разговор, който остана с отворен край, но и с обещания за продължаване на диалога. Това постави основата за сегашния дипломатически етап, в който САЩ се опитват да насочат процеса към директни преговори между Киев и Москва.

В крайна сметка срещата във Вашингтон бе не толкова пробив, колкото начална точка за нов дипломатически етап. Европа иска да бъде фактор, но ключът остава в ръцете на Вашингтон, Киев и Москва.

Дали обаче обещаните бъдещи двустранни преговори между Зеленски и Путин ще се случат все още не е сигурно, защото Москва в изявлението си от тази нощ говори за „повишаване на нивото на контактите“, но не потвърди участието на Путин в следващи разговори с Украйна и с президента Зеленски.

Очевидно Кремъл все още си оставя път назад и оптимизмът на Тръмп може и да е малко прибързан.

Зеленски: Въпросът за териториите ще се обсъжда само между мен и Путин

Украйна иска мир, а не пауза във войната