ИДЕ ЛИ ПРОЛЕТТА ……?
До всички основатели ветерани и техните последователи ,потомци
и приятели на създателите на ансамблите за български народни
песни и танци ,деца и младежи,артисти,музиканти,певци,танцьори
споделяли с мен детство,юношество,младост,радост и талант привлечени
от магията на българската музикална и танцова традиция, фолклор и духовност на
велик народ – Българския !
1.Фолкл.ансамбъл за народни песни и танци 1958/1959 г.при ч-ще „ИЗГРЕВ”
Град Обзор.Участник в първия републикански фестивал 1958/1959 г.
2.Танцов ансамбъл”МЛАДОСТ”при ч-ще „ДИМИТЪР ДИНЕВ”София-1965 г. 3.АНПТ-Нови Искър-Ансамбъл за народни песни и танци –
ГНС гр.Нови Искър и ч-ще Хр.Ботев 1976/1979 г. гр.Нови Искър.
4.ПФТА „Слънчев бряг”- курортен комплекс- Слънчев бряг ,общ.Несебър
Професионален фолклорен танцов ансамбъл „Слънчев бряг”
- ООШ Обединена общинска школа по изкуствата за деца и юноши
при Община Несебър – 1983 – 2019 г.
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА !
Послучай 1 март, поздравявам всички с настъпването на пролетта, като всеки от Вас, до който стигне това писмо, ще отбележи празника, като се закичи с българска мартеница – символ на пробуждането. Нека червено-белите мартенички Ви донесат частица от жизнерадостта на България и нейните неповторими народни традиции и обичаи. Бъдете бели и червени, живи и здрави и много много щастливи.
С настоящото писмо бих искал да привлека вниманието Ви върху първия пролетен празник в България и като се възползвам от случая, да Ви поздравя с настъпването на пролетта с най-добри пожелания. Народните култури сближават хората. Сигурен съм, че това обединява и прави българите могъщи родолюбци.
В настоящото писмо ще се опитам да преразкажа един много малък фрагмент от написаното за първомартенския български празник .
И така:
… Древните корени на тази обредност са свързани с почитането на римския бог Марс, който първоначално е бог на пролетта и растителността, бог-борец срещу студа и зимата; а по-късно – и бог на войната.
В народните представи пролетта започва с пристигането на Баба Марта (месец март). Всички вярвания и тълкувания на мартенския празник са в семантична връзка с древния Марс…
Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата соларна зона. По-късно, под въздействието на християнската митология, обозначава девствеността и непорочността (белият цвят е цветът на Христос). Червеното е женското начало, здравето: той е знак на кръвта, на зачеването и раждането (женските сватбени носии първоначално са червени).
Окичването с мартеници (задължително за мартенската обредност) по същество е магически ритуален акт: усуканите бели и червени конци запазват човека чрез механизмите на контактната магия, защото те са своеобразен амулет срещу злите сили.
Първомартенската обредност заема важно място в годишния аграрен цикъл, защото с нея се отбелязва преходса от зимата към пролетта (лятото). За голяма част от територията на България 1 март означава началото на пролетта.
Става ясно, че началото на месец март, т.е. 1 март, се възприема като начало на пролетно-летния сезон, като ден на пролетното равноденствие, като начало на аграрна и скотовъдческа нова година. Това е в пряка връзка с някои представи у народа за изтичащата зима и за появата на “новото” слънце при настъпването на пролетта (лятото).
Ето защо първия ден на месец март се свързва и с необходимостта от редица профилактични и предпазни мерки, с представата за прорастване и изобщо – за циклично обновяване на природата, както и с необходимостта от магическо стимулиране на тези процеси.
Всичко това е довело до система от последователни обредни практики с конкретни предназначения и функционално-смислови връзки помежду им, както и обособяването на редица вярвания и забрани.
Изработването и употребата на мартеници е едно от най-съществените изисквания в първомартенската обредност. По принцип, с названието “мартеница” се е обозначавал специфичен обреден атрибут. Той е имал основно предназначение на амулет. Затова е свързван с някои конкретни обредни изисквания, налагани както по отношение на изработването му, така и по отношение на неговото използване.
Изработването на мартеници е ставало най-често вечерта срещу първи март или рано сутринта преди изгрева на слънцето и то по тъмно на самия ден от жените в семействата. Това обикновено са майките на децата или техните баби. За изработване на мартеници е използвана предимно вълнена или памучна прежда, а много рядко също и коприна, лен и коноп. Употребявани са обикновено два основни цвята прежда – бяла /естествена/ и червена.
Правени са обаче и многоцветни мартеници. Те се срещат най-често в Родопската област. Има и случаи на подмяна на един от двата основни цвята в мартеницата с друг /например на белия цвят със син – в Софийско и Мелнишко, където синият и червеният цвят са известни като мартенично съчетание/.
Както многоцветните, така и двуцветните синьо-червени /или в други цветове/ мартеници се явяват в известен смисъл отклонение от традиционното цветово съчетание. Това обаче не е променяло с нищо предназначението на тези видове, защото те се явяват варианти, подсилващи в цветово отношение съответствието между формата и съдържанието на мартеницата амулет.
В състава на българската традиционна мартеница са включени и други елементи като парички /сребърни монети/, железни халки, метални изрезки /амулети-вотиви/, скилидки сух чесън, синци, мъниста, изрезки от дрянова клонка, черупки от охлюви, косми от конски опашки, гребала на дървени лъжици и др.
Друго обстоятелство свързано с предназначението на мартеницата е нейното поставяне от хората по места, обозначаващи социалния им статус. Така например има поверие, че мартеницата “се връзва на дясната ръка на всяко дете, мома и на булка”.
Носенето на мартеници от хората обаче е свързано с определен период, който обикновено е от 1 до 9 март /младенци – светото 40/ или до 25март /Благовец/. Крайните дати много често се съчетавали с първото виждане на щъркели, лястовици, кукувици, змии и цъфнали плодни дръвчета. След определеното време на износване мартениците се поставяли най-често под камък или на раззеленено /цъфнало/ плодно дърво в двора на къщата.
Освен предназначението на мартеницата като амулет, тя е осмисляна и по друг начин, схващана е с по-широк спектър от значения. В този смисъл тя е функционирала и като охранително-продуциращо средство, отличаващо се със специфични художествени показатели. ….
В заключение се надявам, че краткият ми разказ за мартеницата е бил разбираем и е успял да обогати информацията ви и познанията за българската народна култура, традиции и обичаи.
С най-добри чувства,
Вълко Любенов
/DOCTOR HONORIS CAUSA/
Режисьор-хореограф-педагог
Почетен деятел на културата
2019 г.
