„Червената линия, от която няма да отстъпим е минималната работна заплата, тъй като тя е действащо законодателство и има постановление на Министерски съвет. Обществото очаква увеличаване на минималната работна заплата“. Това заяви в интервю за News.bg икономистът от КНСБ и преподавател в Катедра „Икономика“ в УНСС Любослав Костов.

По думите му следващата червена линия на синдикатите е, че трябва да има политика по доходите извън минималната работна заплата от 10%.

Целия разговор с Любослав Костов можете да видите тук: 

„Ако в частния сектор ръстът на заплатата е 12-13%, то общественият едва ли ще може да си позволи толкова предвид големия дефицит, но там, където не са взели ръст, да има увеличение на заплатите, пък тези, които са взели ръст на доходите си, колкото е възможно и ако е възможно. Политиката по доходите, минималната работна заплата, да се запази швейцарското правило и ръстът на пенсиите, максималният осигурителен доход да расте и като цяло може, ако не стигат пари, да се помисли за някой допълнителни данъци, включително облагане на свръхпечалбите на банковия и хазартния сектор“, предложи Любослав Костов.

Според него ДДС в Бюджет 2026 не трябва да се пипа и да си остане на сегашните нива. „Първият бюджет в еврозоната, трябва да носи стабилност и политически ангажимент за максимално много като обществени групи. Най-голямата обществена група са работещите, които са гръбнакът и произвеждат Брутния вътрешен продукт на страната“, подчерта икономистът.

На въпрос, ако не се изпълнят исканията за по-високи заплати на младите лекари в държавния бюджет, това ще породи ли нова вълна от протести, Костов заяви, че всички, които не взеха заплати през 2025 г., като се изключат ръстовете на заплатите в МВР, Министерство на отбраната и учителите, нито един от другите сектори не взе увеличение на заплатите.

КНСБ кани работодателите на разговор да се разберат за данъците

Синдикатът е озадачен от намерението на КРИБ да „приоритизира други синдикати при колективното трудово договаряне“

„За учителите също трябва още финансиране, защото частният сектор движи заплатите с 12% нагоре. Една политика от 10-12% за всички би била разумна, балансирана и би струвала по-малко, отколкото увеличението на заплатите само в два държавни сектора“, посочи икономистът.

Той открои, че трябва финансира и повече пари за обществените медии, здравеопазването, земеделието, второстепенните разпоредители в Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието, както и пари в градския транспорт и БДЖ. „Това са тези, които трябва да бъдат изведени пред скоби в Бюджет 2026“, добави Любослав Костов.

Икономистът накратко коментира и мониторинга, който извършва КНСБ на търговските обекти. Синдикатите са направили и три основни извода:

Първият извод е, че има разлика между цените на едро и цените на дребно, които синдикатите наблюдават. Разликата в цените между цените на дребно и едро е от 30 до 90%.

Вторият извод е, че има разлика от 1 до 10% между малките и големите търговски вериги.

Третият извод е, че има голямо разминаване в цената на храната между регионите в страната.

Повече в интервюто засягаме още следните теми:

• Колко средства месечно ни трябват, за да живеем добре;
• Колко са работещите бедни у нас;
• Как можем да се преборим с феномена „сива икономика“ с даване на пари под масата;
• Къде е по-скъпо – в малките или в по-големите магазини. Какви са основните изводи;
• И може ли да се окаже толкова черен дяволът през 2026 г. или може да бъдем спокойни, че все пак ще отлепим ютията от дъното от негативните последни места?

ИПИ: Или по-малко разходи в Бюджет 2026, или „Жан Виденова зима“

Няма опасност България да не влезе в еврозоната

Цялото интервю с Любослав Костов, както и други интервюта на здравни и политически теми, заедно с най-важните изказвания от деня, можете да намерите в канала на News.bg в YouTube.