Ретро Вестникът имаше президиум
На 4 юли 1986 г. за честването на 25-годишнината на вестник „Слънчев бряг” имаше президиум.По този повод Общинският комитет на БКП и редакцията на вестника организираха и проведоха юбилейно тържество.
Положен бе венец на гроба на основателя и дългогодишен главен редактор Петър Каменски./На снимката бившият гл.редактор Красимир Косев и тогавашният Елена Пешева/
Да почетат неговата памет дойдоха Васил Киров-председател ИК на ОбНС-Несебър, редактори от общинските вестници Айтос,Карнобат,Поморие,Сунгурларе и „Черноморски фронт”-Бургас.
На юбилейното тържество бяха: Петър Пейков-секретар на Окръжния комитет на БКП, Кирил Ташев-завеждащ отдел „Пропаганда и агитация” от Окръжния комитет на БКП,Тодор Костадинов- първи секретар на Общинския комитет на БКП, членове на Бюрото на Общинския комитет на БКП,а в деловия президиум бе и Димитър Семерджиев-един от основателите на вестника,секретар на ГК на БКП през 1961 г.
В деловата част на заведението „Делфин” обсъждането на вестник „Слънчев бряг” бе ръководено от Митко Семерджиев-секретар на Общинския на БКП в присъствието на Пенка Джолова от сектор „Пропаганда и агитация” от Окръжния комитет на БКП и Стойчо Гоцев-з.д.к. и главен редактор на в.”Черноморски фронт”.
За развитието на вестника говори Елена Пешева-главен редактор на „Слънчев бряг”,а основния доклад изнесе Христо Йоакимов-окръжен кореспондент на в.”Труд” и Иван Урдов-секретар на „Черноморски фронт”.
Максим МОМЧИЛОВ
………………………………………………….
Някой беше казал, че думите са като кораби
Христо ЙОАКИМОВ В брой 32 от 22 ноември м. г. на четвърта страница на вестник „Слънчев бряг“ е поместена репликата „Елегия за кораби“, в която между другото се казва:“Някой беше казал, че думите са като кораби. Едни потъват в съзнанието ни с точната вместимост на своето значение, други остават да плават на повърхността на нашата чувствителност без да ни засегнат, а трети потъват в море от многословие и от красивите фойерверки остава само мътилката“.За съжаление репликата не носи подпис и затова не можем да поздравим конкретно автора за точните слова, но позволяваме си да го цитираме, тъй като в настоящия анализ ще стане дума именно за употребата на думите. Бързаме да уточним – в много, много случаи на страниците на вестник „Слънчев бряг“ се срещаме с думи и мисли, които /нека цитираме пак споменатата реплика/ „потъват в съзнанието ни с точната вместимост на своето значение“.
Предмет на настоящия анализ са 35 броя на вестник „Слънчев бряг“, излезли през последната, двадесет и пета юбилейна, година на органа на Общинския комитет на БКП, Общинския народен съвет и Общинския комитет на Отечествения фронт в Несебър. Те са излезли в периода от 13 юни 1985 години до 13 юни 1986 година. Нека си припомним: това беше период на сериозни събития в живота на нашата страна. Най-голямото от тях бе провеждането на Тринадесетия конгрес на БКП. Състояха се и избори за Народно събрание. На този фон отговорността на българската журналистика, включително и на колегите от вестник „Слънчев бряг“, бе твърде голяма. Внимателният прочит на материалите, поместени в споменатите 35 броя, носи категоричната оценка, че редакционните работници от Несебър и сътрудниците на вестника са се справили успешно със своите задължения.
От страниците на вестник „Слънчев бряг“ ние добиваме богатата представа за един интензивен живот в селищната система, за нейните постижения и проблеми. Нека започнем изброяването на положителното с един твърде красноречив факт: умението и възможността на редакционния колектив да поддържа редовно една богата гама от рубрики и страници. Ще си позволя да ги цитирам: „От векове за векове“ /за проявите на българо-съветската дружба/, „Изгреви“/страница за младежта“, „Хоризонт“/страница за изкуство, култура и музейно дело/, „За безопасно движение“ и прочие. През разглеждания период редакцията е подготвила и специализирани страници, посветени на морския санаториум в село Влас, на работата на органите на МВР, на социалистическата законност и други. Налице е едно тематично разнообразие, което ние категорично отнасяме в областта на положителното.
Особено приятно впечатление на страниците на вестника правят кратките уводни материали от челната колонка на първа страница, които един път ще са посветени на готовността на туристическата база за лятото, друг – на опазването на селскостопанската продукция от пожари, трети – на насрещното планиране и така нататък. Изкушавам се да продължа това изброяване с още няколко теми, което идва да ни подскаже богатата тематичност на страниците на вестника. Ето ги:
– на борба с пилеенето на материали, за икономии
– готовността на предприятията за работа при зимни условия
– борбата с негативните явления
– рационалното използване на водата
– бригадите в помощ на селското стопанство
Хубаво е, че една част от тези челни колонки е посветена на важни политически и културни събития – Тринадесетия конгрес на БКП, изборите, Празника на свободата, генералната конференция на ЮНЕСК0 в София, преброяването на населението и жилищния фонд и други. Нека още тук отбележим – редакционният колектив и сътрудниците на вестника са успяли да пренесат на страниците на „Слънчев бряг“ предконгресния ритъм, предконгресната атмосфера, а след провеждането на Тринадесетия конгрес на нашата партия ни информират редовно как конгресните решения се превръщат в дела. Личи си, че Общинският комитет на БКП в Несебър следи отблизо работата на редакционния колектив и му оказва близка помощ и ръководство.
В сферата на положителното отнасяме и добрата работа на редакцията с обществените си сътрудници. На страниците на вестника срещаме имената на Георги Петрохански, Елисавета Заякова,Тодор Сотиров, Пенка Терзиева, Димитър Контев, Рачо Тодоров и други. Активно сътрудничат и кореспондентите на вестника Вълко Купенов и Тодор Жеков. На няколко места се среща и името на Михаил Берберов. Лично аз, след като ценя много и следя творчеството на Берберов,имам желание той да се появява по-често на страниците на вестник „Слънчев бряг“. И понеже вече стана дума за пожелания, струва ми се, че трябва да се препоръча на редакционния колектив да си осигури един по-голям актив от сътрудници от селата и предприятията на общината.
Приятно впечатление прави изразеното в послеслов след публикуването на материалите собствено мнение иа редакцията. Ето няколко примера. В брой 21 от миналата година вестник „Слънчев бряг“ публикува кореспонденцията на Георги Петрохански за бригадите за ускорено внедряване на научно техническите постижения и челния опит. В коментар под материала редакцията споделя своето становище, че независимо от постигнатото не може да се каже, че 2-те хиляди специалисти и среднисти в една селищна система с по-малко от 20 хиляди жители се използват пълноценно.
По същия начин редакцията постъпва и при публикаването на материала на Димитър Чаталбашев в брой 32 от миналата година, озаглавен “При съвместни усилия“, където редакционото ръководство допълва коментара с мисли за мястото и ролята на родителите във възпитанието на учащите се. С послеслови с мнението на редакцията са придружени и материалите в бр.8 от тази година за отношението към младите специалисти и в брой 9 за прахосването на уловената риба.
Критичното начало присъства на страниците на вестника. Доказателство за това е и обстоятелството, че редакцията поддържа редовно страницата за хумор и сатира „Слънчев удар“, където се изявяват добре Николай Коев/Априлски/ и Златин Чаушев. Кратки, но ударни и силно въздействуващи са репликите във вестника. От тях искам да отлича репликата на Златин Чаушев „А изкуството“ в брой 22 от миналата година, добрата критична бележка на Веселина Ванчева „Плуване на сухо“ в брой 36, репликата на Михаил Берберов „Кой ще отстрани опасностите“ в брой 5 от тази година.
Добър пример на аналитичност е публикуваната в брой 2 статия на Кольо Бичкиджиев за естетизацията на труда. И на други места се срещаме с добрия аналитичен, критичен тон. Например в кореспонденцията на Николай Коев в брой 20 от миналата година „За образцов социалистически град“. Струва ми се обаче, че този тон трябва да се вдигне с още няколко „октави“.
Вестникът само ще спечели, ако от анализа на даден факт се премине към обобщенението на дадено явление. Така, както е направил Златин Чаушев в своите развълнувани редове за съдбата на дюните. Струва ми се, че този материал е най-добрия пример как трябва да се пише критика. Критика, в която липсва злобното и е налице желанието да се помогне.
На страниците на вестник „Слънчев бряг” се срещаме с интересни хрумвания, които подсказват творческото отношение на журналистите към своята професия. Например-рубриката „Какво са чели преди години“, където се отпечатват неща публикувани преди години в „Черноморски глас“.
Специално внимание заслужава рубриката „Дружба от векове за векове“, която се поддържа редовно от редакцията. Тя ни отвежда на много адреси, разказва ни за проявите на българо-съветската дружба. Един път тя ще ни разкаже за екипажа на съветския пътнически кораб „Осетия“ и неговата работа, друг – за клубовете за българо-съветска дружба в туристическия комплекс „Балкантурист“-Слънчев бряг. Хубаво е, че в нея се дава думата и на гости от Съветския съюз. Така на пример в брой 21 от миналата година е дадена думата на сибиряка Лодой Циремпилов.
В страницата за изкуство, култура и музейно дело „Хоризонт“ приятно впечатление правят няколко неща: рубриката „Автограф за вас“, която среща читателите с такива творци като Христо Фотев, Никола Анастасов, Недялко Йорданов, Васил Михайлов и други, честото присъствие на добрата поезия на автори като Николай Коев /сърдечно го поздравяваме за неговото великолепно стихотворение „Есен“ и заради неговия петдесетгодишен юбилей/, Никола Странжански, Елена Николова, Васил Кючуков и Петър Кацаров. В тази страница с удоволствие прочетох и есетата на Златин Чаушев и Николай Коев, изследването на Диана Попова за несебърската живопис от 16 и 17-ия век /броеве 33,34 и 35 от миналата година/ разказа на Митко Генов „Кратко познанство“. В критичен дух обаче трябва да пожелаем на редакцията да помества в „Хоризонт“ повече материали, посветени на проблемите на масовата култура, самодейността и културната работа в работническите колективи.
Добре поддържани рубрики са и „Партиен живот“ и „Профсъюзен живот“. За съжаление и при тях, а и на останалите страници на вестника често липсва проблемната кореспонденция в чистия й вид – с анализ, с дълбочина на оценката. Повече се случва в нея да се срещнем с информативното. Ето и един пример – в брой 22 е поместена кореспонденцията, озаглавена „С висока оценка“, която и при най-добро желание ние можем да окачествим само като разширена информация. Подобна ситуация има и в брой 23 в кореспонденция та НС богата програма“.
Няколко думи за заглавията на материалите във вестника. Струва ми се, че редакционният колектив и сътрудниците трябва да обърнат по-серизно внимание на заглавията, кои то в повечето случаи са сухи, неоригинални.В брой 23 от миналата година например срещаме такова заглавие – „Репортаж от полето”.Това подхожда повече за подзаглавие, като в случая аз спокойно бих озаглавил този репортаж „Откъде тръгва богатия декар“. А в страницата за младежта „Изгрев“ в брой 5 от тази година четем заглавието „Политическата учебна година в Комсомола“. И то повече върви за подзаглавие. Не радват и заглавия като „На широка основа“/брой 6/,“Уверено по пътя на напредъка“ /брой 6/. А нека си припомним заглавието е витрина на всеки материал.
Не знам дали няма да нарушим юбилейната атмосфера, но ще трябва да продължим с още няколко пожелания към редакционния колектив,които имат само една цел – как да се списва вестникът по-добре. Струва ми се, че трябва по-често да се обръща поглед и към останалите предприятия на територията на селищната система, а не само към „Балкантурист”-Слънчев бряг.
Ето и конкретен пример – през второто шестмесечие на миналата година във вестника е поместен само един сериозен материал за ПП „Възраждане”- в брой 35. А това предприятие, както и аграрно-промишленият комплекс внасят сериозн щрих в икономическия облик на общината, имат си свои постижения и проблеми, които заслужават внимание. Не задоволява и обемът иа материалите за черноморските риболовци. В младежката страница „Изгреви“ присъствието на проблемите на младите е малко. В материалите там малко е анализът повечето е информативността.
Трябва да се засили повече диалога с читателя. Едно приятно изключение в тази посока е рубриката „Ветераните разказват“. Иначе читателите рядко присъствуват на страниците на вестника.Сигурно и затова рубриката „Писма до нас“ не се появява така често. В това отношение приятно впечатление ми направиха писмата на Христо Арнаудов от Поморие за плажната такса на „Елените“/брой 22/ и на Стоян Желев от Стара Загора за условията на почивка в частните квартири /брой 23/. На друго място вече споменах, че редакцията трябва да разшири кръга на своите сътрудници и да намери нови в предприятията.
Към имената на Тодор Жеков, Вълко Купенов, Нели Попова,Братой Копринков, Васил Кючуков трябва да се прибавят нови. Хубаво е казано в бележката в брой 4, че страниците на вестник „Слънчев бряг“ са широко открити за всички, които ще поемат перото. Само трябва със съдействието на Общинския комитет на БКП да се намерят хората, които ще се посветят на това благородно дело.
Не знам дали няма да прекалим с пожеланията, но ми се ще да пожелая фотоилюстрацията във вестника да бъде по-раздвижена, ако можем така да се изразим. Да не показва само тържества, срещи и първи копки, но и да надниква пове че в делника на трудовите колективи.
Във вестника можем да отбележим добри постижения в областта на репортажа и очерка, като в това отноение не можем да не споменем сполуките на Николай Коев. Допаднаха ни и „Когато обичаш децата“ /брой 19/ и „Страници в биографията“ / бр. 20/ на Веселина Байчева. Но и в областта на репортажа и очерковата скица са нужни повече усилия от редакционните работници и сътрудниците на вестника.
В иначе интересната рубрика „Ветераните разказват“ се дава думата на работници и служители все от „Балкан турист“-Слънчев бряг: Тодор Тодоров, Панайотка Михова, Ирина Койчева, Хари Кутулова и други. А нима в другите предприятия на общината няма хора, достойни да споделят свои мисли?
В заключение: последната, двадесет и петата година на вестник „Слънчев бряг“е твърде успешна за редакционните работници и техните сътрудници. Имам възможността да следя и другите общински вестници, които излизат в окръга и мога да твърдя, че вестник „Слънчев бряг“ е сред най-добре списваните. Нека честитим на колегите от Несебър юбилея и да им пожелаем нови творчески сполуки!
