В рамките на 72 часа три държави тежко шамаросаха нашия премиер и му показаха колко скъпо ни струва наведената му поза пред Брюксел и Вашингтон.

Първо, македонският премиер Зоран Заев извъртя пореден номер на софийския си приятел и обяви, че почти е договорил с гърците името „Република Северна Македония“. Ако Скопие и Атина наистина се обединят около това име, то е откровена териториална претенция към Пиринския край, който в географско отношение е част от Северна Македония.

Седмица по-рано Заев упорито настояваше за името „Илинденска Македония“, отлично съзнавайки, че подобно наименование е грозно присвояване на чисто българското Илинденско-Преображенското въстание от 1903-та.

Заради натиска от НАТО и ЕС, досега Борисов даде всичко, което поиска Заев, но получава шамар след шамар от скопския си колега. За разлика от отстъпчивия Борисов, Алексис Ципрас твърдо държи на това условие: Ако македонците искат членство в НАТО, да променят конституцията си и премахнат член 49, задължаващ Скопие да обгрижва „македонските малцинства“ в съседните държави…

Ако за Борисов македонският шамар е унизителен, руският удар е направо съкрушаващ.

Само час след срещата „Путин-Борисов“, говорителят на Кремъл Песков категорично отрече двамата да са се договорили за тръба от „Турски поток“ към България или за втора тръба от „Турски поток“ директно към нашата територия.

Пестеливият на думи Песков бе категоричен: „Не, не са се договорили. Не е била и целта да се договорят, не е имало възможност за преговори между президента и министър-председателя, за да се договорят за това.“ По думите му няма как отклонението да се реализира, защото няма необходимите гаранции от Европейската комисия и България.

Опровержението на Песков е международен скандал, защото Борисов твърдеше обратното. До момента обществените БНТ и БНР пазят пълно мълчание и така съзнателно дезинформират обществеността.

Третият шамар дойде от Унгария, след като унгарският външен министър отхвърли предложението на България за мигрантски квоти и обвини София, че налага проект, представляващ сериозна опасност за Европа. Външният министър Екатерина Захариева гузно замълча, а бе длъжна да отговори на унгарския си колега.

Но какво да каже госпожата, след като самата тя защитаваше абсурдната идея на Борисов, повтарящ като папагал идеята на Меркел за преразпределение на мигранти в рамките на ЕС.

Нека сложим ръка на сърцето и се запитаме: След три геополитически шамара (и то в рамките на три дни!), не е ли време за оставката на премиера? Дипломация не се прави със страстни прегръдки и унизителни поклони!