Депутатът Тошко Йорданов, зам.-председател на „Има такъв народ“ и шеф на парламентарната група на партията, се намира (отново) в окото на бурята, като този път на гърба си той усеща гнева на медицинското съсловие у нас, а и не само. Причината – негов коментар, който праща младите български медици в Сицилия, като обещава да ги замени с вносни, които да работят за по 500 долара.

Най-парадоксалното е, че сред аргументите на Йорданов по време на заседанието на Комисията по здравеопазване в Народното събрание имаше някои логични точки по проблема със заплащането на младите лекари, специализанти и медицински специалисти.

Докато не реши, че най-добрият му ход е да започне да се заяжда с тях и да ги обижда. 

Самият казус е ясен – като толкова много други въпроси у нас, и младите медици получават твърде малки и неотговарящи на труда и нуждите им възнаграждения. И решение трябва да бъде намерено.

Исканията на протестиращите студенти по медицина и млади лекари са… да кажем, оптимистични. Всъщност доста повече от оптимистични – 150% от средното възнаграждение за страната за лекар без специалност, млад стоматолог или фармацевт е нещо, което не знам кой бюджет ще може да си позволи.

За първото тримесечие на 2025 г. средната брутна заплата в България е 2443 лв., което означава, че млади медици без опит биха взимали около 3600 лв. бруто при този сценарий. Не е лошо, но не е и реалистично.

Тук аргументите на Йорданов са на място – толкова високи стартови възнаграждения няма как да се постигнат, когато специалистите, обучаващи специализантите, взимат по-малко от това.

В един по-справедлив свят всички лекари ще взимат високите заплати, които заслужават, само дето ние все още не живеем в този справедлив свят. Нито има достатъчно пари за него. Съответно трябва да се търсят по-реалистични решения.

Йорданов се възмущава и на това, че младите специалисти не искат да бъдат разпределяни по места в страната, каквато практика има в Италия. И подобна идея би помогнала да се реши проблемът с недостига на кадри в толкова много общински болници.

Въпросът обаче е, че нито един от тези аргументи на депутата от ИТН няма как да бъде чут, след като той реши не просто да критикува младите медици, а да се хвърли напред грубо с бутонките.

Когато си действащ политик, не можеш да си позволиш да правиш такива коментари по отношение на който и да е сегмент от обществото. Подобно нещо автоматично ще елиминира всичко друго, което си казал, и ще предизвика голям, сочен и пищен скандал, който да се стовари отгоре ти.

И това важи с още по-голяма сила, когато става въпрос за професия като лекарската. Или за млади лекари и медицински специалисти, каквито не достигат в българското здравеопазване.

В битието си на политик Тошко Йорданов многократно е показвал от парламентарната трибуна и в изказванията си, че има в себе си немалко количество злоба, която често насочва спрямо политическите си опоненти. Езикът му е хаплив и дори откровено груб на моменти и това му позволява да нанася тежки удари по противниците си.

Това може и да му е от полза, когато се заяжда с други политици, но е изключително контрапродуктивно, ако иска да се занимава с… реална политика. И с постигане на резултати.

Там трябва деликатен подход, не е като да пишеш сценарий за шоу.

Да използваш същия този език, който пазиш за опонентите си, в комуникацията с млади лекари, които просто искат по-достойно заплащане на труда си, може да се определи с много думи, но ще използвам една от по-меките – глупаво.

Ама били му изкарали думите извън контекст… Честно – да обясниш на младите български медици, че като ситуацията не ги устройва, да вървят в Сицилия, а тук ще си внасяме специализанти от чужбина, няма как да не се изтълкува като обида. Особено в политическо изказване.

То и онова „Да го д*хат бедните“ на Асен Василев го изкараха извън контекст, но на никого не му попречи да изсипе тон критики по негов адрес. Просто като политик трябва да се научиш да си мериш приказките.

Поведението на зам.-шефа на „Има такъв народ“ е аматьорско и показва ярко неразбиране на това как политиката работи. Или пък просто прекомерна емоционалност, която също не върви ръка за ръка с реалностите на политическия живот.

Така че, докато Тошко Йорданов не се научи да усмирява този свой хаплив език, докато не се научи да си овладява емоциите и да мисли трезво и разумно, ще си остане просто поредната говореща глава, която громи врагове от парламентарната трибуна. Докато все още има място в парламента, разбира се.