Съвместните проекти в областта на енергетиката са обсъдили в телефонен разговор българският премиер Бойко Борисов и руският президент Владимир Путин, съобщиха в петък от Кремъл. Разговорът е бил иницииран от българската страна, допълва пресслужбата.

В съобщението кратко се посочва, че са обсъдени актуалните въпроси на двустранното сътрудничество с акцент върху реализацията на съвместни проекти в областта на енергетиката. Договорено е активизиране на работата на руско-българската междуправителствена комисия по икономическо сътрудничество и научно-техническо сътрудничество.

Разговорът се случва само ден, след като стана ясно, че Европейската комисия даде зелена светлина за включването на доставките на руски газ за реализацията на българския проект за изграждане на газов хъб край Варна. Условието е захранването да става по правилата на третия енергиен пакет на ЕК, който гарантира конкуренцията и достъпа на търговците до инфраструктурата и суровината.

Именно това очакваше правителството на Борисов, за да предложи на Русия частично възобновяване на проекта за газопровода „Южен поток“ само в морската му част. Идеята е да се построи подводната част, която да влиза в газоразпределителния център „Балкан“. Тепърва ще се обсъжда капацитетът на тази тръба и условията на участие на Русия в проекта.

На 5 и 6 септември във Варна ще се състои инвеститорска среща за газовия хъб, на която се очаква да се идентифицира интересът от страна на компании за участие като доставчици или акционери в центъра за търговия и разпределение на синьото гориво, което се очаква да се доставя освен от Русия, и от Азербайджан, Гърция, Иран, Кипър, Северна Африка, както и втечнен газ от гръцки терминали.

В писмото на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер до Борисов, обявено преди ден от пресслужбата на Министерския съвет, се посочваше още, че „ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом“.

То дойде в отговор на искане на Борисов Брюксел да даде ясна и категорична позиция за газоразпределителния център „Балкан“ и за последващите действия от страна на България след арбитражното дело по спора за строежа на АЕЦ „Белене“, което бе решено в полза на руската „Атомстройекспорт“, на която българската НЕК Трябва да плати 620 млн. евро за поръчано и произведено ядрено оборудване.

София се опитва да убеди руската компания да ползва за свои нужни произведеното ядрено оборудване и неговата стойност да се приспадне от сумата на арбитражното решение. Точно преди седмица българският енергиен министър Теменужка Петкова бе в Москва на разговори по тази тема. Тогата стана ясно, че „Атомстройекспорт“ настояват да си получат колкото се може по-скоро парите за произведеното оборудване. Нямаше коментар дали са склонни на сделка с Иран и внедряване на беленското оборудване в бъдещия нов реактор в иранската АЕЦ „Бушер“.

Все още няма насрочена дата и на обявеното веднага след арбитражното решение от Теменужка Петкова пътуване до Русия за проверка на изработеното оборудване за АЕЦ „Белене“. По информация на Mediapool при посещението на Петкова в Москва българската страна не е направила предложение за прекратяване на начисляването на дневната лихва от 167 хил. евро за просрочване на постановеното от арбитража в Женева плащане, която тече от 16 юни 2016 г. Това щяло да се направи на по-късен етап, е позицията на българската страна.

От Министерския съвет още не са дали информация за разговора между Борисов и Путин.