„Корупцията в България е пуснала дълбоки корени в политическата и икономическата система на страната, а проблемите и последствията вече излизат извън националните ни граници.“.

Това заяви служебният премиер Стефан Янев преди началото на Съвета по сигурността в Министерски съвет.

В рамките на днешното заседание ще бъдат обсъдени елементи от актуалния дневен ред на обществото, но и проблеми в системата за сигурност. Разширеното обяснение на основната тема включва в дневния ред за разглеждане мерки за гарантиране на политическата стабилност, необходимост от нови адекватни политики за борба с корупцията, предлагане на ефективни механизми за координация и взаимодействие на структурите в сектор „Сигурност“.

„Изключително тревожно и унизително е да получавам информация отвън за наличието на сериозни корупционни практики, срещу които компетентните органи на държавната власт не са предприели нищо ефективно до момента. Тези органи са били не просто неефективни и безполезни, но в обществото ни има съмнения, че са катализирали развитието на корупционната среда“, изтъкна Стефан Янев.

Според него досегашните органи на държавната власт са действали пристрастно в политически смисъл със съответните последствия. Корупционната среда в България не само разрушава нашия международен авторитет, а подкопава политическата система, устоите на нашата демокрация, като я прави нефункционална и неефективна, посочи Стефан Янев.

По думите му трябва да бъдем наясно, че няма как да имаме стабилна политическа система, работеща икономика и социална система, без да разрешим проблемите с корупцията. За тази цел е необходима консолидация на националните усилия за нейното изкореняване. Това няма как да се случи без сериозна промяна в работата на българското обвинение, на българската съдебна система и на всички правоприлагащи органи, които са призвани да налагат закона и за които днес трудно може да се каже, че се справят с основните функции и задачи, подчерта Янев.

И Министерството на финансите публикува списъка с данните по OFAC

Това вече бе направено от НАП

Политиката на служебното правителство трябва да се основава на три основни стълба – благоденствие, сигурност и справедливост. За да се гарантира функционирането на държавата, трябва всеки да спазва закона и да си плаща данъците. Служебният кабинет иска да даде пример, че процесите в България може да се случват по-правилен начин, така че да се върне надеждата на хората за по-добър живот, подчерта Янев.

Той обясни, че при липса на приложима нормативна уредба и работещ парламент с цел да се предпазят дружествата с държавно или общинско участие, правителството прие решение, с което се създава постоянна работна група. В нея имат участие МВР, МФ, ДАНС и НАП със задача да изготви и поддържа списък на лицата, които попадат или биха попаднали в размера на санкциите. С тези действия правителството цели да се седят до минимум рисковете в страната в политически, международен план и в икономиката.

НАП публикува списък на компаниите, свързани с Божков, Пеевски и Желязков

Във връзка с наложените от САЩ санкции…

Като задачи пред служебното правителство Стефан Янев открои целта да се предпазят държавните дружества от налагането на финансовите санкции. Казаното дотук е в пряка зависимост от необходимостта да се разработят правила за поведение на българските банки и в изпълнение на Закона за кредитните институции. Решението на МС се взето, тъй като към момента няма нормативна рамка, по която държавата да предприема действия в случай на санкции. Стефан Янев се надява следващият парламент да приеме съответната нормативна уредба, която да запълни този вакуум, но да регламентира действията в подобни случаи и да бъде защитен обществения интерес.

Служебното правителство представи целите и задачите си за структурата от системата за сигурност. В тази система и в сектор „Сигурност“ служебното правителство е установило системни проблеми и дефицити. Фундаментален проблем е липсата на секретариат на Съвета по сигурността. На практика в ситуацията на криза не можем да разчитаме на Национален ситуационен център, защото липсва секретариат, посочи Янев.

На преден план излизат много въпроси за националните цели и приоритети. Янев се надява да има обобщен отчет за тази структура, за да се вземат мерки и да я изпълнят със съдържание, защото до момента изглежда, дейността й е била фасадна.

Стефан Янев призова за отговорност на всички органи в държавната власт. Намираме се в специфична политическа обстановка, наред с пандемичната криза сме изправен пред предизвикателството да овладеем негативните последици за икономиката, като се създаде добър условия за добър бизнес климат. Трябва да направим всичко възможно, така че да изпълним основния си приоритет – честни, свободни и прозрачни избори, настоя Янев.

Трябва да върнем доверието в институциите, да върнем нормалността в междуинституционалната комуникация, но и в обществените взаимоотношения с гражданското общество, настоя служебният премиер в заключение.

След това служебното правителство заедно със спецслужбите преминаха към закритото си заседание.

Правителството създава група за отговор на санкциите на САЩ

Свикват и Съвета по сигурността

Припомняме, на 2 юни 2021 г. САЩ чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на трима български граждани за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и за техните мрежи, обхващащи 64 организации.

Санкциите са срещу Васил Крумов Божков, Делян Славчев Пеевски и Илко Димитров Желязков.

Малко след това от Държавния департамент на САЩ обявиха и петима българи за лица с наложени санкции във връзка с участието им в сериозна корупция. Това са Александър Манолев, Петър Харалампиев, Красимир Томов и Делян Пеевски, както и Илко Желязков.

Рестрикциите, наложени от САЩ, предизвикаха политически трус и множество реакции.

Първият българин със санкции от САЩ бе съдия от специализирания съд. На 5 февруари 2020 г. държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви съдия Андон Миталов от Специализирания наказателен съд като първия българин със забрана да пътува за САЩ заради данни за корупция. Дисциплинарното производство срещу магистрата беше образувано на 18 февруари, като такова бе поискано още преди това от правосъдния министър Данаил Кирилов.

Името на Андон Миталов стана известно в края на 2019 г. като съдията, който пусна да пътува в Москва обвинения за шпионаж председател на движение „Русофили“ Николай Малинов, за да получи орден от руския президент Владимир Путин. По случая бе разпоредена и проверка от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. От Спецсъда заявиха, че няма нарушения в работата на съдия Миталов.