50ccd55711c1b7319f346bbb4cd07cda

СЛЕД ИЗБОРИТЕ: ОТ ШОУТО И ПЛОЩАДА В ПАРЛАМЕНТА

 

g_chaldykov

 

Д-р Георги Чалдъков

 

 

 

– Как говориш, след като нямаш мозък? – попита Дороти.

– Не знам, но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят – каза Плашилото.

Лиман Франк Баум, „Вълшебникът от Оз”

 

 

Думата „парламент“ от френски parler, означава „говоря“.

От бактериите и клетките до човека, всички живи същества говорят помежду си. Човешките диалози се осъществяват чрез думи и жестове. Думите са сигнали, за които – всеки според Любознанието си – разполага с набор от рецептори, с които разчита думите, превръ­щат ги в мисли и чувства, които обменяме. Кръговратът на думи и жестове е съществена част от живота на хората. La vie en dialogue (Живот в диалога), в който трябва да говориш и да си настроен за чуване – пише Мартин Бубер, професор  по философия и теология на диалога.

       Сега, когато ГЕРБ означава повече болест (Гастро-Езофагиална Рефлуксна Болест), отколкото политическа партия, депутатите, дошли в парламента от шоуто и площадите, говорят озлобено и реваншистки, като партизаните, слезли от горите на площадите и в парламента – още един пример от „порочния кръг“ (circulus vitiosus) на българската политика. „В България политическите страсти са опасни. Защото са страсти за власт и за пари.“ – Атанас Буров (1875 – 1954) – индустриалец, банкер, министър и дипломат; oт „Срещи с Буров“ на Михаил Топалов-Памукчиев.

Диагнозата на един психиатър: BG IQ paradox – образовани българи у нас и в емиграция гласуваха за ИТН, други станаха депутати от ИТН. Тежко на ТН. Ad hominem: Професор Андрей Чорбанов е „великолепен учен, който можеше да живее в цял свят, в Щатите и Австралия, но той избра да“ стане депутат от ИТН, жалко, твърде жалко!

        Кратки вицове: преди „Арменец миньор“, след това – „Пожарникар премиер“, сега – „Шоумен политик“.

Истината на депутатите

– Вие ли сте Истината? Кажете, какво трябва да съобщя на народа?

Старата и грозна жена отговори:

– Кажете им, че съм млада и красива! (Робърт Томпкинс, перифраза от „В търсене на Истината“).

Написано преди 420 години, актуално и сега (не само) в българския парламент:

Полоний

– Какво четете, принце?

Хамлет
– Думи, думи, думи.

Полоний
– Питам какво казват думите.

Хамлет
– Клевети, милорд. Клевети.

(Уилям Шекспир, „Трагедията на Хамлет, датски принц“)

Уроци за депутати и други политици

– „Какво е същественото в това „да приведем в ред имената и думите“? –

запита един ученик.

– Ако имената и думите не са правилни, езикът не е в съответствие с истината за нещата. Ако езикът не е в съответствие с истината на нещата, никой не може да отстоява делата си по правилния начин. Ако никой не може да отстоява делата си по правилния начин, добрите обноски и образованието не биха се развили. Когато добрите обноски и образованието не могат да се развиват, наказанията не биха се налагали справедливо. Когато наказанията не се налагат справедливо, народите страдат. Човек с висш дух преценява, че е необходимо да използва правилно думите, когато говори и пиши. Това, което изисква човек с висш дух, е да не съществува нищо погрешно в речта му – отговори Конфуций.

– Но това е много трудно! – възкликна ученикът.

Тогава Конфуций каза:

– Да учиш, без да мислиш, е безполезно. Да мислиш, без да учиш, е опасно.“

И продължи с още един урок:

  • „Императорът запита „Учителю, имате ли желание да говорите с мен?“
  • Ако Ваше Превъзходителство желае да говори с мен, както си говорят

мъдреците, тогава добре. Но ако вие говорите с мен по начина, по който разговарят помежду си императорите, то не желая.

  • Как си говорят мъдреците?
  • Мъдреците не се сърдят, когато ги оборят, а императорите се сърдят –

отговори Учителят.“

  • Като Президентът и Премиерът – допълни Народът на Република

България.

          Докога така? (Quousque eadem?) запита Учителят. И разказа на новоизбраните депутати една от приказките на Ханс Кристиан Андерсен, в която котка, преоблечена като принцеса присъства на прием в кралския замък. Когато една мишка преминава по червения килим, „принцесата” скача върху нея, за да я хване и изяде. Това е архаичния спомен на гените, при човека и на мемите – гени на културата (лат. cultura – отглеждане), на образованието и възпитанието, на укротяването на алчността и агресията, на поддържането на морални рефлекси.

 

 

 

 

 

 

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


      Вашият коментар

      Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *