Народната памет е съхранила спомена за съществуването на 40 църкви в стария Несебър. Писмените извори и резултатите от археологическите проучвания са в негова подкрепа. А патронът на всяка от тях е част от множеството светци от православния християнски календар.
Тъй като сме в навечерието на един от най-значимите празници на християнството – „Богоявление”, нека почетем традициите и да подчертаем особената символика на празника, която векове наред се е извършвала в и извън олтарите на съхранените до наши дни средновековни църкви.
„Богоявление” или „Светото Кръщение на Христос” във водите на река Йордан” е акт, наситен с особена символика. В теологията тя звучи така: Христос е Светлината на човечеството, който слиза на земята, за да изгони тъмнината. Затова и празникът е наречен „Богоявление”.
Всеизвестно е изображението на тайнството на „Светото кръщение” в православната иконография:
Централно място заема изображението на Христос, който слиза във водите на р. Йордан. Това символизира смъртта и възкресението му.
В най-високата централна част на сцената е изобразена полусфера, от която се подава Божията ръка. Това е символичното изображение на небесата, които се „отварят”. От полусферата излизат светлинни лъчи насочени към Христос. А в центъра на лъчите изображение на гълъб – символ на Светия дух, който слиза от небесата и докосва Христос. Тези символи показват първата поява на Господ и доказват, че Христос е Син Божий, назовавайки Го „мой възлюбен Син”.
Фигурата на Христос впечатлява със смиреността си. Стои прав над водната повърхност, като победител над тъмните сили. С дясната си ръка благославя водата, т.е. превръща я в Светена вода.
На брега, вдясно от Христос, е изобразен Св. Йоан Предтеча, който с дясната си ръка докосва главата на Христос. А на отсрещния бряг са представени ангелите, които се покланят. В знак на почит ръцете им са покрити. Това е в унисон с химна, който се изпълнява по време на извършващото се тайнство на Светото кръщение: „Всички онези, които се кръщават в името на Христос, да облекат Христос”.
Изобразените под и около краката на Христос жена и старец, символизират съответно морето и р. Йордан.
А когато водите „виждат” Създателя си, те се обръщат, т.е. сменят посоката на течението си.
Кулминацията, свързана с промяната на течението на водите след освещаването им, се стремим да открием и днес, защото тя е символът на промяна и възраждане.
Тази сцена, като част от историята на християнството, не е акт от монотонно течение на време. Тя е въздействие на „Христовото послание” към човечеството: Месия и Изкупител на греховете.
Като наследници на вековни традиции ние, жителите на древния Несебър, се стремим да ги съхраним, да бъдем съпричастни и да ги предадем на нашите деца.
Пожелавам на съгражданите си и на всички християни Божия светлина в душите и топлина в сърцата!
Честит имен ден на всички, чиито имена са свързани с този голям празник!
Д-р Евтелпа Стойчева – археолог
