В Програмно-координационния център за научни изследвания ЕКОПАН постъпи програмата на XVII Кръгла маса на Сдружение „Черноморска Странджа“ – Ахтопол. След двегодишно прекъсване – поради пандемията, учредителите на сдружението дадоха ясен знак за неговата устойчивост и последователност в изпълненията на целите му. Този път на дневен ред е темата е: „Странджанското Черноморие – археология и история“.
По традиция научните доклади ще се изнесат в конферентната зала на научния и културен комплекс „Невен“ в Ахтопол, като работата на кръглата маса започва от 27 и ще продължи до 29 май. Програмата на XVII Кръгла маса на Сдружение „Черноморска Странджа“ респектира със своята тематика и участие.
Интерес будят докладите и съобщенията на: д-р Калин Димитров (Център по подводна археология – Созопол. Подводни разкопки Ропотамо 2017 – 2020. Подводни проучвания в пристанище Созопол 2020 – 2021; д-р Даниел Пантев (ИМ – Приморско). Раннобронзовата селищна могила в м. Стамопло в землището на гр. Приморско; д-р Йото Валериев. Археологическо проучване на ранноелинистически стопански комплекс в м. Буджака; доц. Бони Петрунова (НИМ – София). Археологическо проучване в манастира „Св. Иван Продром“; д-р Милен Николов (РИМ-Бургас). Археологическо проучване на крепостта Русокастро; доц. Валери Йотов (РИМ-Варна). Документирането на месемврийските църкви в 20-те години на XX век. Приносът на Сергей И. Покровски и Вадим К. Лазаркевич; Татяна Байкушева (РИМ – Бургас). Тракийският конник от параклиса на Свети Георги в Странджанското село Заберново; Иванка Делева (РИМ – Бургас). Един разказ от първо лице за изселването на българи от село Пишманкьой, Малгарско през лятото на 1913 година и проф. Светлозар Елдъров. Дейността на Гоце Делчев в Одринско.
Възстановяването на присъствието на българската наука в района на Странджа и нейното Черноморско крайбрежие не е изолирано явление. Неотдавна Институтът по роботика при БАН и още две организации подновиха дейността на Филиала на Института по роботика в гр. Малко Търново и назначиха изследователски персонал, който започна да работи по тематика за района, пряко финансирана от БАН. Възстановява се и научно-производствената база на филиала.
През летният сезон са заявени и няколко изследователски експедиции в Странджанско-Сакарския край. Продължава и дейноста на Международния югоизточен летен университет на УниБИТ с ръководител доц. Диана Стоянова.
Илюстрация: Дългосрочната и последователна програма на Сдружение „Черноморска Странджа“ включва не само научни форуми и кръгли маси, а и създаването и развитието на обществената колекция „История на котвата“ в Ахтопол, призната от научната общност за една от най-добрите по темата в ЕС. Научните срещи на Сдружение „Черноморска Странджа“ отдавна са в категорията на специализирани интердисциплинарни форуми с определено значение за черноморския регион.
Д-.р Стефан ПЕЙКОВ,
Член на Обществения съвет на сдружението
