Русофобци

За тях 5-вековното турско робство, съсипването на българската държава, методичният геноцид над българската нация, неизброимите зверства, жестокости и гаври са една поетична метафора; една митология, родена в болнавото българско съзнание; дивен рахатлък в отровната сянка на една кървава империя; едно мило, любезнейшо присъствие; едно мирно, толерантно съжителство; една лъчезарна идилия; едно безкрайно благоденствие и всестранен напредък на българския народ.

Напредък и благоденствие, прекършени и прегазени най-варварски от някакви „диви, примитивни, безпросветни човекоподобни, вонящи на махорка“, които се надовлекли, за да ни заробят и ограбят. А тъпоглавият български народ вече 140 години слави Русия, своята поробителка, мъкне венци и цветя, разнася знамена и хоругви, катери се по Орлово гнездо и възпява злокобната дата 3 март.

Те никога няма да проумеят, че в световната история има само една война, предизвикана под натиска на един народ. И това е Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Православният руски народ, руските поети, писатели, художници, журналисти, учени, целокупното руско духовенство – те поискаха от императора тази война. И я спечелиха. За нас. Заради нас.

Те не могат да понесат историческата истина, че за свободата на България, за нас, заради нас, преди 140 години погинаха точно 109 498 руски войници, офицери, лекари, медицински сестри, санитари. По 365 на ден. Мужици, студенти, дворяни, солдати, графини… И нито един американски рейнджър. Ах!

Те не могат да преглътнат факта, че на 3 март 1878 г. България, българската държава, българският народ възкръснаха из един океан унижения, кръв, смърт и гибел. Не благодарение на „цивилизованите европейски вълци“ (Христо Ботев). Нито на тяхната „харемна дипломация“, олицетворена тъй „бляскаво“ от Бенджамин Дизраели лорд Биконсфилд, който нарича турските зверства през април 1876 г. „празни приказки по кафенетата“. А въпреки тях.

Те обявиха 3 март за измама, рекет, капан, грабеж и робство, за празник на антиевропейците, ерго – Освобождението е дело антиевропейско, срамно и позорно, е най-гнусно посегателство, покушение и престъпление срещу европейските ценности и срещу „нашите съюзници и партньори от НАТО и ЕС“, а президентът Румен Радев взел, че забравил да ги спомене на Шипка с коленопреклонна благодарност! Само дето тези наши съюзници и партньори са съществували през 1878 г. точно толкова, колкото НАТО, ЕС и евроатлантическия джендъриат.
Те, една вреслива групичка русофобци, се състезават кой да произнесе по-голяма глупост, да съчини по-мерзка лъжа, да сътвори по-величествена интрига, да напише по-чутовна скверност, да демонстрира по-надменно невежество и главно – да засвидетелства по-раболепно преклонение пред олтара на режисираното евроатлантическо русомразие, че да си заработи по-изобилно грантово благоволение.

Александър Йорданов, русофобец пръв, обяви, че за него 3 март не означава нищо, просто една дата, ама добре, че Берлинският конгрес върнал България на картата на света. Само дето никой не празнува Берлинския конгрес.

Горан Благоев тръгна да гони президента от Шипка: не му било мястото там, а в София, за издигане на националния трибагреник, обаче президентът проявил „странен интерес към присъствие на Шипка“ (много „странен“, наистина!), демонстрирал брутално незачитане на държавната традиция и протокол, но най-паче, поради своето коварство, отишъл Радев на Шипка с едната цел – тъй да омаловажи и засенчи Караянчева, та народът да я освирка (така Цветанов доразви интрижката, сякаш някой може да омаловажи нищото и да засенчи сянката). „Президентът не е на мястото си“, постанови Горан и ръфна патриарх Кирил за подрасника: „Посрещането му показва, че визитата му не е само църковна. Висши църковни йерарси и глави на църкви не са посрещани на такова високо ниво. Акцентът на 140-та годишнина някак си основно гравитира около това къде е руският патриарх и кой е около него. Защо не поканихме един румънски патриарх, финландски архиепископ…“.

БНТ реши да тресне специален, нарочен акцент в празничния ден – Брест-Литовския мирен договор, щото бил сключен на 3 март 1918 г. Ако БНТ толкоз държеше да открие някакви календарни съвпадения, напомням: на 3 март 1855 г. се възцарява руският император Александър II Николаевич, Царят-Освободител; на 3 март 1861 г. Александър II премахва крепостното право в Русия; на 3 март 1924 г. е детрониран халиф Абдул Меджид II и това е краят на 1400-годишния османски халифат, Турция става република с президент Мустафа Кемал Ататюрк.

Но не, това не е интересно, не се вписва в идейката едно величаво събитие – Освобождението на България от турско робство, да бъде подменено и обезличено с подпъхването на един болезнен за Русия договор. Ах, какво щастие озари студиото! Какво подхилкване и хълцотене огласи националния ефир!

С Брест-Литовския договор Русия губи 1 милион кв. км (26% от своята територия), 1/3 от населението (над 60 милиона души), 75% от въгледобива, 80% от находищата на желязна руда и 1/3 от обработваемите земи. Но най-хубавото в цялата тази работа е, че Русия капитулира пред Германия, Османската империя, Австро-Унгария и България. „България е категоричен победител на Русия“, каза Дими Стоянович, „Ние някак си сме победили освободителката си“, рече вездесъщият Горан Благоев.

Русия капитулира пред България! Какво неземно щастие! Продължило 8 месеца и 10 дни. Това не попречи студиото да подгизне от задоволството на пигмеите, подгрети от „Фактор“, органа на русофобците. Който обяви Брест-Литовския договор за „един от върховите моменти“ в нашата история, България за „победителка във войната на Източния фронт“, Русия за „второстепенна сила“, и замести „русофилския мит“ за „фалшивата руска“ Санстефанска България с фантасмагорията „Брест-Литовска България“! За изтрезняване – един „дребен“ детайл. Ньойският договор. И една българска национална катастрофа. Вие си правете справките.

Междувременно Лилито, министърка на Европредседателството, поздрави българите за 3 март във фейсбук. На английски ги поздрави. Ето така: Happy National Day – the 140th Anniversary of the Liberation of Bulgaria!“. Следва текстче от 11 реда. И никаква Русия няма там. Никаква Руско-турска освободителна война. Нито дума от какво точно се е освободила България, нито – има си хас – кой е освободил България от това, дето го няма в тези 11 реда. Кого, прочее, поздрави Лилито на английски? Париж? Виена? Лондон? Вашингтон? Анкара, може би? Или Брюксел, този проамерикански и антиевропейски харем на русофобщината, пазен зорко от евнуси джендърмеристи?

Борисов прие от немай къде двамата патриарси, българския и руския, само за да подари на патриарх Кирил един камък от връх Христо Ботев (поне да беше от Шипка!) и да изрецитира благодарности по адрес на държави, несъществували преди 140 години, просто защото са били под скиптъра на руския император. Следващия път може да изреди благодарности към всичките нации, народности и етноси от Руската империя, защото те всички са участвали в Руско-турската освободителна война: якути, башкири, чуваши, евенки, татари, казахи, грузинци, арменци, таджики, чеченци, естонци, латвийци, осетинци и т.н. – до 195. Но някак си войната не се нарича украино-турска, полско-турска, литовско-турска и т.н. – до 195.
И никой, абсолютно никой от ниневластващите гербисти не се вдигна на Шипка. Ако не броим ожалената и освиркана Караянчева. Никой. Нито министър-председател, нито министри, нито депутати. Никой!

И всички – министър-председател, министри и депутати от ГЕРБ дружно и безмозъчно бойкотираха държавния прием, даван от държавния глава в чест на националния празник на българската държава – Освобождението на България от турско робство. Сал един Вежди Рашидов.

Кого и какво бойкотираха Борисов и Цветанов? Кого и какво бойкотира цялата властимеюща кохорта от Третото пришествие на Борисов?! Президента Радев? Целокупния дипломатически корпус? Руския посланик? Президента Путин? Русия?
Бойкотираха и отрекоха Освобождението на България, оскверниха подвига и гибелта на хилядите руски воини и български опълченци, поругаха и Самарското знаме, и православния кръст, и признателността на българския народ към Русия, зачеркнаха неговата историческа памет, неговите титанични, свръхчовешки усилия да отхвърли робския гнет, неговия неистов стремеж към свобода, неговите неизброими жертви.

Това вече не са изцепките на Горановци, Сашойордановци, фалшиви „фактори“ и всякакви грантови русофобци. Това е недвусмислената, официалната позиция на ГЕРБ и лично на Борисов. На дипломатически език това се нарича неприятелски жест. Следващият ход на българското правителство е да отзове българския посланик от Москва и да обяви руския посланик в София за персона нон грата.

И целият този смърдеж – след виртуозната дипломация на двете църкви – българската и руската; след възторга на хилядите хора, изкачили Шипка в петметровия сняг, понесли български и руски знамена; след боговдъхновеното съслужение на двамата патриарси; след знаковите слова на патриарх Кирил, че без българското православие, без българските духовници и просветители нямаше да има руско православие, а то значи – руска държава; след думите на президента, че българите са днешните опълченци, които защитават историческата истина…

ГЕРБ и присъдружните му русофобци отровиха празника с интриги. Патриарх Кирил, огорчен (по-точно втрещен) от изопачаването на историята, от размиването на руската себеотрицателност в конюнктура и „политкоректност“, наруши всички дипломатически правила и на изпроводяк върна камъка в градината на Борисов. Дипломатически камък, който ще тегне върху българо-руските отношения и ще ги определя оттук нататък. Не за дълго. Само до скоростния свършек на Третото Борисово пришествие.

А русофобците тръгнали да правят подписка – националния ни празник да сменят, с цел окончателно заличаване и дерусификация на българската история и памет. Най-добре да изберат Берлинския конгрес, който разпарчетоса България, само и само да я отърве от руско робство и руски ботуш. Може и Брест-Литовския мирен договор. Хем пак ще е 3 март. Но преди всичко трябва да съборят храм „Св. Александър Невски“. И храм-паметника на Шипка. И самата Шипка. Камък върху камък да не остане от България.