Президентът Румен Радев ще внесе в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум за въвеждането на еврото. Това обяви държавният глава в обръщение към нацията тази вечер.

Радев посочи, че въвеждането на еврото е стратегическо решение за страната, но същевременно в българското общество няма консенсус за нашата готовност за тази стъпка, нито за датата на влизането в еврозоната. По думите му, липсват убедителни действия от страна на управляващите, че ще се гарантира покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на икономиката, което внася напрежение в обществото. Освен това, смята президентът, трябва да се зачетат и базовите принципи на демокрацията, а не да се позволява на институции с критично ниска легитимност да взимат решения за общото бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите.

Приемането на еврото, според Радев, трябва да стане с убедителен национален консенсус. За тази цел той ще внесе предложението за референдум, на който гражданите да отговорят на въпроса: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?“

„Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще. Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация“, твърди държавният глава. И допълва, че такова допитване няма да бъде прецедент, тъй като и в други страни-членки на ЕС са били провеждани такива, макар че не посочи конкретни примери.

Той изрично предупреди, че всеки опит да се представи инициативата му като референдум „за“ или „против“ европейското бъдеще на България, ще бъде груба манипулация.

Не е ясно защо Радев чак сега се сети да иска референдум за еврото. България вече е на финалната права – правителството поиска извънреден доклад относно готовността на България за приемане на еврото, който Европейската комисия ще оповести на 4 юни. Очаква се докладът да е положителен. Финалното решение на Европейската комисия и Европейската централна банка дали страната ни може да се присъедини към еврозоната се очаква на 8 юли.

Вечерта вицепрезидентът Илияна Йотова дообясни тезата на Румен Радев по БНТ. Тя категорично отрече, че това е референдум за отказ от еврото. Определи като фалшиви аргументите, че подобен въпрос засяга геополитическата ориентация на страната. В същото време, Йотова призна, че референдум от типа, който предлага президентът, не е провеждан никъде другаде в ЕС.

Късно в петък се произнесе и премиерът Росен Желязков. Той изтъква познатите вече аргументи защо референдумът е противоконституционен. Но освен това ясно обвинява президента, че използва национално важния въпрос за приемането на еврото за бъдещия си политически проект. „Считам, че е категорично неприемливо президентът Румен Радев да чертае бъдещия си политически проект в електорална надпревара с „Възраждане“ и чрез своето „Величие“, на гърба на бъдещето на българските граждани. Това поведение със своята непредвидимост, създаде недоумение в европейските институции.
Ето защо като министър-председател на Република България призовавам всички народни представители в 51-ото Народно събрание, които са убедени, че България трябва да завърши пътя си на пълна интеграция в Европейския съюз, присъединявайки се към еврозоната, да докажат това с гласовете си в Народното събрание“, заключава Желязков.

ЗА И ПРОТИВ

Политиците започнаха да се изказват почти веднага след изявлението на президента. На негова страна застанаха ИТН, „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ. ПП и ДБ се обявиха против, също ДПС-НН, както и отделни представители на ГЕРБ-СДС. Формацията на Бойко Борисов препубликува позицията на премиера Желязков. С позиции не са излезли БСП и ДПС-ДПС.

Съпредседателят на ПП Кирил Петков определи референдума като противоконституционен. „Продължаваме промяната“ с нашите колеги от „Демократична България“ ще направим всичко възможно България да бъде част от сърцето на Европа“, написа той във Фейсбук.

„Радев посяга към ядрената опция на демокрацията, за да опита да взриви пътя на България към еврозоната. След решението на КС, след като са извървени всички стъпки към приемането ни, той хвърля България в бездната на ожесточението и противопоставянето. Радев реши да се равнява по антиевропейските и проруски сили, за да стартира политическия си проект“, изрази мнение съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев.

Колегата му в ДБ Атанас Атанасов заяви пред БНР, че инициативата на Радев „обслужва геополитическите интереси на Москва“. „Президентът поставя българското общество пред избора – Европа или Москва. Ние сме за Европа. Тия, които са за Москва, са зад него“, каза Атанасов.

А водачът на ДПС-НН Делян Пеевски отправи странен призив във връзка с изявлението на Радев: „Да се направим, че не се е случвало.“ „Изказването на Радев от 19 часа в Деня на Европа е толкова несъстоятелно, че заради институцията, не заради персоната с неосъществени мераци, трябва снизходително да се престорим, че не се е случило“, смята той.

„Ще гласувам против свикването на референдум за еврото без никакво колебание и колкото трябва, толкова пъти!!! Искам България в Европа, а не в Азия!“, написа депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев в социалната мрежа.

В управляващата коалиция предложението на президента вече предизвика пукнатини, след като водачът на ИТН Слави Трифонов обяви, че го подкрепя с мотива, че е „абсолютен поддръжник и подкрепям провеждането на референдуми, в които да се питат гражданите на България“. „Аз съм за това България да приеме еврото и да влезе в еврозоната, но първо съм българин и след това съм европеец, и на подобен референдум аз ще казвам публично и на висок глас какво е моето мнение, но какво ще се случи, ще решат хората, българските граждани, защото това е тяхно право и такава е пряката демокрация“, написа той във Фейсбук. И добави, че ИТН ще подкрепя партньорите си в коалицията за всичко, за което са се договорили, но ще подкрепят и всяка възможност за референдум.

Водачът на „Възраждане“ Костадин Костадинов обещава да подкрепи президента, но посочва, че може другите формации в парламента да отхвърлят инициативата или да я забавят. В такъв случай той казва, че „ще предложи на президента нестандартно, но изцяло съобразено с Конституцията решение“. „Преди две години беше осъществен държавен преврат с отхвърлянето на законовото искане на 604 000 българи и е време законността да бъде възстановена“, казва неясно Костадинов. Вероятно има предвид да се използва подписката на „Възраждане“ за такъв референдум.

„Ако влезем в еврозоната по начин, по който не се допитваме до народа, ние нямаме нищо свободно. Еврозоната всъщност се е превърнала във всичко друго, но не и в демократично място … Единственият субект, който може да прецени дали трябва да влезем в еврото или не, е народът. Поради тази причина ние трябва на 100 процента да се допитаме до народа“, обяви водачът на „Величие“ Ивелин Михайлов във видео в YouTube.

Лидерът на МЕЧ Радостин Василев обяви, че предложението на Радев е закъсняло. „Ние ще подкрепим искането за референдум, разбира се, защото по толкова важни теми българският народ трябва да бъде питан – особено когато по толкова важни теми общественото мнение масово преобладава към нещо, по което политиците са на друго мнение“, коментира Василев пред БНР.

В знак на съпротива срещу президентската инициатива Крум Зарков, който заема длъжността секретар по правните въпроси на „Дондуков“ 2, ще подаде оставка. Това обяви самият Зарков във Фейсбук, където съобщи, че в понеделник ще подаде молба да бъда освободен от поста. „Причината е предложението да се произведе референдум по конституционно недопустим въпрос, с което не мога да се съглася, съответно да подпомагам“, посочва Зарков. Той е бивш депутат от БСП, беше и министър на правосъдието в служебното правителство на Радев.

ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ

Дали ще се проведе референдум решава единствено Народното събрание. А само преди година Конституционният съд (КС) обстойно обясни защо референдум, свързан с приемането на еврото – дали да се случи и кога, е недопустим, припомня Lex.bg.

Повод за това беше подписката на „Възраждане“ с искане да се проведе допитване с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“.

В решението си КС заяви, че България ще приеме еврото, когато е изпълнила критериите за това. И подчерта, че в хода на присъединителния процес България е дала съгласие за участие в паричния съюз, включително и за приемането на еврото, а това съгласие е „предварително и обвързващо държавата условие за членство в Европейския съюз“.

„Чрез Договора за присъединяване – надлежно ратифициран от Народното събрание, България е поела валидно задължение за участие в паричния съюз. Изграждането на паричен съюз в рамките на Европейския съюз е подчинено не на определянето на конкретни дати за държавите членки с дерогация, а на изпълнението от тях на критерии, установени в първичното право на Съюза, което държавите членки чрез подписаните от тях договори са приели доброволно да изпълняват. Преценката за момента, когато държавата членка с дерогация се включва във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM II), е предоставена на държавата членка, но от нея се очаква да се присъедини към механизма. Преценката за момента, когато държава членка с дерогация е готова да приеме еврото, т.е. изпълнила е конвергентните критерии, установени в член 140, §1 ДФЕС, се извършва не едностранно от националния парламент на държавата членка, а от Съвета на Европейския съюз, по предложение на Комисията, след консултация с Европейския парламент, след обсъждане в Европейския съвет и след препоръка, отправена от квалифицирано мнозинство от членовете на Съвета, представляващи държавите членки, чиято парична единица е еврото. Това означава, че българският парламент, след доброволното включване на България във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM ІІ), с едностранно свое действие не може да определи конкретна дата, до която няма да приема еврото, защото това би било пренаписване на установените в член 140 ДФЕС условия и ред за приемане на еврото, каквото е в несъответствие с правото на Европейския съюз и е конституционно недопустимо“, обясниха конституционните съдии.

Макар и на пръв поглед по-различен от въпроса на „Възраждане“, този на президента на практика също търси съгласие за изпълнение на установеното вратифициран от Народното събрание договор“.

А съгласно чл. 85, ал. 3 от Конституцията, ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите тях, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право. А нито една държава в ЕС няма право едностранно да изменя договорите на съюза.

В решението си КС специално припомни, че още в през 2016 г. е подчертал, че „…националният референдум по своята същност и действие е мощно средство за пряко упражняване на държавната власт от гражданите“ и това налага Народното събрание да упражнява правомощията си така, че „да не допусне народът да бъде подвеждан да участва в гласуване, за което изначално е ясно, че резултатът от националния референдум няма да произведе целените правни последици“, припомня Lex.bg.