Клянтис Комнинос е първият кмет в списъка за Освобождението на Месемврия през 1878 г. След него следват още: Сава Баласов, Димос Сава Баласов, Георги Баласов, Пеньо Ангелов Попов, Добри Даскалов /Даскала/.Те са впикани в списъка, но си остават анонимни до следващия Янако Николов Янулов, за който има първите данни, че става кмет от 1906 и от 4 януари 1911 до 4 юни 1911. Той е бил градоначалник в началото на века.
Елена Крапова пише, че чрез разказите на майка си, си изградила един такъв хубав образ на човек и кмет. Човек, наистина загрижен не само за благоустрояването на града, но и за доброто на хората в него. От това, което ще напиша ще се убедите, че наистина този човек е бил достоен за кмет. Казвал се е Янако Янулов/на снимката/
Кметът Янако Янулов посрещнал комитите и ги завел в църквата „Свети Стефан“. В тази църква определили да се служи на български език, а в църквата „Света Богородица“ да се служи на гръцки.
Не знам какво образование е имал, но вероятно е бил самообразован, което е по-важно от образованието. Защото дадена диплома ти подсигурява дейност само в определена сфера, а самообразованието и знанието е работене в много и различни сфери. Този човек е бил най-личният ерген на времето си. Бил и красив, и умен, и богат. Единствен син на заможни родители.
Според тогавашните порядки и обичаи би трябвало да се ожени за видно и богато момиче, но той си харесал бедно момиче и въпреки съпротивата на родителите си, се оженил за нея. Не че не почитал родителите си, напротив, бил за пример в града с почитта си както към тях, така и към всички съграждани. Но когато трябвало да избира между това момиче , което обича или да се ожени за изгода – избрал първото и с това си спечелил симпатиите и уважението на хората в града.
И така Янако Янулов от млади години показал честност, уважение и правилно виждане за взаимоотношенията с хората. Поради това, когато трябвало да бъде избран за кмет, целият град бил единодушен в решението си той да бъде избран за такъв. Било е 1906 година. Поморие изгорял до основи. Градът бил подпален и опожарен от хора, пратени от тогавашното правителство с мисия в църквите на градовете Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър) да се поставят български свещеници, които да служат на български език.
Защото, макар че били минали почти 30 години от Освобождението ни, в Несебър и Поморие се черкувало на гръцки език. Правителството било в правото си да изиска да се сменят гръцките попове с български.
И забележете сега. В Поморие не знам какъв и кой е бил кмет на града, но голяма група от управниците влезли в църквата, барикадирали се вътре и решили да не я отстъпят на „комитите“(така те наричали пратениците на властта). Преговорите между „комитите“ и хората в църквата продължили две денонощия.
И тези хора, неразумно фанатизирани, които сигурно са нямали представа от закони и власт, станали причина да се подпали първо църквата и после целият град. Разбира се, защитниците избягали от запалената църква, но градът не бил пощаден. А от несебърския бряг хората гледали как Поморие гори. Тогава несебърските чорбаджии събрали мъжете и наредили „да се въоръжат кой как може“. С брадви и вили ги наредили по стените на входа на града и заповядали щом се появят „комитите“, да ги пресрещнат и изгонят.
Моят дядо разказваше, че хем изпълнили заповедта, хем треперели от страх и се молели дано не дойдат „комитите“ в Несебър. А Поморие продължавал да дими…Малко след пладне хората от крепостните стени видели, че откъм лозята се задава препускащ конник. Всички се стъписали, мислейки, че това е първият „комита“, който идва към града. И какво облекчение почувствали, щом в приближаващия ездач познали кмета си. Кога този човек е заминал за Поморие, те в суматохата изобщо не разбрали. И сега всички се втурнали към него.
„Зарадвахме се – казваше дядо ми – като че ли видяхме спасител!“. А той точно това и отишъл да направи – да спаси града от опожаряване. И макар първенците на града да се съпротивлявали на неговото решение, кметът заповядал всички да се приберат по домовете си и никой с нищо да не предизвиква пратениците на правителството.
Имал авторитет този човек, макар зад гърба му да не стоял нито един от големците на града. Хората с облекчение се прибрали и вярвали, че Янако е намерил добър изход за тях и за града им. На другия ден дошли „комитите“.
Лично кметът ги посрещнал и ги завел в църквата „Свети Стефан“. В тази църква определили да се служи на български, а в църквата „Света Богородица“ да се служи на гръцки. Защото хората в Несебър знаели и говорели само гръцки език. Така станало, че „хем вълкът сит, хем агнето цяло“.
В Библията пише: „Имаше малък град и малцина мъже в него. И дойде против него силна войска да го превземе. Но в него се намери един мъдър човек и той с мъдростта си избави града“. Аз вярвам, че този човек е обичал и града си, и хората в него, иначе не би отишъл сам да се срещне и преговаря с хора, за които не е знаел как ще постъпят спрямо един човек, след като вече са опожарили един град.
Вижте – зная, че и тогава е имало партии и борби, но е имало и личности, чието име и чиито дела са останали поне в моето съзнание, за да чуете сега и вие и дано се замислите върху това. Ето какъв е бил първият ни кмет в началото на века. А какъв ще бъде кметът на Несебър в края на същия този век – ще си го изберем самите ние. И по избора ни ще се съди на какво морално ниво сме сега несебърци. Дано се намери и днес в Несебър такава личност, около която да се съберат разумни хора и да направят разумен избор.
Елена КРАПОВА
__________________________________________________________________________
* Кметуването на Янако Николов Янулов е от периода 1906 г. и до 4 юни 1911.От 2005 г. в конферентен център «Несебър» съществува зала с галерия на кметовете /и председатели на Изпълнителните комитети на Общинския народен съвет/ допринесли за утвърждаването и развитието на Община Несебър като самоуправляваща се териториална общност през периода от 1878 г. насам. Най – известните дългогодишни кметове са: под №35 Васил Киров през периода от 6 март 1962 до 3 март 1966 и от 15 юни 1981 до 3 октомври 1990 и под №36 Пеньо Попов за периода 4 март 1966 до 5 юни 1976. През 1997 г., когато Крапова го публикува „Първият кмет” в несебърския вестник, нямал пълната представа за поредицата от самото начало под №7 за Янако, но смята за него,че именно той е за «първият кмет».
Максим МОМЧИЛОВ
