От 15 януари към 4 феврури

И Несебър се разбунтува

На 15 януари *  Обединените демократични сили /ОДС/ проведоха първата си голяма обществена проява за 1997 г.От клуба на ОДС в новия град зазвучаха песни, превърнали се в химни на опозицията: „Развод ми дай”, „Вдигни очи”, „Промяна-сега”, „Къде си, вярна ти любов народна ?” и други, които зареждаха емоционално лидери и симпатизанти.

В 15,30 ч. демонстрантите със знамена преминаха, отцепени от полицейски коли по улиците: „Хан Крум”, „Отец Паисий”, „Любен Каравелов”, „Дюни” и „Еделвайс”.

Двайсетина полицаи следяха в

района на сградата на общината.На тротоара пред кмеството бяха опънати въжета, до които множество така и не стигна.Тротоарите използваха бетонната тераса до трафопоста /стъкларското ателие/ на ул.”Еделвайс” вместо трибуна.

Озвучителната техника пристигна с известно закъснение.Между 1500-2000 души се събраха на митинга на ОДС за да изразят своето недоволство от управлението на БСП и да подкрепят Декларацията за спасение на България, предложена от опозицията в в София.

За същността на протестните действия красноречиво говореха издигнатите на митинга лозунги, плакати и конкретни политически искания: „Да на предсрочни избори- парламентарни и местни”, „Комунисти, идете си с мир”, „Управници, върнете ни заграбеното”, „БСП- партио лъжлива, за нищо не те бива”, „Избори – изборът на народа”, „Кмете, защо пак се скри от правосъдието и Окръжния съд?”, „България не иска червен кабинет, а Несебър- и червен кмет”, „Кмете, подлога на Жан, остани си в севлиевския Балкан” и др.

Както се вижда, освен

за парламентарни избори, в Несебър се говори усилено и за местни избори.Почти всички изказващи се засегнаха проблема с /не/законността на несебърския кмет и неговото поведение на 13 януари, когато в Бургаския съд беше насрочено делото за /не/легитимността на Живко Георгиев.Кметът не се яви пред Темида поради здравословни причини, но малцина вярват, че това е действителното основание за поредното отлагане на делото.

Гости на митинга на ОДС бяха: Живко Нечев- председател на Регионалния съвет на СДС-Бургас, Стефан Чапкънов- председател на Окръжното настоятелство на БЗНС-Бургас,д-р Петър Бодуров- общински съветник от листата на СДС в Бургас.

Наред с изброените на импровизираната трибуна застанаха и местни лидери: Захари Нушев, Янаки Стоянов, Стоян Голев.Представителките на федерация „Царство България” Деница Херолд и д-р Златка Драмчева се появиха, носейки портрет на Симеон Втори.Изказаха се последователно: Стоян Джоков, Петър Бодуров, Зажари Нушев, Живко Нечев, Елена Христова, Стоян Голев, Златка Драмчева.

Ораторите бяха прекъсвания с възгласи:                                                                                                                     

 „БСП-мафия” и „Всеки ден ще е така- до победата”.Дойдох от София, която вече е въстанала и ние трябва да я подкрепим! Уверен съм, че община Несебър ще бъде начело в борбата за демокрация, защото този град е еталон за среден бизнес и средна класа…” заяви Живко Нечев.„Приятели от Несебър, събрани тук днес, вие обезмислихте думите на дядо Славейков: „Не сме народ, а мърша…”, „Някой беше казал, че в Несебър митинг не може да има.Вижте дали не може!Може и още как!…”, Захари Нушев.„Живеем на ръба на един вулкан.Бунтовете в София са само начало.Червеният Първанов нарече хората „тълпа”.Ние не сме тълпа. Нашият протест ни прави свободни хора!Аз не мога да гледам как българските деца се нареждат на опашките за социални помощи или в безработицата стават престъпници. Нека присъединим своя измъчен глас към гласа на майка България. Не на бюрократите, които топлят креслата!Не на продажниците и варварите! Живеем в жестока и мръсна епоха- корупцията е навсякъде: в съдебната власт, и в министерствата, и в кметствата…Свобода или биологично изчезване на българския народ- друг път няма!…Може ли един човек, който прентендира, че управлява този град, да се крие в севлиевския Балкан!?!..” каза на митинга учителката Елена Христова.

„Комунистите са антихристи- те не управляват Несебър, а го унищожават и разпродават….Искам да питам, къде сте потомци на македонските българи? Защо ги нямаха знамената на ВМРО? Нека истинските демократи да отидат и изритат от клуба на ВМРО- тези страхливци!”, заяви Стоян Голев.

По време на митинга инциденти нямаше.

* Защо днес и преди за онази дата?…                                                                                                 Човек и добре да управлява  – губи изборите

Максим МОМЧИЛОВ

     Публикацията по-горе е в бр.1084/21.01.1997 във вестник „Слънчев бряг”.От нея се навършиха  20 години от датата, която навремето смятахме за повратна и за несебърската демокрация, дата, от която като че ли започваше онова – неговото ново начало – 15 януари 1997 г. 5 февруари още го нямаше.

От 10 януари в София /и на други места/ започнаха масовите протести, известни и като „пробуждане на гражданското общество“ или втора демократична революция / тази на 10.11.1989/. Тя изведиха напред и оня новия  несебърския политически елит /с или без кавички/, изместил осъществените промените след 10 ноември 1989.                                                                                             Тогава протестиращите не бяха един и двама .Дори обаче, ако сравним един от тогавашните лозунги: „Да свалим не радиаторите, а правителството“ с днешното положение, ще видим, че ситуацията днес е подобна, като от онази дата.

От само себе си  се разбира  20 години по-късно какво се случи  пред/след  първото и второто правителство оглавявано от премиера на ГЕРБ Бойко Борисов.Премиерът с неговите министри в оставка докараха в пик в потреблението заради студа в тока и парното.Същото се случи и за т.н.реформата в здравеопазването. Медицинските услуги не станаха нито по-евтини, нито по-качествени. А образованието? Нима то стана по-достъпно или образованието се повиши?

Няма нужда да се изброяват и другите обществени сектори. Достатъчно е да се спомене за служебния  премиер Огнян Герджиков, че са установени  45 нарушения от 82 обществени поръчки в Министерство на отбраната.  

Още преди това се заговори  за кабинет на Борисов Трети, и нещо като прелюдия  за Четвърти.

Пишейки ,Хегел отбелязва някъде, че всички велики световноисторически събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да добави: първият път като трагедия, втория път като фарс. Ако продължим това положение, с което започва  анализа на Маркс „18 брюмер на Луи Бонапарт“, то може да придобие и пренапише за Борисов III и IV, че човечеството се прощава със своето минало, смеейки се.

А човек и добре да управлява – губи изборите.

*Заглавието е на редакцията !