На снимката:Модернизираната сграда на Пощата в новата част на Несебър -2018 г.
Самостоятелното функциониране на телеграфо-пощенските съобщения в България започнало нa 1 май 1879 г., след напускането на руските войски.
В началото на 1880 г. в Несебър не е имало пощенска станция. Населението се обслужвало от пощенски агент П. Александрис, назначен от Бургас с месечна заплата 100 гроша.
По-късно през същата година е открита и пощата е Несебър. Първата пощенска станция се е намирала в едноетажно помещение, заедно с митницата на около 30 метра навътре от портата на града. Имало е само две стаи – едната за началника и касата му (железен сандък), а другата за сортиране на писмовната кореспонденция.
Също така е имало и един стар тип морзов апарат. Тогава станцията е била свързана с Анхиало (Поморие) с телеграфна въздушна линия. Персоналът се е състоял от двама души- началникът и раздавач. Пощата се е пренасяла от пощо-наемател със специална каруца.
Първият началник (доколкото си спомнят някои стари несебърци) е бил Кенов от Айтос. След няколко години станцията се премества в старата сграда на тогавашната „Възраждане“, за което е бил плащан наем на собственичката Пенелопи Стаматияди. Тогава началник на станцията е бил Фокион Лазаров от Харманли. След него последователно началници са били Пейо Петров, Тодор Чернев, Христо Иванов и Васил Динев.
През 1928 г. Динев премества станцията в частната къща на фотографа Димо Търтев. През същата година се открива и телефонна служба в станция Несебър. След няколко години станцията се измества в магазина на емигранта Коста Петров, който се изселил в Гърция.
През 1958 г. Несебър става известен като курортно селище и предизвиква интереса на български и чуждестранни туристи. Това налага да се направи преустройство на пощата, за което са отпуснати 70 000 лв тогавашни пари.
През 1952 г. се телефонизира с. Равда към Несебър. На 20 юни 1958 г. е прекарана телефонна връзка до с. Влас, а следващата година е пусната телетипна машина за директно разменяне на телеграмите.
През 1961 г. бе открита новата пощенска сграда в квартала на Несебър с автоматична централа. С нарастването на Слънчев бряг се наложи и разширяването на пощенските услуги.
През 1974 г. бе открита централната поща в комплекса, където бе преместена и автоматичната централа и започва да работи Дульо Дулев- началник ПТТР-Слънчев бряг.
Началото на пощенските услуги е открито в най-дълбока древност. Те били уредени в 2600 г. пр. н. е. от принц Емерофис в Египет. Той имал свои служители, които разнасяли писмата. Пътните съобщения по нашите места съществуват от V век пр. н. е. От Одесос (Варна) са излизали два пътя по брега на Черно море, от които единият е отивал на юг през Гьозикен и Месембрия за Аполония.
В България началото на организирана поща се поставя от хан Крум. В началото на IX век при Омуртагг, Плиска била свързана с различни краища на страната чрез пътна мрежа със станции. Според данни от централното пощенско управление „меркуфата“ в Истанбул през 70-те години на по-миналото столетие в по-важните стратегически и търговски селища на българските земи е имало доста пощенски станции. Такива е имало и в нашия окръг в Агатопол (Ахтопол). Айтос (Айтос), Анхиало (Поморие), Карнобат и Месембрия /Несебър/.
След освобождението на България от османско иго през 1978 г., от съществуващите тогава 41 пощенски станции 27 останали в автономната област Източна Румелия. Между тях са и пощенските станции в Бургас, Карнобат и Айтос. След подписването на Сан-Стефанския мирен договор, през времето на окупационкото управление началник на пощенското управление в България е бил Трубачев, а на телеграфното -Шенберг в Русе с помощник колежкият съветник Феодор Яковлевич Наркевич. Последният с разрешението на княз Дондуков-Корсаков на 25 март 1879 г. открива телеграфното управление на Княжество България.
Наркович заема този пост до 24 юни 1879 г. когато с приказ №31 от същата дата обявил, че предава управлението на телеграфите на старши чиновника за особени поръчки от същото управление, губернския секретар Александър Головин. Телеграфо-пощенските станции в областта Източна Румелия били под разпореждане на пощенското управление при финансовата дирекция в Пловдив.
Максим МОМЧИЛОВ
