Красимир Косев
Отдавна мислех да пиша за дънкоманията,но трикратните изборни напъни катализираха сагата за прочутите гащи.
Инерцията за любовта към тях от клошаря до министъра ,се прехвърли към стремящите се за власт политици-депутати,президенти и вицепрезиденти.
На никого отдавна не прави впечатление ,че журналисти,артисти,антрополози и всичколози навличат сините гащи ,а над тях се кипрят със сака,вратовръзки и шалчета.Видяхме дори скъсани и с кръпки дънки да се развяват и в Народното събрание.
Политици,министри,кметове и учени също гледат да не изостават.На официални срещи,заседания,чествания,празници и срещи здравия плат,който и по малко се цапа,а и по-рядко се пере ,стана хит на модата и общуването.
Да имаш джинси-дънки преди Голямата революция през 1989 година беше въпрос на престиж и възможности.За това бяха необходими връзки и контакти,както и пътуване до Югославия,САЩ,Англия или валута за Кореком.
След сакралната дата дънките станаха масова дреха и за мъже и за жени.Освен панталоните се появиха якета,блузи,елечета, поли ,шлифери ,шапки и пр.
Да,ама не!Дали само на мен ми прави лошо впечатление,че панталоните с плат за палатки и каубои се развяват в студия на телевизии,по площади и кабинети?И дали не е липса на уважение към облъчвания преди изборите електорат ,когато заставаш срущу него с този неглижиран вид?
„Аз съм прост и вие сте прости”,декларира един политик,но това заключение и примирение пред простотията е заразително.Естествено има и редица изключения,когато в предизборната кампания виждаме скромно,но стилно облечени кандидати,оставили дънките си за ежедневието.
Народът ни е казал,че по дрехите посрещат,но по ума изпращат.Ситуацията с политиците,търсещи народната любов е друга.
Нека да ги оценяваме и по дънките и по ума ,думите,обещанията и действията!
Прочие,гледайте ,мислете и гласувайте!
………………………………………………………………………….
*Дънки – твърди панталони, изработени от деним или друга памучна материя, за неформално носене.
За първи път дънките са били създадени от Якоб Дейвис и Леви Щраус през 1853 година. Материалът, от който са изработени, е бил предназначен за палатки. Самото име джинси им е дадено едва през 30-те години на 20-ти век, тъй като платът, от който са се правили, е идвал от италианския град Генуа и на пакетите е имало щампа Genes, която американците произнасяли джинс. Когато Леви Страус свършва брезента за палатките, той закупува този материал от Ним, Франция. Поради тази причина често платът се нарича деним – de Nimes.
Първоначално тези панталони се носели главно от фермери и каубои.
Интересна теория е, че причината в България джинсите да са по-известни като „дънки“ тръгва от 80-те години, когато главно като контрабанда в страната ни влизат джинси Levi’s серия Donkey. Именно заради този надписа Donkey, който е бил с по-голям шрифт на етикета, се стига до идеята, че тогавашното общество е разчело грешно надписа и го приема като основно наименование.
