Как видях Несебър през
далечната 1958 година
/ Откъс от ръкопис/
………………..
Ако не успееш да запаметиш всичко по тези криволичещи улички, по късно ще видиш още, уличката към „Стария кавак” -другото интересно заведение за хранене, фурната на Башиянов, Моникса ,бившото кафене на Кункулията. Не само това, в друга посока на север откриваш църквата „ Свети Спас” , „Архангели Михаил и Гавраил” и току що си се изправил пред църквата „ Света Параскева” .Още по- нататък вече по отдалечено виждаш купола на новата действаща църква „Успение Богородично”
Но не само това. След много старинни и интересни къщи към по вътрешната част на града, установяваш да съжителстват ” Шаронските” къщи на бежанците. И тук- там по съвременни, но с не дотам добра типова архитектура жилища. Въобще смесица от стилове, но между тях много зеленина от асми, смокини и други плодни дръвчета. Разбира се и цветя. Витае мирис на прясно пържена, солена риба и много рамки „бадури” и низи на сушена скумрия сафрид-чирос.
И неуморно продължаваш да изучаваш лабиринта от все нови неща, като интересните къщи на Хасон Марков, Ламбринови, къщата на бай Вангел Хайтов, превърнала се по- късно в ресторант „Лозарска къща” на Балкантурист, полузакритата църква „Свети Тодор” , срещу нея впечатляващата къща на Радионови, та най накрая стигаш до крайния изток и пред теб се изправя оградата на Граничната застава, някогашният моряшкия пост.
Църкви, църкви, църкви, казват били 42. Криволичещи улички, понякога достигащи до пътека с интересни възрожденски къщи, с еркерите покланящи се една на друга, и току виж ще се докоснат . Даже и днес, в новото време, външен човек за стария град пристъпвайки по калдъръмените криволичещи улички, които някъде се преобразяват до пътека, човек се обърква. Но , пък му е приятно сред тях, когато от времето нашепват, какви ли не хубави ,по някога недотам, дори страховити истории.
По калдъръмите отекват стъпките на рибарите с „тлъсти” връзки скумрия, сафрид или паламуд, калкан в изобилие по онова време. Трудолюбиви, добри хора ! Глъч от българщина, македонски диалект и много слабо реч на гръцки език. Кой би си представил, тогава, че по тези улички ще потекат талази от български и чуждестранни туристи и ще звучи симфония от чуждестранни езици.!?!
Това беше Несебър тогава в далечната 1958 година есента, със своите 2333 жители през 1956 година-мил мой спомен ,който остана в сърцето ми !
