Българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната в Украйна, която достига до тях. Това е един от изводите от независим сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 1003 пълнолетни българи между 2 и 10 юни 2022 г.

58,8% от сънародниците ни твърдят, че по-скоро не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро ги одобряват. Сред втората група най-вече личат по-възрастни хора, съответно привърженици на политически сили, които са традиционно в по-голяма степен проруски, поясняват от социологическата агенция.

Същевременно, 50,7% смятат, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. Че е по-скоро достоверна вярват 25,9% от анкетираните. Останалите се колебаят.

Източник: Галъп интернешънъл

Според „Галъп“ данните будят тревога по отношение на цялостното доверие в медийната среда, макар в отговорите на въпроса може би да се отразява и традиционният в такива случаи скептицизъм по инерция.

Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно упование в медийната информация, което явно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на свой ред събужда и известна тревога за потенциалните нива на бдителност сред по-възрастните по отношение на потенциална дезинформация.

35% от българите заявяват, че срещат новини, които могат да определят като фалшиви, всеки ден или почти всеки ден. 24,1% споделят за фалшиви новини няколко пъти в месеца, а 11,3% – поне веднъж месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а около 1/5 от отговорите показват колебание в определянето на честотата.

Източник: Галъп интернешънъл

„Галъп“ посочва, че в сравнение със ситуацията отпреди 4 години, когато е било направено направи подобно сравнително изследване, делът на свидетелствата за всекидневни фалшиви новини е нараснал с 12 пункта. Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и „сивата зона“ на онези, които не могат да определят. Явно, с времето съзнанието за този проблем нараства, а общественото възприятие за честотата на неговата поява расте, отчитат от агенцията.

Основен деклариран източник на информация като цяло остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните посочват телевизията като източник номер едно. Веднага след това идват социалните мрежи в интернет – 22,3%, докато 16,6% посочват като основен източник други сайтове в интернет. Далеч назад като основен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче социалните медии вече са абсолютен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.

Източник: Галъп интернешънъл

От българските телевизии като най-обективна по отношение на информацията закономерно се възприема обществената телевизия (32,5%), следвана от големите частни телевизии (28,1%) и по-малките частни телевизии (15,9%).

Проучването показва, че българските медии са предпочитани пред чуждестранните. 39% от анкетираните казват, че българските медии са верен източник, докато 28,3% биха предпочели чуждестранни. Не е малък обаче и делът на колебаещите се – 32,7%. Това означава, че или подобен въпрос пред респондентите на практика не стои, или пък действително доверието в медийната среда е като цяло разклатено.

Източник: Галъп интернешънъл

По отношение на доверието сред публиката, обществените медии у нас като цяло явно успяват да „изравнят резултата“ на търговските медии и практически равни дялове от съответно по 33,8% и 35% избират единия от двата типа медия.

От „Галъп“ подчертават, че това е сериозна новина на фона на факта, че големите търговски медии имат осезаемо по-голям обхват и възможности. Националната телевизия и радио явно успяват да събудят усещане за достоверност на фона на пазарната логика.

Допълнителен индикатор в тази посока е и потенциалното предпочитание по тип собственост на медиите – българската собственост се предпочита (35,5%) срещу чуждата (27,9%), като тук делът на колебание е най-осезаем (36,6%).