Кои са те, и как смятат да създават в Обзор нова община? А дали са спазени законите?
Юристи оспорват заповедта на областния управител на Бургас, с която Обзор и шест села ще гласуват на референдум за отделяне от Несебър
Хаджи Максим МОМЧИЛОВ
Обзор отдавна иска да се отдели от Несебър като самостоятелна община.
Искането му за отделяне е поне от 10 години.Този път обаче се стигна до кулминацията със заповед на областния управител на Бургас от 8 януари, в която той обяви: на 28 февруари ще се проведе референдум за обособяване на нова община с център Обзор, състояща се от града, както и селата Баня, Приселци, Емона, Паницово,Раковсково и Козница. Заповедта на Вълчо Чолаков идва след двукратен отказ на общинския съвет в Несебър да допусне свикване на местен референдум и създаване на нова община. Решението на губернатора се базира на два закона – Закон за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) и на Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), по-известен като Закона за референдумите.
Дотук добре, но юристи оспорват законосъобразността на заповедта на Чолаков, посочвайки, че тя е мотивирана с „недопустимо смесване“ на две различни процедури по горепосочените два закона. Факт – и в двата нормативни акта са описани процедури, с които в случая Обзор може да се обособи като отделна териториална единица, като в тях обаче ролята на областния управител е различна.
Предлагаме ви становището на доц. Милена Стефанова *, бивш ръководител на катедра „Публична администрация“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В дългогодишната си академична кариера доц. Стефанова е водила и курсове по „Местна власт“, „Сравнително местно самоуправление“ и „Управление на големия град“. За изготвянето на това становище тя се е допитала до юристи.
Как се създава нова община в България и дали се спазват законите? А законите ни какви вратички са оставили и кой се възползва от тях?
Доц. д.п.н. Милена СТЕФАНОВА
Има няколко закона, които тук ще се преплетат в една мрежичка. Понякога решенията на легитимните институции са хванати в тази мрежа без възможност да се защитят, а понякога законовата мрежа им помага да удовлетворят частен, а не публичен интерес. Съсредоточете се, няма да е лесно за разбиране, обаче се надявам да събуди интерес извън вируса, епидемията, ваксините и предстоящите парламентарни избори.
Конкретният повод за размислите ми е новината, изтекла в някои медии преди два дни, че на 28 февруари заедно с частични местни избори в част от община Несебър ще се проведе местен референдум с въпрос: „Подкрепяте ли искането за обособяване на нова община с център град Обзор, състояща се от населени места град Обзор, с. Баня, с. Приселци, с. Раковсково, с. Емона, с. Паницово, с. Козница?“ Референдумът ще се проведе по заповед на областния управител на област Бургас.
Как се стигна до тази ситуация?
Инициативен комитет се регистрира и събира подписка от избирателите на посочените по-горе населени места, че подкрепят провеждането на местен референдум. Подписката е внесена в Общинския съвет на община Несебър, както повеляват разпоредбите на Закона за административното териториално устройство на Република България, чл. 9.
Общинският съвет, както е редът, проверява законността на подписката и ГРАО потвърждава това. В едномесечния срок по ЗАТУРБ общинският съвет на свое заседание от 2 септември 2020 г. се произнася, като мотивирано отхвърля предложението за свикване на местен референдум и създаване на нова община.
Решението на общинския съвет е публикувано на сайта на общината. В седемдневен срок това решение е изпратено на областния управител, който в правомощията си да контролира законосъобразността на решенията на общинските съвети не го връща за ново обсъждане, защото не може да намери основания за незаконосъобразност, но пише някакво писмо, чието съдържание ние не знаем. Има само следи в регистъра на местните референдуми на община Несебър, че е получено.
След някаква преписка между институциите общинският съвет на община Несебър за втори път разглежда искането за свикване на местен референдум. Отново не събира необходимото мнозинство. Отново решението е изпратено на областния управител. Той отново не го оспорва по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация, но изведнъж поисква от общинския съвет да му предостави оригинала на подписката, събрана от инициативния комитет.
Тя е изпратена по надлежен ред. И след това на 8 януари се издава заповед на областния управител на област Бургас за свикване на местен референдум в Обзор и въпросните изброени по-горе шест села. Тази заповед надлежно е публикувана на сайта на община Несебър.
Обаче
Юрист, специалист по конституционно и административно право, чието име не публикуваме от съображения за сигурност, казва, че: – в заповедта на областния управител е извършено недопустимо смесване на процедурите за иницииране и провеждане на референдум по реда на двата закона – ЗАТУРБ и ЗПУГДВМС.
– от юридическа гледна точка ЗАТУРБ се явява специален закон по отношение на ЗПУГДВМС, което означава, че се прилагат етапите от процедурата, уредена в чл. 9 във вр. с чл. 8 от ЗАТУРБ, а не от общия закон (Според чл. 9 за създаване на община се изисква искане от едно или няколко населени места, изразено чрез подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на тези населени места до съответния общински съвет.
Искането се придружава със становища на кметовете на населените места за наличие на условията по чл. 8, ал. 1, а именно: наличие на население над 6000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината; наличие на населено място – обединяващ център и др. В случая не е спазено изискването за 6000 души население, като според закона, ако няма някое от условията, то решението е на Министерския съвет.);
– в заповедта са посочени неправилни основания за нейното издаване, като всички те са по реда на ЗПУГДВМС (Чолаков се позовава на член от закона за референдумите (чл. 32, ал. 3), според който, ако общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум, инициативният комитет има право да поиска от областния управител да насрочи референдум, като този член реферира към друг (чл. 27), описващ „подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права в съответната община“.);
– допуснато е смесване между процедурата за местна гражданска инициатива по реда на чл. 46 ЗПУГДВМС (чрез местна гражданска инициатива гражданите правят предложения до общинския съвет, кмета на общината, на района или на кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт за решаване на въпроси от местно значение.
Местната гражданска инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство или населено място), процедурата за иницииране на задължителен референдум от гражданите по чл. 27, ал. 2 (общинският съвет приема решение за произвеждане на местен референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство) и упражняването на правомощия от областния управител по чл. 32, ал. 3 ЗПУГДВМС, от една страна, и инициативата на граждани по реда на чл. 9, ал.1, т.1 ЗАТУРБ (искане за създаване на община от едно или няколко населени места, изразено чрез подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на тези населени места до съответния общински съвет.
Искането се придружава със становища на кметовете на населените места за наличие на условията по чл. 8, ал. 1), която е специална форма на гражданска инициатива; – според заповедта на областния управител излиза, че Инициативният комитет едновременно е организирал три различни вида инициативи – гражданска инициатива за местен референдум (по чл. 27, ал. 2 ЗПУГДВМС), местна гражданска инициатива (чл. 46 ЗПУГДВМС) и специалната инициатива по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗАТУРБ – това е юридически недопустимо положение, което означава, че областният управител е издал незаконосъобразна заповед с грешни правни основания;
– по реда на чл. 9, ал. 1 ЗАТУРБ е недопустимо областният управител изцяло да замести като решаващ орган общинския съвет, а само да упражни контрол по законосъобразността – в едномесечен срок проверява искането и ако са спазени изискванията на закона, да предложи на общинския съвет да вземе решение за провеждане на общ референдум в населените места, които следва да формират новата община в съответствие с изискванията на чл. 7 и 8;
– по чл. 9, ал. 2 областният управител има само право на инициатива, но не и сам да вземе решение за произвеждане на референдум (каквото е съдържанието на заповедта);
– поради специалния характер на процедурата по чл. 9 ЗАТУРБ няма правни основания областният управител да приложи процедурата по чл. 32, ал. 3 ЗПУГДВМС, още повече че не са налице и основанията по чл. 8, ал.1 ЗАТУРБ относно размера на населението.
Поради изложените аргументи той е на мнение, че заповедта на областния управител е незаконосъобразна и има основания да бъде отменена. За да се случи това обаче, трябва да се намеси административен съд.
За да се намеси административен съд, трябва някой да го сезира. Това може да направи заинтересована страна. Законодателството не дефинира кои са в случая заинтересованите страни, това не може да направи дори общинският съвет на Несебър, който два пъти се е произнасял против.
Може да се обърне към съда инициативният комитет, но той в случая е облагодетелстван и няма да го направи. Може всеки гражданин на община Несебър, ако своевременно е разбрал за заповедта и смята, че въпросът го засяга. Дали? Може да се намеси прокурор, стига да иска и да му стиска.
Конституцията на Република България признава правото на териториално самоопределяне и на местно самоуправление. Специалните закони разписват условията и реда това да се случва. В случая очевидно за пореден път се цели лавиране между вратичките в законите, за да се удовлетвори нечий частен интерес в ущърб на публичния.
Публичният интерес не само на гражданите на община Несебър, но и на всички нас повелява – ефективна управленска и демократична система. Само че колкото по-малки са общините, толкова по-неефективни и зависими от централната власт са те. Още една ли? И тя предимно на субсидии?
Дали ще сме свидетели на създаването на нова община? Най-вероятно да. Защото законодателството ни и институциите, които са въвлечени в този процес, са такива, каквито са.
Да припомним, че през 2015 година беше създадена 265-ата българска община Сърница. На основание на резултатите от местен референдум, проведен през 1997 г.! Когато някому изнася и както му изнася. Политически или бизнес интереси стоят в основата, предстои да видим.
…………………………………………………………………………
* 
Доц. д.п.н. Милена Стефанова е магистър по социология и доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава местно самоуправление, сравнително местно самоуправление, сравнителна европейска публична администрация в специалност Публична администрация на Философски факултет на СУ „СВ. Климент Охридски“. Ръководител на катедрата по публична администрация (2003 – 2007), заместник-декан на Философски факултет (2007-2011), заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ (2011-2015). Изследователските ѝ интереси и публикации са насочени към сферата на местната власт и самоуправлението в общините, процесите на децентрализация на държавното управление.
Специализирала е в университети в Холандия и Ирландия. Като експерт участва в оценки на практики в различни общини. Била е общински съветник в Столичен общински съвет (2003 – 2007 г) и председател на комисията по Нормативна уредба и местно самоуправление. Член е на Комисията по връчване на етикета за иновации и добро управление на общинско ниво към МРРБ и на Българската асоциация за политически науки. Автор е на 4 монографии и редица публикации в наши и чуждестранни научни издания. По-известните ѝ книги са „Книга за българските чорбаджии“ (1998), „Местната власт в България“ (1997), „Местна власт и местно самоуправление“ (2003), „Публичният интерес в управлението на местно ниво“ (2019).
